Ковачева изпрати становище до министър Иван Шишков
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков във връзка с ревизирания проект за обществено обсъждане на Закона за водоснабдяването и канализацията, в което изцяло препотвърждава позицията си от м. декември 2022 г., тъй като „видно от таблицата за отразяване на постъпилите предложения“ не е била пиета.
В новото си становище проф. Ковачева за пореден път обръща внимание на основните проблеми, които се очертават и в „ревизирания“ проект с настояване за неговото преразглеждане. Причината отново е, че не са защитени и гарантирани в достатъчна степен правата и интересите на битовите клиенти на ВиК услуги.
„На всички обществени обсъждания в КЕВР на цените на ВиК услуги омбудсманът е настоявал за ежегодно обвързване на цената на водата за питейно-битови нужди с изпълнение на показателите за качество. Проектът предвижда създаване на нова Комисия, която да регулира единствено цените, правилата за тяхното образуване, които отразяват само структурата на разходите. Контролът върху изпълнение на показателите за качество – сведени от 15 до 3, е предвиден да се осъществява от Асоциациите по ВиК. Това буди недоумение, тъй като не е предвидено обвързване на изпълнението на показателите за качество с цените на ВиК услугите“, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева пита по какъв начин Комисията ще защитава интересите на потребителите – принцип, от който следва да се ръководи при осъществяване на дейността си, съобщават от пресцентъра на Омбудсмана.
Обръща внимание на икономическата обоснованост на цените на ВиК услугите - другият принцип, от която следва да се ръководи новата Комисия, и подчертава, че тя не кореспондира с единната цена в обособената територия, която вносителят аргументира с цел солидарност и намаляване на неравнопоставеността при предоставянето им.
„За каква солидарност и неравнопоставеност говорим при условия на различни начини за доставяне на вода, за които се извършват различни разходи. Това противоречи и на принципа за икономическа обоснованост на цената“, категорична е Диана Ковачева.
Тя отново подчертава, че съгласно Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023 г., заложената цел „качество срещу пари“ ще се счита за осъществена, когато българските ВиК дружества постигнат показатели за ефективност и качество на услугите, съизмерими с добрите европейски практики, и това доведе до обществено удовлетворение от услугите и цените.
Омбудсманът констатира, че в заложения проект отпадат важни показатели – за качество на питейната вода, ниво на покритие на ВиК услугите, непрекъснатост на водоснабдяването, аварии на водоснабдителната и на канализационната системи, но в същото време се въвежда нова финансова тежест за битовите потребители. Като цена за достъп, която ще се плаща независимо от ползването или не на услугата, срещу което омбудсманът категорично се противопоставя.
„Предвиденият в законопроекта начин за определяне на социалната поносимост на цените на ВиК услугите – на база на изразходвано количество вода, налага извода, че цената за достъп няма да се включва в определянето й, което е силно обезпокоително“, пише още Ковачева.
Тя допълва, че няма промяна и по отношение на използваните данни на НСИ за средномесечния доход на домакинствата по административни области и припомня, че НСИ неведнъж е пояснявала, че данните са ненадеждни.
Проф. Диана Ковачева посочва и друг проблем, при който вносителят на проекта дори не намира за правилно да предвиди процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, включително при забрана от РЗИ за ползване на водата за питейно-битови нужди или когато водата очевидно е негодна за консумация, което е меко казано необяснимо.
„В тази връзка, остава под въпрос изпълнението на задължението, съгласно Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (чл. 17, т. 2) - всички лица, снабдени с вода, предназначена за консумация, да получават редовно, най-малко веднъж годишно и в най-подходящата и лесно достъпна форма“, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева подчертава, че в проекта отново не се отчита необходимостта от „водни помощи“, за подпомагане на „уязвимите потребители“. Допълва, че това е задача, която 44-ото Народно събрание възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството с решение на 13 декември 2019 г. – ДВ, бр.100 от 2019 г.
„В Проекта не е предвидена процедура, по която ще се провеждат обществените обсъждания по приемане и изменение на Общите условия за предоставяне на ВиК услугите. В същото време не се предвижда приемане на Правилник за прилагане на закона“, посочва още омбудсманът.
Обръща внимание, че не е предвидено и държавен орган да одобрява общите условия на договорите с потребителите на ВиК и последващите изменения в тях, което автоматично отменя прилагането на чл. 148, ал. 2 от ЗЗП – Общите условия да се изпращат на Комисията за защита на потребителите за становище за наличието на неравноправни клаузи.
Омбудсманът подчертава още, че в ревизирания проект е останала възможността ВиК операторът да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение, независимо от неговия размер.
„Вносителят не е приел предложението на омбудсмана да се предвиди процедура преди да се пристъпи към тази възможност, за доброволно изпълнение, като например: изпращане на покана, в която изрично да бъде посочен срок за плащане на задължението, след изтичането на който, при неизпълнение ще бъдат предприети действия за принудително събиране на задължението“, посочва Диана Ковачева. Тя допълва, че няма предвидена възможност и за сключване на споразумение за разсрочване на задължението.
По отношение на дистанционно отчитане на водомерите, омбудсманът отбелязва, че към момента ВиК операторите и фирмите за дялово разпределение използват уреди за дистанционен отчет с различен софтуер за отчитане на данните. Посочва, че в ревизирания проект отново не е предложен текст за обмен на данните между тях, без това да е за сметка на потребителите.
