С автобус от "Студетски град" до площад „Ал. Невски“ в столицата пристигнаха националите ни по волейбол.
Българска гордост, шампиони в сърцата пише на автобуса, който премина през столицата и бе аплодиран на всяка крачка.
Българска гордост се нарича и наградата, специално учредена от Федерацията по волейбол, връчена на всеки един от медалистите поименно на специално изградената за посрещането на момчетата сцена.
Според номерата им момчетата бяха пресрещнати на сцената пред храм-паметника:
Симеон Николов (1), Илия Петков (3), Мартин Атанасов (4), Борис Начев (5), Аспарух Аспарухов (8), Алекс Грозданов (11) – капитан, Георги Татаров (12), Руси Желев (15), Велислав Андов (18), Стоил Панев (20), Димитър Добрев (21), Дамян Колев (22), Александър Николов (23), Преслав Петков (29) бяха посрещнати с овации.
Физиотерапевтите Христо Тодоров и Николай Касабов, статистикът Борис Николов и мениджърът Стефан Чолаков.
Франческо Кадедо – помощник-треньор, Андрей Жеков - помощник-треньор, старши треньорът Джанлоренцо Бленджини бяха аплодирани, а Бленджини чу как публиката го крещи „Кико“, както го наричат най-близките му.
Бленджини бе вдигнат във въздуха от медалистите.
Мощно площадът закънтя с „Българи - юнаци“.
Невидимите герои зад отбора – работещите във волейболните клубове и семействата на шампионите бяха аплодирани силно.
Президентът на федерацията – Любо Ганев, също излезе на сцена.
Вдигнати бяха българските знамена и зазвуча химна на България!
Площад „Александър Невски“ бе едно! Отново обединени!
Кадри от всички мачове, изиграни от отбора ни в първенството, накараха момчетата да изживеят отново емоциите, а Андрей Жеков плачеше от радост.
Човекът на най-високият пост и с най-високия ръст – Любо Ганев, заяви: Аз съм най-гордият президент на федерация. Благодаря за подкрепата! И във Филипините ние я усещаме. Обещаваме ви, че ние ще ви радваме, а вие ни подкрепяйте!
Световният вицешампион от 1970 г. Димитър Каров излезе на сцената и пое от енергията на площада.
Скъпи волейболисти, това, което направихте вие, разплакахте България от радост. Пожелаваме ви светло волейболно бъдеще! Направихте нещо изключително. Вие издържахте и победихте – и Словения, и САЩ! Вие обърнахте мача! Това беше героично! Благодаря от сърце, че стигнахте до финала и зарадвахте цяла България! Показахте, че волейболът е красива игра! Благодаря на италианските специалисти, които работиха всеотдайно, каза Каров.
Думата бе дадена на всеки един от медалистите.
Алекс Грозданов: Момчета, вие съзнавате ли какво сме направили тук! Аз не мога да видя последната редица с хора. Благодаря на всички! Щастлив съм, че обединихме нацията! От името на отбора ви благодаря! Минахме през тежка подготовка и контузии! Благодаря ви.
Симеон Николов: Емоционален съм! Това е България! Няма как следващото лято отново да не искаме да ви видим тук и да печелим медали за България! Обещаваме ви, че докато играем за България, всеки един от нас е готов да умре на игрището! Обичаме ви!
Илия Петков: Благодаря на всички на сцената, че името на родината ни ще бъде записано с огромни букви в историята. Поклон пред всички!
Мартин Атанасов: За нас е чест и удоволствие да играем за България! Благодаря за всичко, което постигнахме през лятото, беше тежко! Благодаря за всички ваши съобщения и обаждания! Правим го за вас!
Борис Начев: България над всичко! Ще даваме сърцето си за вас!
Аспарух Аспарухов: Благодаря сърдечно! Всичко, което изпитваме, оправда труда и лишенията! Огледайте се и запомнете какво виждате! Обичайте си и си помагайте! Нека бъдем добри!
Георги Татаров: Благодаря, че ни подкрепяхте! Продължавайте в същия дух! Емоционален съм! Благодаря ви!
Руси Желев: България винаги е била и ще бъде волейбол! Нека да не се заблуждаваме, че това е последния път, в който се виждаме по такава причина! Искам да кажа на съотборниците си, че те са моите герои! Горд съм, че играя с тях. Съветвам Община София да подготви по-голям площад за златото.
Велислав Антов: Благодаря за подкрепата! Щастлив съм, че ви накарахме да се гордеете с това, че сте българи!
Стоил Панев: Първо сме тук за България, а след това за имената ни! Искаме да ви накараме да се гордеете!
Димитър Добрев: Благодаря, че отборът ме прие толкова топло! Аз съм най-малък! Горд съм, че съм българин, горд съм, че съм българин!
Дамян Колев: Благодаря на нашия щаб и съотборниците си! Последните два дни мислех по едно – какво ни различава нас българите от всички останали? Нашият непримирим дух! Гордейте се, че сте българи!
Преслав Петков: Благодаря на всички! Обещавам ви, че ще направим всичко възможно, че това, което се случва в момента, ще ви стане навик всяка година!
Александър Николов: Здравейте, прекрасни българи! Благодаря на отбора ми! Това са моите най-добрите ми приятели! Аплодисменти за тях и за вас! Благодаря за цялата подкрепа! Обичам много България! Радвам се, че сплотихме нацията, това е по-важно за мен от всякакъв медал.
Благодаря ви! Българи юнаци! Благодаря ви!, каза архитектът на успеха Коко Бленджини на български.
Специални плакети бяха връчени и от Столична община.
„БГ посланик“, награда от БГ – Радио, бе връчена за първи път на сцена извън „БГ Наградите“, получи Алекс Грозданов.
Момчетата бяха изпратени с песента „We are the champions”!, a Aлександър Николов прикани публиката да вика: "Сърце, душа за България!".
