Народното събрание окончателно одобри промени в Кодекса на труда, с които въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в България. С приетите на второ гласуване изменения размерът на най-ниското основно месечно трудово възнаграждение ще се формира въз основа на социални и икономически показатели, които да отразяват реалните условия в страната.
Новите правила предвиждат при изчисляването на минималната работна заплата да се отчита покупателната ѝ способност, като се вземат предвид разходите за издръжка на живота. Освен това ще се анализират общото равнище на възнагражденията и тяхното разпределение, темповете на нарастване на заплатите, както и дългосрочните нива на производителност на труда в страната.
Съгласно приетите текстове на всеки три години ще бъде извършвана обективна оценка на адекватността на минималната работна заплата. Анализът ще се базира на две основни референтни стойности – 60 процента от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот.
По време на парламентарните дебати заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска заяви, че „Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, ще позволи тя да изпълнява едновременно две основни функции – социална и икономическа“.
Тя акцентира върху факта, че механизмът е изграден върху международно признати показатели, а параметрите му са договорени след постигане на консенсус между национално представителните организации на работодателите и синдикатите.
„Социално-икономическите критерии ще осигуряват обективност и баланс при определянето на минималната заплата. От друга страна, ще гарантират справедливото нарастване на доходите“, посочи още заместник-министър Надя Клисурска.
По думите ѝ допълнителни промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ще конкретизират процедурата за определяне на размера на МРЗ, начина за оценка на нейната адекватност, както и механизма за провеждане на консултации и сътрудничество със социалните партньори.
Клисурска уточни, че конкретните индекси, използвани при прилагането на социално-икономическите критерии, ще бъдат разписани в подзаконов нормативен акт. „Конкретните индекси на социално-икономическите критерии ще бъдат част от подзаконовия нормативен акт, защото по време на преговорите със синдикатите и работодателите се обединихме около мнението, че те могат да бъдат променяни“, обясни заместник-министърът.
