Над 2,4 милиарда лева е бюджетът на АПИ. Повече пари ще получат БДЖ и НКЖИ
Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 година са заложени на ниво 57,253 млрд. лева, а разходите - 63,153 млрд. лева. Дефицитът се предвижда да бъде 5,900 млрд. лева или 4,1 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Това обяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев на представянето му днес.
Министерството на финансите прогнозира увеличаване на брутния вътрешен продукт през тази година да се увеличи до 4,8 на сто, безработицата да намалее до 5 на сто, а средногодишната инфлация да е до 5,6 на сто.
Минималната заплата се предвижда да нарасне до 710 лева от април. Данъкът върху доходите и за фирмите остава 10 процента, а ДДС - 20 на сто. Ще има намалена ставка от 9 процента за ДДС върху определени стоки и услуги.
До 31 януари бюджетът ще бъде внесен в парламента, обяви министър Василев.
Обявяването на основните показатели в бюджета съвпадна с парламентарния дебат за удължаване на миналогодишния бюджет до края на март.
"Голяма част от политиките, които иска да води това правителство, няма как да бъдат заложени и остойностени в този бюджет, така че имаме предвидена актуализация в средата на годината", обяви вицепремиерът.
По думите му, философията на този бюджет е доста по-различна от това, което е виждано до момента.
"Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес цикъл. Това е бюджет, който се опитва, и се надявам да постигне, трайна промяна в параметрите и в траекторията на икономическия растеж на страната", посочи той.
Още в началото на годината министър Василев бе категоричен, че бюджетът за тази година няма да бъде балансиран, а със сигурност ще бъде на дефицит. Днес той подчерта, че новият бюджет ще бъде бюджет на растежа и в него ще бъдат заложени двойно повече инвестиции в сравнение с миналогодишния. Рязко се увеличават средствата за Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), както и финансовата подкрепа.
Василев посочи три основни акцента на новия бюджет. Това са:
- Значително нарастване на капиталовите инвестиции, които правителството прави не само със средствата от ЕС, но и от националния бюджет;
- Значително нарастване на инвестициите в хората, защото това е ключът към икономическия растеж;
- Социална справедливост чрез подсигуряване, така че всички български граждани да имат нормален стандарт на живот.
"В този бюджет на икономически растеж е заложен ръст на БВП от 4.8%, което е с около 1.2% повече от ръста тази година. Заложено е намаление на безработицата от 5,4% на 5% и дефицит от 2,5% без COVID мерките, с COVID мерките - 4.1%. Няма как да има растеж, без да инвестираме в хората и капиталовата структура. По този повод е предвидено удвояване на капиталовите инвестиции от 2,9% до 5,8% от БВП. Има 30% ръст на капиталовите инвестиции в общините. Бюджетът на БДЖ и НКЖИ достига 663 млн. лв. Има допълнително 1,671 млрд. лв. за Републиканската пътна мрежа, с което бюджетът на АПИ достига до над 2.4 млрд. лв. Има 178 млн. лв. за капиталови инвестиции в болници, спортни площадки, 70 млн. за детски градини, възстановяване на концертни зали, музеи, галерии, опери, театри", изреди финансовият министър.
Предвиждат се инвестиции в детското здравеопазване, допълнителни субсидии за различни лечебни заведения и такива в отдалечени региони, които не могат да се издържат само през Здравната каса, увеличават се и средствата за донорство и трансплантация на стволови клетки.
13 милиона лева ще се инвестират в безплатни детски ясли от 1 април, като 1125 лв. е средната издръжка на дете. 280 милиона лева допълнително ще отидат за доболничната помощ. 23 милиона лв. се дават за финансиране на медицинско обслужване в здравните кабинети на училища, ясли и детски градини.
Учителските заплати се запазват на ниво 125% от средната работна заплата, което означава допълнително 315 милиона лева. 16 милиона се дават за подмомагане на храненето, за да имат нормални закуски децата.
70 милиона лева се отпускат за построяване и разширяване на детски градини, а 85 милиона лева се дават за безплатни детски градини за всички деца от 1 април. Родителите, които нямат възможност да запишат децата си там, ще има компенсации, обеща ресорният министър.
Новоемитираният външният дълг за годината е предвиден да достигне 7,3 милиарда лева. 4,3 милиарда от тези пари ще са нови заеми, които да се теглят във втората половина на година, а с 3 милиарда ще бъдат финансирани предстоящи дългови падежи.
Изминалата 2021 година завърши с бюджетен дефицит от 3 процента, с 0,6 на сто по-малко от предвидения в актуализирания бюджет за 2021 година. Това се дължи на по-високите приходи, със 7,9 млрд. лева повече от тези през 2020 година. /OFFNews/
