Намирайки се в територията на Османската имерия, всички нейни поданици били длъжни да спазват законите ѝ.Това се отансяло и при издигането на стореж, макар че са дадени много подкупи и извършени хитрини, заобикалящи нормите.
Законът изисквал църква да се строи само на място, което преди това е било църковно селище. Независимо че имало много подобни местности около Банско и старата църква, за която говорят в труда си братя Молерови, е избрана централната част на селото. За да се спази нареждането, банскалии закопават кръст и икона.
„Една нощ с верен на дядо Лазко човек занесли кръст, икона и две-три черковни антики – заровили ги на нужното място. На другия ден коджабашията на околията повикал една стара жена и я накарал да разкаже за „съня си”. Тя казала, че монах в черно расо, идващ от Света гора, ѝ казал, че в Бенината градина (един от имотите, дадени за цъквата; собсвеност на доведения баща на Н. Рилски – Никола Бенин) има закопан кръст и икона от старата църква. Дядо Лазко за всеки случай тайничко спуснал в джоба на агата кесийка с жълтици.” ( Радонова 2010:142 )
Втортото изискване от закона е за височината на църквата, която не може да надвишава джамия.
Този закон е „забиколен” с две хитрости:
Най-напред на централния вход на храма е издялан кръст и от двете му страни са изобразени два полумесеца със звезди, който символизират приемствеността между християнската и ислямската религия.
Това е и дипломатичен ход, който по-късно спасява сградата от събаряне. Причината за исканото от османците разрушаване е, че Христос не може да има по-голям храм от Мохамед.
Издяланите символи спасяват храма,защото османците не биха потъпкали място,където е изобразен техният религиозен знак.
За тези символи се разказва, че през 1912 г., когато Банско е освободено от робство, пред входа на храма Яворов държи пламенна реч, в която казва, че трябва да се загърбят неволите в миналото и да се продължи напред.
Един от присъстващите четник застава под камъка и започва да отчупва с щика на оръжието си полумесеца отляво на кръста. Поетът го спира и казва, че това е част от историята, която не бива да се потъпква.
И до днес са останали следите на това дело.
Втората хитрост е по отношение на аритектурата.
Замислено е храмът да няма куполи, а формата му е направена така, че да изглежда по-малък.
Носят се и легенди за това, че най-напред са изградени каменните зидове – огради,които освен че са масивни, са и високи,така че създавали здрителната измама за размерите на църквата, която изглеждала значително по-малка от реалното.
Строежът на църквата започва официално с получаването на султански ферман. За да се достигне до такова разрешение, трябва да се отправи молба най-напред до солунския паша. Изчакан е подходящият момент,когато пашата става баща. Банскалии отиват в Солун. Носят дарове за новороденото, а управникът е поласкан.
Той пита какво искат в замяна гостите. Отговорът е ясен.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА:
Полумесец и кръст на входа на църквата
Дарителите, дали живот на църквата
