Скъпи съграждани, колеги и ученици,
Днес се навършват 83 години от гибелта на големия талантлив поет – Никола Вапцаров, живял в неправилното време, при война и гнет. Безсмъртните му думи са живи и днес, разочаровани младежки копнежи за живот, който иска да ни вкара в капана на бъдещето, но той казва: ”Нашето ярко слънце ще просветне.”
Неговата вяра е вяра без прегради и съображения – окрилена и необуздана. „Но да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен, това е песен”…
Силно обичал родината си, както и съпругата си Бойка, на която той посвещава затрогващо стихотворение, доказващо неговите човешки ценности. „Ще вляза тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида.”
Никола Йонков Вапцаров роден в семейството на Елена и Йонко Вапцарови в гр. Банско. Той остава най-любимият поет не само в България, но е известен и ценен и в чужбина.
С душа към слънцето устремена, той изгасна на Софийското гарнизонно летище на 23 юли 1942 г., но Вапцаров не е забравен, той има значима роля в българската литература не само като борец за правда, но и като голям талант.
Днес ние се прекланяме пред него и пред неговия достоен живот, пред неговата безпрекословна вяра в живота, на която той ни научи!
Вангелия Петрилийска
Директор на СУ „Н. Й. Вапцаров” – гр. Хаджидимово
