Заключителна среща по инициатива за здравно застъпничество се състоя в Кюстендил.
Лекари, медицински служители и неправителствени организации обсъдиха проблемите на здравното обслужване на ромите на територията на община Кюстендил, както и проблемите в страната.
Акцент в дейността на срещата бяха майчиното и детското здравеопазване.
По време на форума бяха отчетени резултатите от направени проучвания по отношение на здравния статус на хората в ромския квартал в града, както и резултатите от работата за подобряване на достъпа на бременни жени без осигуровки до здравна помощ.
Изследването е показало, че хората от уязвимите групи в Кюстендил имат достъп до здравеопазване и доверие към личните лекари.
Слабостите са в липсата на профилактика - основно за възрастните хора и децата, каза Сашо Ковачев, председател на сдружение "Ларго”.
На срещата бяха коментирани и проблемите на неосигурените бъдещи майки, както и неяснотата за правото на безплатни прегледи, гарантирани от здравната система.
Организаторите на форума посочиха, че ползите от инициативата са няколко.
Изчистена беше процедурата за прилагането на Наредба 26 на здравното министерство - гарантираща здравна помощ за неосигурени бременни, която до този момент се е прилагала на "фолклорен принцип”, заради бюрократични грешки и неясни правила.
Проучването е показало, че тази наредба, осигуряваща здравни услуги на бременни жени без осигуровки се е прилагала активно само в две общини в страната. Създадена и била и система за запознаване и включване на всички заинтересовани страни в реализацията на наредбата.
"Най-голямата полза беше, че този дебат се повдигна. Аргументите срещу тази наредба бяха, че тя ще срина здравната система. От чисто икономическа гледна точка тази теория не е състоятелна, защото за такива изследвания ще се харчат годишно около 30 хиляди лева. Като общество обаче, сметката би била много по-висока, коментира социологът Венелин Стойчев.
