Моделът „Борисов-Пеевски“ е разграден на нулева степен, а между заявените намерения на властта и реалните действия има сериозно разминаване. Това заяви в „Денят започва с Георги Любенов“ съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев в коментар за актуалната политическа ситуация, като постави въпроси и за цените на горивата, случая „Петрохан“, действията на институциите и предстоящата президентска кампания.
По думите на Мирчев, ако управляващите действително имат намерение да разградят модела, който той определя като „Борисов-Пеевски“, Националната агенция за приходите би могла да бъде активирана както по отношение на Бойко Борисов, така и спрямо Делян Пеевски. Според него обаче това не се случва.
Мирчев посочи като пример назначението на българския посланик в Обединените арабски емирства, за когото твърди, че е свързан с Делян Пеевски. По думите му назначението е направено през 2022 г. по предложение на служебното правителство на Гълъб Донев и с подписа на президента Румен Радев. Той припомни, че още тогава „Бърд“ е публикувал информация за предполагаемата връзка с Пеевски, но според него не е последвала реакция.
„Мрежите от фирми са същите, в момента текат опити за овладяване на част от тях“, заяви Мирчев. Той насочи внимание и към началника на кабинета на министър-председателя, когото посочи като основна фигура в тези процеси.
Според Мирчев, когато премиерът заявява публично, че моделът се разрушава, би трябвало да бъде представена повече конкретика за назначенията, компаниите и движението на финансови средства в държавата. Той заяви, че началникът на кабинета също би могъл да даде отговори по тези въпроси.
Случаят „Петрохан“
Мирчев коментира остро и случая „Петрохан“, като заяви, че ако констатациите от експертизата бъдат потвърдени от съда, случилото се е изключително сериозно.
Той припомни, че от „Да, България“ неколкократно са настоявали в парламента да бъде изяснена пълната картина около трагедията, включително дали е имало саботаж или намеса на политически лица.
По думите му ДАНС е разполагала с информация за дейността на групата на Калушев още преди трагичните събития, което поставя въпроса защо прокуратурата през 2025 г. не е предприела необходимите действия по сигнали на службата.
Мирчев заяви, че родители също многократно са подавали сигнали. Той постави въпроса и за ролята на тогавашното ръководство на ДАНС, като твърди, че неговият ръководител е бил човек, свързан с Пеевски.
„Тези неща трябва да се установяват в съда“, заяви Мирчев, като критикува начина, по който според него информацията по случая е била представена в парламента. Той посочи, че вместо пълно публично изясняване на фактите са били предоставени документи в секретното деловодство на Народното събрание, от които, по думите му, не е станало ясно какво точно се е случило.
Мирчев коментира и публичните изказвания на психолог, когото свърза с ГЕРБ, относно Калушев и учредяването на „Да, България“.
Той отхвърли твърдението, че Калушев е одобрявал кандидати за учредяването на партията чрез списък, докато се е намирал в Мексико.
„Чувал съм какви ли не безумия за нас, но това би всички рекорди“, заяви Мирчев.
Той обясни, че инициативният комитет за учредяването на „Да, България“ е бил сформиран от трима души – Христо Иванов, Антоанета Цонева и самия него, а на учредяването са присъствали повече от 1000 души.
Мирчев заяви, че не познава Калушев и че не разполага с обща снимка с него. По думите му същото се отнася и за Христо Иванов и Антоанета Цонева, като посочи, че е научил за Калушев едва след случилото се на „Петрохан“.
Той призова да бъдат проверени всички налични телефони и харддискове в САЩ, които биха могли да хвърлят светлина върху случая.
„Институциите не са работили“
Според Мирчев фундаменталният проблем е свързан с работата на институциите.
Той заяви, че ако МВР и ДАНС са изпълнявали ефективно функциите си, според него трагедиите на „Петрохан“ и „Околчица“ е можело да бъдат предотвратени.
По думите му основният въпрос пред обществото е как се е стигнало до подобни трагични случаи. Мирчев същевременно обвини ГЕРБ и ДПС, че използват политически трагедията.
„Нексо“ и политическите атаки
Съпредседателят на „Да, България“ направи паралел и със случая „Нексо“. Той припомни, че при действията срещу компанията са били извършени претърсвания от специализирани полицейски сили, а тогавашните публични говорители отново са свързвали казуса с „Да, България“ и финансирането на партията.
Мирчев заяви, че формацията му още тогава е определила това като политическа атака. По думите му сега „Нексо“ е на път да търси от България многомилиардно обезщетение по съдебен ред, а част от хората, които преди са атакували компанията, днес търсят срещи с нейни представители.
Критики към Илияна Йотова
Мирчев коментира и изказвания на президента Илияна Йотова, свързани с Андрей Гюров. Той заяви, че „Да, България“ винаги е подкрепяла Гюров за служебен премиер и оцени положително работата му заедно с Георги Кандев.
По повод твърдението на Йотова, че ѝ е била предлагана негативна кампания срещу Гюров, Мирчев постави въпроса кой е направил това предложение и защо според него журналистите не са потърсили конкретен отговор.
Той коментира и думите ѝ, че един от опонентите ѝ бил против кирилицата. Мирчев попита кого точно има предвид президентът и припомни изказване на Владимир Путин от 2017 г., свързано с произхода на славянската писменост.
Мирчев отправи критика и по отношение на ситуацията с българския език в окупираните от Русия украински територии, като заяви, че според него Илияна Йотова не е реагирала по този въпрос по начина, по който той очаква.
Критики за свикването на КСНС
В изказването си Мирчев засегна и работата на Консултативния съвет за национална сигурност. Той заяви, че законът предвижда съветът да се свиква на всеки три месеца, но според него това изискване не е било спазвано нито при Румен Радев, нито при Илияна Йотова.
По думите му последното заседание на КСНС е било преди година и половина и е било посветено на темата с вейповете, а Йотова вече осем месеца е президент и също не е свиквала съвета.
Мирчев определи КСНС като особено важен в настоящата ситуация заради рисковете пред страната, нарастващите цени на горивата, бюджетния дефицит и геополитическата обстановка.
Той постави и въпроса кога според президента би имало подходящ момент за свикване на съвета, след като, по думите му, през последните месеци шест руски дрона са паднали в България.
Въпросът за помилвания наркотрафикант
Мирчев постави и въпроси около решение за помилване на осъден за наркотрафик.
Той попита защо човек, който според медицинска експертиза е бил в изключително тежко здравословно състояние, е бил помилван, вместо да бъде лекуван.
Мирчев припомни и заявена от Йотова през 2017 г. позиция пред Комисията по помилванията, че наркотрафиканти няма да бъдат помилвани, и поиска обяснение защо въпреки това са били извършвани подобни помилвания.
Той постави въпрос и за това как човек, заловен през 2025 г. с пет килограма кокаин, е могъл впоследствие да проявява такава активност, ако действително е бил в тежко здравословно състояние и с 100% ТЕЛК.
Мирчев: Защо дизелът у нас е толкова скъп?
Значителна част от изказването на Мирчев беше посветена на цените на горивата в България.
Той заяви, че „Да, България“ е предложила потребителите на обикновен бензин и дизел да получават компенсация от 20 евроцента за всеки закупен литър гориво.
Предложението беше публично представено от Мирчев на 16 септември, като той говори за компенсация от 0,20 евро за литър бензин, дизел и пропан-бутан.
Мирчев коментира и управлението на „Лукойл Нефтохим Бургас“, като заяви, че при изключване на акциза и ДДС цените на горивата в България остават на средни или над средните европейски равнища.
Той постави въпроса защо рафинерията в Бургас внася иракски петрол през Турция на цена, която според него е около 10% над актуалната цена на сорт „Брент“.
Мирчев заяви още, че България внася и непреработен дизел от Турция, който според него е с руски произход. По думите му въпреки това цената на горивото след преработката в България остава на средно или над средното европейско ниво, ако не се включват акцизът и ДДС.
Тези твърдения за конкретните доставки и ценови разлики са позиция и въпроси, поставени от Мирчев, а не независимо установени факти в настоящия материал. Официална информация от „Лукойл Нефтохим Бургас“ посочва, че рафинерията работи с различни видове суров петрол и смеси, а компанията е заявявала, че доставките на суровина са осигурени.
Мирчев постави два основни въпроса – защо се доставя петрол на по-висока цена и каква е ролята на правителството и особения управител, както и защо дизелът остава толкова скъп спрямо европейските равнища.
Той допусна като въпрос за политическа проверка и евентуалните отношения между компания с малка рафинерия в България, която според него в миналото е била близка до Пеевски, и настоящото управление.
„Дали това е част от разграждането на антикорупционния модел или е част от новия модел?“, попита Мирчев.
По думите му тези въпроси ще бъдат поставени политически, а сигналите по тях ще бъдат изпратени до компетентните институции.
Компенсации за горивата
Мирчев заяви, че в държавите около България се прилагат различни механизми за компенсация на високите цени на горивата, като според него мерките са насочени предимно към дизела. За Сърбия той посочи тавана на цените като пример, който определи като неудачен.
По думите му България към момента няма аналогична компенсация за потребителите.
Мирчев отправи критика и към бюджетната политика, като заяви, че още преди това е било предупреждавано, че бюджет с подобен дефицит е проблемен. Според него при дефицит от около 3% е щяло да има повече възможности за реакция, докато сегашната бюджетна рамка не оставя достатъчно буфери за посрещане на рязко увеличение на цените на горивата.
