Излезе информация от последните решения на КЕВР, че от нова година се предлага повишаване на цената на услугата на някои от ВиК операторите. Моят призив към тях и ВиК холдинга е тази опция да не се прилага.
Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов на конференция „Вода и сигурност – национални решения за критичните предизвикателства с европейска подкрепа“.
В момента тече обществено обсъждане на проект за изменение на одобрените цени на ВиК услуги за 2026 г. от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги в КЕВР. Докладът вижте тук!
Председателят на регионалната комисия в парламента Николай Нанков подчерта, че МРРБ обаче е безсилно да влияе на общински ВиК дружества, които не са част от ВиК холдинга и според публичната информация от КЕВР искат най-голямото увеличение – близо 12% в Сапарева баня и 11,2% в Троян.
Напомням, че обявените от независимия регулатор цени са пределни. И затова няма нужда да се всява излишна паника сред гражданите, че с еврото идва и по-скъпа вода. Неприятно ми е да го кажа, но някои медии незнайно как видяха повишените цени, но не и тези, които се предлага да бъдат намалени – като например в Сливен с близо 15%, в Ямбол – със 17,3%, в Пазарджик с близо 6%, в Перник – с 4,6% и още, и още, каза Нанков.
Според Доклада на регулатора за изменение на цените най-големи увеличения се предвиждат за ВиК Кърджали (13,19%), ВиК „Паничище“ – Сапарева баня (12,67%), ВиК „Стенето“ – Троян (12,03%), ВиК Благоевград (11,72%) и „Софийска вода“ (9,26%). Най-висока остава цената в Силистра – 6,42 лв./куб. м. Тези цени не са окончателни, тъй като към тях ще бъде добавена и инфлацията за ноември 2025 г.
Годишният доклад на КЕВР за 2024 г. показва, че общите загуби на вода остават над 60% за пета поредна година, въпреки над 532 млн. лв. направени инвестиции. В същото време средното увеличение на цените за периода 2020–2026 г. достига 72,35%.
По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 25 ноември над 32 259 души са били засегнати от режимно водоподаване.
ВиК секторът се нуждае от над 33 млрд. лв. за модернизация, стана ясно от думите на Иванов.
Пред участниците в конференция министър очерта основните проблеми, натрупани през годините във водоснабдителния и канализационен сектор, както и мерките, които правителството предприема за тяхното решаване.
Иванов подчерта, че за пълна подмяна и реконструкция на ВиК инфраструктурата в страната са необходими над 33 млрд. лв., като за най-спешните проекти са нужни повече от 4 млрд. лв.. За осигуряването на средствата ще се използват всички възможни източници на финансиране – както национални, така и европейски.
Една от ефективните мерки е Инвестиционната програма за общински проекти, администрирана от МРРБ. В рамките ѝ се финансира ВиК инфраструктура – публична общинска собственост.
Към момента в програмата са включени 728 ВиК обекта на обща прогнозна стойност над 1 млрд. и 14 млн. лв.
Допълнително, 7 ВиК оператора са бенефициенти по Програма „Околна среда“ 2021–2027, като подписаните през февруари 2025 г. договори са на стойност 1 млрд. и 62 млн. лв.
В процес на оценка са проектни предложения на още 7 ВиК оператора по процедура за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително пречиствателни станции за отпадни води в агломерации между 5 000 и 10 000 жители. Общата стойност на тези проекти е 486 млн. лв.
Омбудсманът Велислава Делчева изрази категорично несъгласие с предложението на Комисията за поредното увеличение на цените на ВиК услугите от 1 януари 2026 г., което предвижда средно поскъпване от над 2,62% за страната.
Според обществения защитник няма достатъчно доказателства, че по-високите цени ще доведат до по-качествена, надеждна и ефективна услуга за гражданите. В становище до председателя на КЕВР Пламен Младеновски, което ще бъде представено и на заседанието на регулатора във вторник, Делчева подчертава, че предложението идва на фона на изключително тежка година за хиляди потребители, преживели водни режими.
През 2025 г. повече от половината от жалбите до институцията са свързани с лошо качество на услугата. Най-засегнати са областите Плевен, Варна, Перник, Софийска област и Шумен, където гражданите се оплакват от: тежки водни режими; некачествена питейна вода; забавено отстраняване на аварии; слабо налягане.
Омбудсманът обръща внимание, че общественото обсъждане не може да бъде ефективно, тъй като част от базовите отчетни данни – инвестиции, разходи за електроенергия, компенсации и показатели за ефективност – не са публично достъпни.
Като пример е посочено ВиК Хасково, за което в Доклада е отчетено неизпълнение на три ключови показателя, но липсват данните, въз основа на които са направени изчисленията. Това, по думите на Делчева, не позволява на заинтересованите страни да дадат информирано становище.
От Доклада става ясно, че: 9 ВиК оператора не са изпълнили инвестиционните си планове; 32 оператора не са постигнали ключови показатели за ефективност.
Въпреки това цените продължават да нарастват. „Логично възниква въпросът защо гражданите не виждат подобрение на услугата при растящи разходи“, коментира омбудсманът.
Делчева настоява, че предвид подготвяния в Народното събрание нов Закон за водоснабдяване и канализация и стартиращия нов регулаторен период, КЕВР трябва да извърши цялостен анализ на действащия механизъм за ценообразуване, който функционира от 2016 г.
Тя отчита, че през годините регулаторът е изпълнил част от препоръките на омбудсмана – например включването на компенсациите за електроенергия в ценовите разчети – но високите цени продължават да не водят до подобряване на услугата.
Омбудсманът припомня и редицата водни кризи през последните три години – в Сливен, Омуртаг, Шумен, Плевен, Брезник, както и в множество населени места в Софийска област. Според нея тези случаи ясно показват системни слабости в управлението на сектора.
„При тези данни не мога да направя обоснован извод, че ново увеличение от 1 януари 2026 г. ще доведе до по-добра услуга за гражданите“, заяви категорично Велислава Делчева.
