Нов параклис, който носи името на християнския празник Рождество на света Дева Мария – Малка Богородица, покровителка на семейството, родилките и децата, бе открит вчера в пограничното хаджидимовско село Нова Ловча.
В свой имот, на тучна ливада с овошки, бившият кмет на селото, Любен Андонов, построи параклиса, който ще се ползва от местното население и поколенията ловчанлии, които където и да са по България или света, не забравят родното място и винаги се връщат.
След кметуването и пенсионирането си, Любен Андонов е и един от ревностните църковни настоятели. През февруари тази година решил на свой имот да построи параклис, който да пази вярата и да събира миряните от селото, общината и региона по всички празници и най-вече на храмовия му празник – Малка Богородица.
Да запалят свещ и да присъстват на откриването на параклиса край Нова Ловча се събраха вярващи, които се помолиха на светата Дева и се веселиха през целия празничен ден. Освен хората от селото, на новия параклис, който построи Любен Андонов, се стекоха и християни от съседните на Ловча села, общината, Гоцеделчевския регион и много роднини и близки на Андонов, които ането на параклиса край село Нова Ловча се събраха днес вярващи хора които се помолиха на живеят в Разлог и други градове в областта и страната.
„Въпреки че построих параклиса на собствен имот, той не е мой, а на всички вярващи хора. Мечтата ми е той да остане за поколенията, да крепи вярата им и да го поддържат с такава любов, с каквато го построих и с каквато ще го поддържам до последния си дъх", заяви Андонов.
За откриването на параклиса „Рождество на света Дева Мария" бе даден от него и курбан, заколена бе една овца и допълнително бе купено крехко телешко месо, с които бяха нагостени всички гости на празника.
За настроението на празнуващите се грижеха оркестърът на Панчо Иванов и прекрасните солисти Наум Странжев и Джемиле Стамболиева.
Село Нова Ловча се намира на самата гранична бразда с българо-гръцката граница. То е разположено в подножието на планината Славянка. През 1913 г., след Междусъюзническата война, Ловча остава на територията на Гърция.
По късно, през 1918 г., в селото има 250 къщи и над 1700 жители, но след промените, настъпили през 1926-1927 г. (спогодбата Моллов – Кафандарис), част от жителите на Ловча се заселват на 1-2 километра навътре в пределите на България, като си основават сегашното ново село.
Друга част от ловчанлии пък се заселват в Неврокопско и Плевенско. Така 1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 – в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени гърци бежанци.
Ежегодно в някогашното старо село Ловча, което е останало в пределите на южната ни съседка Гърция, на християнския празник Свети Арахангел Михаил от двете страни на границата се организират събори и родови срещи.
Селото обаче от другата страна на граничата е вече пусто, останали са само руините и в него днес е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, който на храмовия празник посещават християните от двете страни на границата.
В момента в хаджидимовското село Нова Ловча живеят около 50 жители, които са само възрастни хора.
