Скулпторът проф. Емил Попов, преподавател в Националната художествена академия, беше сред гостите на откриването на изложбата на своя колега Стефан Лютаков – професор по скулптора във Великотърновския университет, в Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил.
Със същото колегиално и приятелско чувство той се отнесе и при откриването на изложбата на Валентин Господинов през април в НХА. Споделил тогава желанието си да се срещне при първа възможност в Кюстендил със стар свой пернишки приятел, той можа да осъществи това в Европейската нощ на музеите, за отбелязването на която кюстендилската галерия бе подготвила няколко специални събития.
Със съдействието на директора на галерията Валентин Господинов бе осъществена необходимата връзка и в разгара на празничната вечер проф. Емил Попов успя да се срещне със свой близък приятел от Перник, който сега живее в Дома за възрастни хора с физически увреждания „Ильо Войвода“ и се придвижва само в инвалидна количка.
Професорът по скулптура не скри възторга си да се види отново след дълго време с една от легендите на пернишката бохема, както самият той го представи – Васил Драгомиров-Васкони. Това наистина е една легенда, която беше в сърцето на култовите пернишки арт и бохемски събития, подчерта той пред очевидно заинтригуваните свидетели на затрогващата среща.
Проф. Емил Попов е роден в Кюстендил. Завършва скулптура в Художествената академия като студент на проф. Любен Димитров, който, между другото, е авторът на култовите четири голи женски фигури на централния кюстендилски мост на река Банщица. Негови скулптурни творби са в редица световни галерии и в парковете на големи европейски градове, включително и в прочутия със своите скулптури от световни майстори парк на уникалния Хуго Вутен в Белгия.
Ръцете му са изваяли скулптурните паметници на Йордан Радичков, Атанас Буров, Ванга, Григор Вачков и бюстовете на редица други бележити българи. Изумително е, че при всички житейски перипетии и при тези смазващи обстоятелства, в които сега е принуден да живее, Васкони е съхранил своята същност, своето излъчване, пълно с толкова енергия и с толкова живот, какъвто няма у много от здравите хора.
Имал съм пориви да направя скулптурен портрет на това лице и сега имам такова желание, но това е тънка работа, деликатна творческа задача, споделя професорът, като добавя, че е възможно да се захване някой ден с тази отдавнашна идея в ателието си в Дрен, където работи, когато не е при студентите си в академията.
Животът може да сложи тялото ти на инвалидна количка, но самоличността ти и духа ти –не. И от това си струва да се прави изкуство, каза още проф. Емил Попов – един от най-интересните съвременни български скулптори.
