Родена на Петльовден – Сретение Господне, в разгара на Втората световна война, Станка Димитрова Георгиева от Кюстендил идва на този свят хилава и недоносена, но с очи, в които още тогава личи силната воля за живот. Името ѝ – Станка – е дадено като знамение, че ще устои. И тя устоява. Прекосява бедност, боледуване, трудни години, но запазва достойнството си и днес посреща своите 80 години като жена, оставила следа в поколения.
Бог ѝ дава ум, талант и златни ръце. Творчеството ѝ не се прекършва от житейските препятствия – напротив, укрепва. С игла и конец създава гоблени, миля, плетива, а с писалката – стихове и книги. Нейната събирателна книга „От златните ръце на баба“ съхранява десетки бродерии, модели и орнаменти – истински архив на българската традиция.
Станка е избродирала над 100 гоблена, а около 38 от тях е подарила – на новородени деца, на приятели, на църкви, включително на храма „Св. Пантелеймон“. Един от гоблените ѝ стига дори до Китай, а в Черна гора тя подарява гоблен за благословия на Острошкия манастир – лично на монаха Василий и свещеника. Станка има и пет внуци, на които също е дарила свои произведения – символ на любов, приемственост и семейна памет.
Плете с финес цветни чаршафи и обзавежда домове с красота, създадена от търпение и любов. В нейните картини оживяват библейски сцени, Исус Христос, Св. Георги Победоносец, Св. Богородица, природните сезони, цветя и натюрморти – всеки бод е история.
Станка израства в бедно, но сплотено семейство – родители, баба и дядо, които ѝ предават трудолюбието, добродетелите и уважението към корена. Любовта ѝ към децата я води към професията детска учителка – професия, която изисква всестранност, талант и сърце. И до днес нейните възпитаници я помнят и уважават.
Тя е жена с разум, топлина и мъдрост. Дала е прошка дори на хора, които не са я заслужавали. Сама създава моделите си, пази българските кодове и традиции, превръща търпението в творчество и оставя след себе си наследство, което ще живее дълго след нея. В нейните ръце българската традиция не просто оцелява – тя разцъфтява.
Станка вярва, че Бог е благословил България със съзвездие от дарове и че нашият народ ще се възроди духовно. И завършва с думите: „Бог да пази името България и всички хора, родени под звездите.“
Автор: Радосвета Златева
