Дупничанката Еличка Персиядова, която от години живее в Израел, дари биографичната си книга „Път от Земята до Рая” на библиотеката към читалище „Зора”. Това е четвъртата книга на авторката, която за разлика от първите три стихосбирки, е посветена на спомени от тежкото й детство и нелеките изпитания, през които е преминала в най-ранимата си възраст.
Само 8-годишна, загубвайки майка си, героинята се сбогува с детството и извървява трънливия път от юндома в Асеновград до семейното щастие в Дупница и емигрантския живот в Израел.
Това е разказ за пътя от Земята до Рая, в който авторката разголва душата си, за да ни покаже, че най-върховното човешко щастие се крие в малките неща. В това да имаш до себе си любим човек, да се радваш на децата и на внуците си, да си стоплен от майчина милувка и бащина прегръдка.
„Книгата е нещо, което исках да направя за себе си и за децата си. Моето наследство и моето житейско послание. Целият ми живот е посветен на тях, на това да им дам обичта и семейната топлина, които са липсвали на мен през годините.
А също и посланието ми към всички читатели – никое дете не бива да расте без ласка и обич”, каза авторката предавайки книгата си на Главния библиотекар Валентина Алексиева.
На събитието присъства и Александър Мошков, експерт към Български исторически архив, който получи 5 тома като дарение за Националната библиотека. Книгата бе изпратена като специален подарък и за краеведа – изследовател Иван Хаджийски, който е вдъхновил Персиадова да пресътвори спомените си на белия лист.
Еличка Персиядова е родена на 23.07.1941г. в град Дупница. От 1997г. живее в Израел, но завинаги се е врекла в любов към България и родния си град. В своите произведения със силна любов пише за Родината и семейството си.
През 2005г. издава ,,Измамено сърце”, през следващата 2006г. ,,В прегръдките на живота”, а през 2008г. ,,Тревожна самота”. В тях тя възпява майка България, родния си град Дупница и красивата ни природа, по които тъгува в далечната чужбина.
Персиядова е известна на съгражданите си като солистка в оперетния театър и в първия в града вокален състав, а също и с артистичните си изяви от младежките години, когато е присъствала активно в културния живот на Дупница.
„Моето послание към всички съграждани и сънародници е за повече човещина в тези бездуховни времена, в които само вярата и любовта към хората, ще ни помогнат да оцелеем като нация!”, сподели на финала авторката.
