Връх Шипка не е просто връх в многовековната ни национална история. Той има важно европейско измерение, той носи националното ни достойнство, патриотизъм и родолюбие, завещано ни още от времето на Хан Кубрат, достигнало и преминало през героичните боеве на Шипка.
Ние, българите, не сме загубили историческата си памет и има какво да разкажем на света, има какво да завещаем на поколенията след нас. 11 август 1877 г. е връхната точка на боевете в Руско-турската освободителна война за отбраната на чутовния връх Шипка, когато срещу огромната войска на Сюлейман паша се изправят в неравен бой Руско-българският отряд на ген. Столетов с 36-и Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини.
Когато патроните и снарядите свършват, някой си изкряска: "Грабвайте телата! И трупове мъртви хвръкнаха завчаска. И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели. Турците идват като тигри и бягат кат овци и пак се завръщат българи орловци".
Това са само кратки, но съдържателно наситени с истинност изречения от Вазовото стихотворение, правдиво предало картини от боя и описало най-реалистично пословичния героизъм на руси и българи по време на Шипченската епопея.
Самарското знаме остава чисто и неопетнено завинаги в историята на България. В чест на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война нека почетем мястото на Шипка, осеяно с бели кости и кървав мъх!
Нека дълбоко се поклоним и поднесем цветя и венци пред вечната слава на героите, загинали за свободата на Родината ни!
Пламен Алексиев
Кмет на община Радомир
