На чаша мискет собствено производство снощи поетът Димитър Чонгов представи в Гоце Делчев втората си стихосбирка „Винаги е някога“. В малката зала на Читалище “Просвета“ паралелно с представянето на стихосбирката свои картини с живопис представи и художникът Борис Каратанчев. Двамата творци са от Сандански, където са познати като “Двамата от Свети Врач”.
Началникът на отдел „Култура“ в Община Сандански Димитър Тошев и местният поет, писател и учител Иван Мишев представиха творчеството и на двамата таланти на чаша бяло вино “Сандански мискет” от избата на поета Димитър Чонгов. Така скъсиха дистанцията с публиката и вместо травиалните речи и хвалебствия, предложиха на гостите топла и човешка дискусия.
Стихосбирката “Винаги е някога“ е втората, която издава Димитър Чонгов след 10 ноември 1989 г. и пета поред в творческата му биография. Сборникът съдържа около 50 нови творби и около 40 подбрани от предишната му стихосбирка “Някога и сега”.
Санданският поет разкри, че го вдъхновяват емоциите, човешките грешки и слабости, глупостта, неверието и безверието, но на първо място е любовта. “Без любов никога човекът не е истински. Децата се правят с любов, животът се прави с любов, има ли омраза – разяждат го язви. За приятелите е малко егоист, защото знаят житейският му девиз, че жени и чаша не дели“, смята Димитър Чонгов.
В новата му книга има няколко стихотворения, които са посветени на конкретни хора. Сред тях са Яворов, народният певец от Сандански Емил Ристосков и една жена, близка приятелка на автора. В откоровената дискусия със своите почитатели от Гоце Делчев, той призна, че е свързан много силно с Неврокопския край. Поетът бе откровен, че като идва в града първо отива на гробищата и пали свещ за всички покойни бежанци от Горно Броди, Гърция, откъдето е и неговото семейство.
Непринудените и топли разговори с поета Димитър Чонгов в залата на читалището родиха идеята и за неговата следваща визита в Гоце Делчев на сладка приказка за виното, любовта и още нещо.
