МВР изготви доклад по проверката на сигнали, свързани със сдружението на Ивайло Калушев.
Комисия от Дирекция „Инспекторат“ към Министерството на вътрешните работи е изготвила доклад за извършената проверка по сигнали, свързани със сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“ и действията на служители от структурите на МВР по тях. Проверката е извършена по заповед на вътрешния министър, издадена на 5 февруари 2026 г.
Проверката е разпоредена след публични твърдения, че МВР бездейства по сигнали за неправомерна дейност на сдружението и негови представители. Комисията установява, че НАКЗТ е регистрирано през януари 2022 г. с учредители Ивайло Иванов, Ивайло Калушев, Николай Златков, Дечо Василев, Пламен Статев, проф. Николай Майсторов и Стилияна Широкова. Не са открити данни за наети лица или сключени договори. За целите на проверката „свързани лица“ се считат именно учредителите.
От текста става ясно, че има сериозни пропуски в документооборота в РУ–Годеч.
Преписки, свързани с НАКЗТ, са изгубени или нерегистрирани.
Има данни за дисциплинарни нарушения, но сроковете за наказания са изтекли.
По сигнала от МОСВ МВР е действало правилно и е препратило случая към прокуратурата.
Сигналите за риск за дете са били разглеждани от няколко институции.
Комисията изисква информация от всички структури на МВР, които биха могли да са получавали сигнали срещу сдружението. След обобщаване на данните тя отделя сигналите, които са релевантни към предмета на проверката, и посещава съответните районни управления, за да прегледа преписките.
Сигнал №1 – инцидентът при хижа „Петрохан“ (02.02.2022 г.)
На 2 февруари 2022 г. в дежурната част на Районното управление в Берковица постъпва сигнал за отправени заплахи за саморазправа в района на хижа „Петрохан“. Оперативният дежурен незабавно изпраща полицейски патрул на място. При пристигането си служителите установяват подателя на сигнала, мъж от Монтана, който обяснява, че по време на разходка с моторни шейни заедно със свой спътник са били спрени от непознати лица, също на моторни шейни. Тези лица се представили като „Петрохански патрул рейнджъри“, държали се грубо и арогантно и отправяли закани и заплахи. До физическа саморазправа не се стигнало, тъй като подателите на сигнала се оттеглили в посока към републикански път П–81.
По случая в РУ–Берковица е образувана преписка. В хода на работата се установява, че мястото на инцидента попада в района, обслужван от РУ–Годеч към ОДМВР–София, поради което преписката е изпратена там по компетентност. От разпечатка на автоматизираната система „Деловодство“ се вижда, че преписката е получена в РУ–Годеч на 11 февруари 2022 г., но в системата няма данни за последващо движение. Това означава, че работата по нея не е приключена и материалите би трябвало да се намират в районното управление.
Комисията установява, че по силата на заповед на министъра на вътрешните работи началникът на РУ–Годеч е бил преназначен на друга длъжност. При това преназначаване е оформен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ, че документите, намиращи се при него, са предадени в деловодството. Въпреки това при проверката на ОДМВР–София през февруари 2026 г. се установява, че въпросната преписка не е открита нито в архива на РУ–Годеч, нито в архива на РУ–Костинброд. Директорът на областната дирекция обяснява, че през май 2022 г. РУ–Годеч е трансформирано в участък към РУ–Костинброд и целият архив е бил прехвърлен там. По-късно, през март 2024 г., архивът е върнат обратно в РУ–Годеч. В този период обаче в районното управление не е водена задължителната тетрадка за движение на преписките, което е нарушение на вътрешните правила за документооборот.
От писмо на Районната прокуратура в Костинброд става ясно, че преписка с този регистрационен номер никога не е била изпращана до прокуратурата. Служителят, който е работил по случая, не отрича, че е получил преписката, и твърди, че е извършил проверка лично. Разказва, че е посетил района на хижа „Петрохан“, където се е срещнал с Ивайло Иванов и още две лица, чиито имена не помни. По думите му е взел обяснения от тях и им е съставил предупредителни протоколи по чл. 65 от Закона за МВР. Твърди също, че е провел телефонен разговор с подателя на сигнала, който заявил, че е възпрепятстван и не може да се яви в районното управление. По-късно служителят изготвил докладна записка до началника на РУ–Годеч с предложение преписката да бъде приложена към дело. Той обаче не може да посочи къде се намира преписката към момента.
Комисията сравнява тези твърдения с данните в деловодната система. Разпечатката от АИС „Деловодство“, направена в РУ–Берковица през февруари 2026 г., не съдържа никакви следи от докладна записка или предупредителни протоколи, които служителят твърди, че е изготвил. Това кара комисията да не кредитира неговите обяснения. В същото време тя допуска възможността действия наистина да са били извършени, но документите да не са били регистрирани по надлежния ред. Поради липсата на документи и проследимост комисията не може да направи категоричен извод за това какви действия са били предприети и дали те са били правомерни.
Инспекторатът обаче е категоричен, че служителят, който е бил временно изпълняващ длъжността началник на РУ–Годеч, не е изпълнил задължението си да комплектува преписката и да я предаде своевременно в деловодството след приключване на работата по нея. Това представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. Въпреки това дисциплинарна отговорност не може да бъде реализирана, тъй като сроковете за налагане на наказание са изтекли.
Комисията препоръчва на директора на ОДМВР–София да предприеме действия за подобряване на организацията на документооборота в районното управление, така че да се гарантира правилното прилагане на вътрешните правила и проследимостта на всички преписки.
Сигнал от МОСВ относно рамково споразумение с НАКЗТ
Комисията установява, че до министъра на вътрешните работи е бил подаден сигнал от Росица Карамфилова‑Елова, която към онзи момент е министър на околната среда и водите. В сигнала се посочва, че на 8 февруари 2022 г. между тогавашния министър на околната среда Борислав Сандов и сдружението „Национална агенция за контрол на защитените територии“ е било подписано рамково споразумение за сътрудничество. Според описаното в документа споразумението е трябвало да подпомага дейности, насочени към опазване на околната среда, повишаване на обществената информираност за режимите в защитените зони, предоставяне на експертна и техническа помощ, както и участие в мониторинг и контрол върху изпълнението на мерките в тези зони.
При проверката, извършена от Инспектората на МВР, се установява, че представеният документ не отговаря на официалната бланка на министерството. На мястото, където би трябвало да има печат на МОСВ, е поставено ръкописно изписване „Вярно с оригинала“, но липсва официален печат. Споразумението е регистрирано с входящ номер, но на интернет страницата на сдружението е публикуван вариант със същото съдържание, но с поставен печат на министерството, без да е отбелязан входящ номер. На сайта на сдружението се твърди, че по силата на това споразумение организацията извършва системен контрол и мониторинг върху състоянието на местообитанията и видовете в защитените територии, включително в критични зони, застрашени от загуба на биоразнообразие. В публичното пространство, включително в публикации в платформата „NewsMaker“, се разпространява информация, че „частни гардове“ навлизат в защитени зони, като се внушава, че сдружението има контролни функции. Според МВР подобни функции не са предвидени в закона и не могат да бъдат делегирани на неправителствена организация.
Министър Карамфилова настоява за проверка, като се позовава на компетентността на МВР. Към сигнала са приложени копия от доклад на Инспектората на МВР, копие от рамковото споразумение, разпечатки от интернет страницата на сдружението и публикации в „NewsMaker“. Сигналът е докладван на министър Иван Демерджиев, който го резолира към главния секретар на МВР. На 12 октомври 2022 г. главният комисар Димитър Калачиев, в качеството си на заместник‑главен секретар, изпраща сигнала към Главна дирекция „Национална полиция“ с разпореждане за проверка и доклад. След последователни резолюции в ГДНП сигналът е възложен на служител от отдел „Икономическа полиция“.
В хода на проверката служителят изготвя писмо до МОСВ с искане за допълнителна информация. Взети са писмени обяснения от бившия министър Борислав Сандов, подписал споразумението, както и от главен специалист в Центъра за административно обслужване към министерството. Впоследствие става ясно, че по същия случай вече е сезирана и Върховната касационна прокуратура. Подаденият сигнал във ВКП е идентичен и е препратен по компетентност към Софийската градска прокуратура, където е образувана преписка. Проверката по нея е възложена на Агенцията за държавна финансова инспекция.
След като установява това, служителят от ГДНП изготвя обобщена справка, в която описва извършените до момента действия и предлага преписката, заедно със събраните материали, да бъде изпратена в прокуратурата за присъединяване към вече образуваната преписка. Предложението е прието и преписката е изпратена в Софийската градска прокуратура, откъдето не е върната обратно в ГДНП.
Комисията приема, че по сигнала на МОСВ е била разпоредена проверка, извършени са необходимите действия за изясняване на фактите и след като е установено, че компетентният орган вече работи по случая, материалите са били изпратени в прокуратурата. Действията на служителите от ГДНП са оценени като законосъобразни и достатъчни, тъй като са съобразени с нормативната уредба и с указанията на наблюдаващия прокурор. Поради това комисията приема, че работата по този сигнал е била извършена правилно.
Сигнал за риск за дете, свързан с лица от НАКЗТ
Подателите на сигнала обясняват, че той се отнася до техния осемгодишен внук (Леон Варсано), който живее с майка си в София. Те разказват, че през март 2023 г. са били информирани, че детето е записано в училище в района на хижа „Петрохан“, където живеят хора, които според тях са „странни“ и „планински хора“. Те твърдят, че детето посещава училище едва два пъти седмично и че живее в село Кости, Бургаско, където е видяно в компанията на Ивайло Калушев, представян като „рейнджър“. На 11 ноември 2023 г. в 10:00 ч. те се срещат с Калушев, който пристига с още две момчета — едното около 12-годишно, другото на около 16–17 години. Групата отива на риболов заедно с детето и неговия приятел. По време на срещата подателите забелязват необичайно поведение у внука си, който изглежда напрегнат и уплашен. Детето споделя, че не желае да се вижда с Калушев. На следващия ден дядото провежда среща с дъщеря си в София, на която изразява притесненията си относно условията, в които живее детето. Той настоява да направи проверка, но дъщерята реагира остро, прекратява всякакви отношения с него и отказва да обсъжда темата.
Бабата описва отделна среща с дъщеря си на 19 декември 2023 г. в дома на внучето в София. Тя разказва, че дъщерята проявява необичайна агресия, но в същото време и моменти на необяснима нежност. Дъщерята непрекъснато настоява да остане насаме с детето и не позволява на бабата и дядото да го вземат дори за един ден. Те предлагат да го видят на следващия ден, но им е отказано. Канят детето да прекара Коледа и Нова година с тях, но поканата е отхвърлена с аргумента, че „рейнджърът“ лично е забранил това. По-късно те разбират, че дъщерята е била изолирана от семейството си и от приятелите си, както и че бащата на детето рядко се прибира у дома и е пътувал 14 дни в чужбина с групата на Калушев — в Непал или Мексико.
Подателите на сигнала смятат, че детето е поставено в риск и настояват институциите да изяснят ситуацията и да вземат мерки в най-добрия интерес на детето. Те искат то да живее със семейството си, а не в изолирана среда, да посещава училище с други деца на неговата възраст и да не бъде въвличано в нерегламентирани практики или групи с неясен статут. Сигналът е подаден до Държавната агенция за закрила на детето, МВР, ДАНС и прокуратурата. На 17 юни 2024 г. те изпращат втори сигнал, в който изразяват тревога, че първият им сигнал от октомври 2023 г. е станал известен на „рейнджърите“ и на дъщеря им. На следващия ден дъщерята ги уведомява, че повече няма да им позволи да виждат детето. Подателите твърдят, че дъщерята е подложена на психологическо влияние и че детето е въвлечено в среда, която може да бъде опасна.
Те разказват, че дъщерята им е заявила, че „ще ги убеди“ да не се намесват, а детето е било инструктирано да не говори с тях. Подателите се страхуват, че детето е подложено на контрол и че е възможно да бъде изведено в чужбина без тяхно знание. Те настояват институциите да предотвратят евентуално пътуване на детето с групата и да гарантират неговата безопасност.
В тази връзка прокуратурата разпорежда проверка, която е възложена на РУ–Годеч. На 19 юни 2024 г. полицейски служители посещават хижа „Петрохан“, където установяват присъствието на Ивайло Калушев, Дечо Василев, Пламен Статев и Николай Златков. На място не е открито детето. В хижата е намерен Ивайло Иванов, който се представя като обучител на деца и „младши рейнджър“. Той твърди, че групата се занимава с обучение на деца в природозащитни дейности. Служителите на МВР съставят докладна записка и изпращат материалите в прокуратурата. Родителите на непълнолетните деца, които пребивават в базата на НАКЗТ, са декларирали писмено, че са съгласни децата им да участват в дейностите на организацията. При проверката не са установени нарушения на закона.
На 24 юли 2024 г. прокурорът прекратява преписката с мотив, че няма достатъчно данни за извършено престъпление. Комисията обаче отбелязва, че действията на служителите от РУ–Годеч са били извършени в изпълнение на указанията на прокуратурата и в рамките на закона. Тя подчертава, че полицейските служители са действали в съответствие с разпорежданията на наблюдаващите прокурори, които са преценили, че няма основания за образуване на наказателно производство.
Сигнал от Валери Андреев в ГДБОП през 2022 г.
Комисията разглежда информация от 2022 г., постъпила в ГДБОП, свързана с лице на име Ивайло, което се представя като член на групата около Ивайло Калушев. Лицето е дало сведения, че е било част от тази група и е имало пряк контакт с нейния лидер. То е заявило, че желае да остане анонимно, тъй като се страхува за сигурността си. По време на срещите с оперативните служители е настоявало многократно да не бъде разкривана самоличността му. Служителите са спазили това изискване, като не са вписвали името му в подготвяните документи, включително в тези, свързани със Закона за защита на класифицираната информация.
Източникът обяснява, че се е присъединил към групата, когато е бил на около 15 години. Първоначалните събирания са се провеждали в района на Краище, община Ботевград. След включването му в групата, според думите му, лидерът Ивайло Калушев започнал да упражнява върху него манипулативни техники, свързани с проповядваната идеология. Постепенно, по думите му, Калушев започнал да извършва и блудствени действия с него. Източникът подчертава, че тези сексуални действия са били извършвани без негово съгласие. Той изразява предположение, че подобни действия са били извършвани и спрямо друго момче, привлечено в групата, което към онзи момент е било на около 11 години. Допълва, че лидерът е убеждавал майката на това второ момче да се присъедини към групата, като по това време тя се е намирала първоначално на Канарските острови, а впоследствие е живяла в Мексико.
По думите на източника, Калушев периодично намирал ново момче на възраст около 10–11 години, което да бъде привлечено и „обучавано“. Според него това обучение е служело като прикритие за използване на децата и вероятно за извършване на блудствени действия с тях. Източникът твърди, че в групата са съществували снимки на децата, направени без тяхното знание и съгласие. Лидерът показвал материали, свързани със сексуална експлоатация на деца, и споделял, че не възприема детската порнография като престъпление, като уточнявал, че първоначално е имал различно мнение, но впоследствие е променил възгледите си. Въпреки това източникът заявява, че Калушев не е съхранявал подобни материали на лични устройства.
Групата се издържала чрез дарения от родителите на „обучаваните“ деца. Паричните преводи се изпращали към различни лица от групата, за да не бъдат лесно проследени. На членовете било забранено да имат интимни отношения с лица от женски пол. Според източника групата разполагала и с оръжие, което било съхранявано в тайници.
След първоначален анализ на получената информация ГДБОП преценява, че тя е относима към престъпления по чл. 159, чл. 338 и чл. 150 от Наказателния кодекс, свързани с детска порнография, незаконно държане на оръжие и блудствени действия. В тази връзка е образувано оперативно дело за изясняване на данните по оперативен път. Проведени са справки в информационните масиви на МВР, включително в регистрите на Агенцията по вписванията, както и проверки на лица, свързани с групата. Извършени са и оперативни мероприятия, включително използване на специални разузнавателни средства.
Впоследствие оперативното дело е прекратено на основание чл. 2, т. 2 от Инструкцията за оперативния отчет в МВР, поради изтичане на предвидения срок. Комисията установява, че водещият служител от отдел „Киберпрестъпност“ не е изпълнил задължението си да документира всяко свое действие по случая. Не са изготвени докладни записки или други документи, удостоверяващи проведените срещи с източника. Това е съществен пропуск, тъй като възпрепятства контрола върху работата му от страна на ръководството. Комисията приема, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР („неизпълнение на служебните задължения“). Въпреки това дисциплинарна отговорност не може да бъде реализирана, тъй като е изтекъл двугодишният преклузивен срок.
Комисията препоръчва на директора на ГДБОП да създаде организация, при която всички оперативни действия да бъдат надлежно документирани. За пълнота се отбелязва, че през октомври 2024 г. по инициатива на ДАНС е проведена работна среща между служители на ГДБОП и агенцията, на която е обсъдена наличната оперативна информация за групата. Последвали са съвместни действия, които не са предмет на настоящата проверка.
В хода на проверката комисията установява, че сдружението НАКЗТ или свързани с него лица не са подавали сигнали за правонарушения в структурите на МВР. Такива сигнали не са документирани и служителите на МВР не са извършвали действия по тяхното изясняване.
Комисията разглежда и информация, постъпила в ДАНС, според която лица, пребиваващи в района на хижа „Петрохан“, са били обект на проверки от гранични и полицейски служители. Тези лица твърдят, че са били добросъвестни граждани, които са съдействали на органите на реда, но въпреки това са били подложени на проверки, които според тях са били провокирани от действия на групата около Калушев.
Сигнал за незаконна миграция
Комисията установява, че в структурите на МВР няма данни сдружението „Национална агенция за контрол на защитените територии“ или лица, свързани с него, да са подавали устни или писмени сигнали за каквито и да било правонарушения. Такива сигнали не са документирани и служителите на МВР не са извършвали действия по тяхното изясняване.
В хода на проверката комисията разглежда и информация, постъпила в ДАНС, според която лица, пребиваващи в района на хижа „Петрохан“, са били обект на проверки от гранични и полицейски служители. Тези лица твърдят, че са добросъвестни граждани, които са съдействали на органите на реда, но въпреки това са били подложени на проверки, които според тях са били провокирани от действия на групата около Калушев. Комисията установява, че в края на 2024 г. няколко от тези хора са били разпитани, тъй като са били свидетели на събития в района и са могли да съдействат на Гранична полиция при издирването на лица, свързани с незаконни дейности.
Комисията описва два конкретни случая.
Първият е от октомври 2024 г., когато в рамките на операция срещу незаконната миграция в района на РДГП–Драгоман е получена информация, че пътят, свързващ Искърското дефиле с прохода Петрохан, се използва за превоз на нелегални мигранти. За целта се използвали високопроходими автомобили с подменени регистрационни табели. Районът е труднодостъпен, без мобилно покритие, с множество разклонения, които се събират малко преди хижа „Петрохан“. За да бъде пресечена престъпната дейност, полицията решава да концентрира силите си в района под хижата. На 31 октомври 2024 г. в 23:00 ч. е проведена специализирана операция, при която са засечени два високопроходими автомобила. Екипите установяват, че лицата в единия автомобил се опитват да избягат, като изоставят превозното средство и се укриват в гората. Теренът е силно пресечен и тъмен, което създава риск за служителите. Поради това е използван доброволно предоставен дрон с термовизионна камера от обитатели на хижата, сред които Ивайло Калушев и Николай Златков. Благодарение на това са локализирани конкретни райони и на следващия ден са задържани четирима чужди граждани, отговарящи на описанията.
Сигнал за простреляна жена
Вторият случай е от 4 септември 2025 г., когато в ОДЧ на ОДМВР–Монтана постъпва сигнал за простреляна жена в село Благово. На място е установено, че жената е била нападната от лице, което се е придвижвало с лек автомобил „Мерцедес“. След инцидента тя е транспортирана в болница, където по-късно умира. Полицията предприема широкомащабни действия по издирване на извършителя, включително преглед на видеозаписи от частни камери и обход на черни пътища в района. Издирването продължава 12 дни, но без успех. Поради труднодостъпния терен и голямата площ, която трябва да бъде обхваната, МВР решава да поиска съдействие от НАКЗТ за облитане на гористите местности с дрон. На 16 септември 2025 г. Ивайло Иванов и Пламен Статев извършват облитане с дрон с висока резолюция и термовизия над землищата на няколко села. В резултат е открит автомобил „Мерцедес“, спрян в труднодостъпна местност край река Бързия. В автомобила е намерен трупът на издирваното лице.
Комисията подчертава, че тези случаи не могат да бъдат квалифицирани като сигнали, подадени от сдружението или негови членове. И в двата случая инициативата за взаимодействие е дошла от МВР, а първоначалната информация за престъпленията е била придобита от служители на МВР, а не от НАКЗТ. Затова комисията не променя първоначалния си извод, че сдружението или свързани с него лица не са подавали сигнали до МВР.
Сигнал от Антикорупционния фонд
Комисията разглежда и заявление за достъп до обществена информация, подадено от Антикорупционния фонд през октомври 2024 г. В заявлението се иска информация за постъпили сигнали, проверки и преписки, свързани с НАКЗТ. Фондът твърди, че има риск от злоупотреба и институционален тормоз върху организацията, която според тях е международно призната и извършва уникална дейност по граждански мониторинг на защитени територии. Заявлението е разгледано по реда на ЗДОИ и е издадено решение за предоставяне на достъп до исканата информация. Комисията отбелязва, че процедурата по ЗДОИ е извън нейния обхват и не подлежи на оценка в рамките на настоящата проверка.
Обобщението на Комисията
В заключение комисията обобщава, че през 2022–2025 г. в МВР са постъпили общо четири сигнала, свързани със сдружението или негови членове. По всички тях са извършени проверки от компетентните структури на МВР и прокуратурата. В два случая действията на служителите са оценени като законосъобразни и достатъчни. В един случай преписката е изгубена, което не позволява да се направи извод за правомерността на действията. Установени са дисциплинарни нарушения от служители на РУ–Годеч и ГДБОП, но поради изтичане на сроковете дисциплинарна отговорност не може да бъде реализирана. Комисията препоръчва подобряване на организацията на документооборота в РУ–Годеч и в ГДБОП, за да се гарантира проследимост и контрол върху действията на служителите.
ЦЕЛИЯ ДОКЛАД ПРОЧЕТЕТЕ ТУК: Petrohan_doklad
