Честит празник на всички българи, които носят славното име Самуил!
Превратът на времето, преминал през праха на хилядолетието, не може да изличи сказанията и легендите за българския Цар Самуил и не може да го лиши от забрава от неговия народ.
Могъщият цар, кален в кървави исторически битки с византииците, през цялото си царуване се е борил за национална и държавна независимост на българите. Откъдето са минали неговите воини, те са оставили траен отпечатък върху местното население, за което благодарните му поданници са кръщавали селата си на неговото славно име и затова в България има четири села, които носят неговото име.
Едно от тях е с. Самуилово, Старозагорско. На този ден, когато се празнува свети Самуил и годишнина от рождението му, нашата българска гражданска съвест ни задължава да си припомним за него.
На 29 юли 1014 г. се извършва една от най-жестоките битки в средновековната българска история, между цар Самуил и Василиий Втори при с. Ключ. Именно тук се случва кулминацията във войната между България и Византия. Това е една кръвопролитна война, която започва в края на 10 век и продължава до 11 век.
Василий Втори предприема в 986 г. поход срещу бъългарите след провала на ромеите при Траянова врата, когато Самуил е провъзгласен за цар и установява своето средище в Охрид. Между Беласица и Огражден се намира с. Ключ, където войските на Василий се натъкват на непреодолими, масивни, дървени укрепления, пълководецът Никифор не открива обходен път, но успява да изненада българите в гръб, където претърпяват тежко поражение.
Загиналите са много, а останалите Самуилови войници са ослепени, за което Василий е наречен в българската историята „българоубиец“. След гледката на върволицата от ослепените си войници сърцето на цар Самуил престава да бие и той получава инфаркт и умира.
Така България губи независимостта си и попада под византийско владение близо 2 века, и това е една от най-трагичните страници в нашата история и най-варварският акт в борбата на двама страховити мъже И ПЪЛКОВОДЦИ в тогавашна Европа – участници в БЕЛАСИШКАТА БИТКА.
Когато е намерен граничен камък с надпис от самия Цар Самуил, който датира от 11 век, на него е изписано: „Самуил самодържец български“, тогава директорът на Националният исторически музей Божидар Димитров казва: „Тази уникална находка, която има равностойност на няколко златни съкровища, слага край на спора, продължил десетилетия между българските и македонските историци, тъй като тя доказва, че Цар Самуил е български цар.
ЗА ЦАР САМУИЛ ЛЕГЕНДИ СЕ НОСЯТ И ПЕСНИ СЕ ПЕЯТ, ЗАЩОТО С ТРИ ПЪТИ ПО-МАЛОБРОЙНИ СИЛИ ТОЙ УСПЯВА ДА УНИЩОЖИ ЕДНА ПЕТА ОТ РОМЕИТЕ И ДА ПОГУБЯТ В БИТКАТА ЕДИН ОТ ЛЮБИМИТЕ ПЪЛКОВОДЦИ НА ВАСИЛИЙ – ТЕОФИЛАКТ, ЧИЯТА ЗАГУБА СЪКРУШАВА ЗАВОЕВАТЕЛЯ ВАСИЛИЙ БЪЛГАРОУБИЕЦ.
НЕКА СИ ИЗВАДИМ ПОУКИ И ИЗВОДИ ОТ ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ, ОТ ВОЙНИТЕ, КОИТО НОСЯТ СМЪРТ И РАЗРУХА И СА ПАГУБНИ КАКТО ЗА ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ, ТАКА И ЗА ПОБЕДЕНИТЕ!
Нека си припомним песните за голямата любов на Цар Самуил – красивата българка Биляна, с която са се срещали на Охридските извори, а тя, песента, се казва:“ Биляна платно белеше“!
Нека народите ни живеят с любов и разбирателство, а не с вражди!
ДЕНКА ПЕТКОВА
КМЕТ НА С. САМУИЛОВО, ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА
