Как радиацията влияе на живите организми?
Учени са секвенирали ДНК на 302 кучета, живеещи в териториите около АЕЦ "Чернобил", и са установили, че кучетата, които живеят непосредствено на електроцентралата, съставляват отделна изолирана популация, състояща се от три семейства. В същото време учените идентифицират кучетата от град Чернобил в отделна популация. Резултатите от изследването, публикувано в списанието Science Advances, трябва да станат основа за по-нататъшно изучаване как радиацията в зоната на отчуждение влияе на живите организми.
След аварията в Чернобилската АЕЦ (ЧАЕЦ) през април 1986 г. в атмосферата са попаднали огромен брой радионуклиди: цезий-137, йод-131 и много други. Най-голямото замърсяване е станало на прилежаща към станцията територия с площ 2600 квадратни километра, която сега се смята за зона на отчуждение. В нея след аварията броят на популациите на диви животни значително намалял и въпреки че някои видове се възстановили, други не успяват и досега.
Остава неясно как е повлияла катастрофата на генетичното разнообразие на видовете. От една страна, съкращаването на броя на популацията неизбежно води до нейното намаляване, а от друга, интензивният радиационен фон увеличава честотата на мутациите, което потенциално повишава генетичното разнообразие. Затова учени от Америка, Китай, Полша и Украйна под ръководството на Илейн Острандър от Националния изследователски институт за човешки геном в САЩ решили да разберат как се е изменил популационния състав на кучетата, живеещи в забранената зона.
В периода от 2017 до 2019 г. в забранената зона били открити три ветеринарни клиники, в които била оказвана помощ на бездомни кучета, живеещи и разхождащи се из територията на зоната, тъй като учените регистрирали увеличение на популацията на диви кучета с над 800 индивида. През този период лекарите взели кръвни проби от 302 кучета и ги съхранили за по-късен анализ. 132 проби били получени от кучета, живеещи директно на територията на атомната електроцентрала в Чернобил, 154 – на 15 километра от станцията в град Чернобил, и 16 – в град Славутич, на 45 километра от атомната електроцентрала, където работниците от Чернобилската АЕЦ са преселени след аварията (много работници живеели тук и дълго време преди аварията). ДНК секвенирането показало, че съществуват три изолирани популации, обитаващи в съответните места (ЧАЕЦ, Чернобил и Славутич), макар че кучетата в тях имат родствени връзки с други популации. В същото време учените установили, че кучетата, живеещи в самата ЧАЕЦ, са генетично разделени на три изолирани семейства. Освен това кучетата от Чернобил имат най-висок процент на хетерозиготност в сравнение с кучета от другите изследвани региони.
След това учените проучили колко популациите от кучета и в трите изследвани региона са от смесване на генетичен материал от други популации. Оказало се, че кучетата, които живеят в Чернобилската АЕЦ, най-малко са се смесвали с други кучета. Следват кучетата от Чернобил, а най-неизолираната популация била тази от Славутич. Всички тези данни, смятат учените, позволяват да се разграничат кучетата, които живеят в зоната на отчуждение (включително на самата ЧАЕЦ), в отделни популации. Това разграничаване ще позволи по-нататъшно изследване на тези кучета, а именно изследване на това как животът в зони, масово замърсени с радионуклиди, влияе на големите бозайници и по-специално на техния генетичен материал.
