Епохално откритие направи професор от Филологическия факултет към Югозападния университет.
Проф. Лили Илиева-преподавател по общо и сравнително езикознание в катедрата по "Български език", откри оригиналния ръкопис на първата "История на България" от Петър Богдан Бакшич. Тази История е с около век по-стара от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, което напълно преобръща изследванията на филолози, етнолози, историци и други учени.
Професор Илиева е направила откритието си, работейки по проект, финансиран от Фонд “Научни изследвания“, заедно с екип преподаватели от катедрата. Професорът е и ръководител на изследването. Илиева е била в Далмация по стъпките на Историята.
Проф. Илиева е дългогодишен преподавател в ЮЗУ и многоуважаван лингвист от своите колеги и студенти, част от редколегията на преферираното сп. "Езиков свят". Нейното откритие вече е представено на конференция в Софийския университет, а повече за изследването ще бъде разкрито в новия брой на реферираното сп. „Балканистичен форум“. Статията ѝ е озаглавена „Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща“.
Петър Богдан Бакшев/ Бакшич, Петрус Деодатус, е историк и поет. Една от най-значителните фигури сред културните и политическите дейци на българо-католическата общност през XVII век. Роден е в Чипровци.
През 1637 г. Петър Бакшев е ръкоположен за епископ и фактически става водач н българската католическа църква. На 17. юни 1641 г. получава титла Софийски епископ и апостолически викарий на Влашко и Молдова, а през 1642 г. става първият български (софийски) католически архиепископ.
Църковно-политическата дейност на Петър Бакшев е насочена към укрепване на самостоятелността на българската католическа църква, към издигането на нейния авторитет сред европейските католически държави. Но той се проявява не толкова и не само като ревностен католик, а преди всичко като пламенен патриот. Още през 1630 г. е участвал в дипломатическа мисия, чиято цел е освобождението на България. На тази идея е подчинена и цялата му по-нататъчна дейност.
Най-забележителната историческа творба на Петър Бакшев е неговата „История на България“, написана към 1667 година (сравнение с "История славянобългарска" от 1762 г.), която не е изцяло запазена.
Повечето съчинения на Петър Бакшев са на италиански език, само „Историята на България“ е на латински език.
Петър Богдан е живял и работил главно в България и държал да остане в постоянен контакт със сънародниците си в българските земи.
Богдан е принуден често да се крие от институциите на Римската кория.
