Пушки в гората, курбан, музика и хора – така 44-та ловна дружинка в благоевградското село Селище даде старт на новия ловен сезон за местен дребен дивеч и групов лов на дива свиня.
Още от сутринта ловците се събраха за традиционния си първи излет. Ловът ги поведе из гората над село Дренково, където членовете на дружинката бяха разделени на две смени.
Този път гората не подари слука на ловците, но това по никакъв начин не помрачи настроението. След излета всички поеха към местността Ловна – мястото, което от години е неформалната база на 44-та дружинка.
Само на крачка от нея се намира малкото параклисче „Света Петка“, което след броени дни – на 14 октомври, Петковден – отново ще посрещне гости за своя храмов празник.
Сред високите борове, на фона на гледката към Благоевград, Рила и Пирин, ловците са превърнали мястото в истинско средище за срещи и празници. Имат си навес, чешма, обособено място за готвене и всичко необходимо, за да събират под сянката на гората приятели и близки.
А под навеса този път ги очакваха дълги маси, отрупани с мезета, кюфтета с диво месо и неизменният курбан.
За него отново се бе погрижила Донка Гълъбова. Тази година баба Донка бе избрала телешко месо, с което приготви курбана за празника на ловците.
Главен организатор на веселбата за поредна година бе председателят на дружинката Драгослав Христов.
Тази година за него празникът имаше и още един личен повод – през лятото Драго, както го наричат всички, навърши 50 години. Толкова години има и 44-та ловна дружинка в Селище, която Драго ръководи вече две десетилетия.
А когато на масите има приятели, хубава храна и повод за наздравица, музиката не закъснява.
За празника пристигна почти целият състав от музикантите на механа „Воденицата“, заедно с управителя Иван Глинджурски, който бе зад клавира.
Певците се раздадоха докрай, за да вдигнат градуса на настроението, а след тях микрофонът премина и в ръцете на самите ловци.
Сред най-активните се оказа и хореографът на Ансамбъл „Пирин“ Димитър Аладжов, който не пропусна възможността да се включи в музикалната част на празника.
Не след дълго масите останаха на заден план, а ловците се хванаха на хоро. В гората над Селище се понесоха музика, песни и смях, а първият ловен ден постепенно се превърна в истински празник на дружинката.
Слуката този път не дойде от гората, но ловците не ѝ се разсърдиха.
Наздравиците бяха за слука, здраве и успешен ловен сезон – защото за една ловна дружинка началото на сезона е много повече от първия излет. То е време за среща, приятелство и традиция, които отново събраха хората край огъня и под боровете над Селище.
