Познавали са се от 1966-та година
Ал Бано и Тото Кутуньо в продължение на 20 години – между средата на 70-те и средата на 90-те – представяха съпротивата на традиционната италианска песен срещу електронната модерна музика, пише италианският вестник La Repubblica.
„Но бяхме прави и успехът, който постигнахме го доказа“, казва Ал Бано, „изтриването на историята и традициите не беше нито правилно, нито възможно. И тогава ние също успяхме да бъдем в крак с времето”, категоричен е певецът.
„Срещнах го през 1966 г. на летището в Париж, тогава двамата имахме един и същи продуцент – Клод Карер. Това беше първото пътуване на Тото Кутуньо до Франция, докато аз и Карер вече бяхме работили заедно. Тото ме помоли за съвет, искаше да научи повече за Карер и за шоубизнеса във Франция“, спомня си Ал Бано.
„Бяхме колеги, срещахме се вечер и се разбирахме добре, но станахме истински приятели отвъд Океана, когато участвахме заедно на филмовия фестивал в Токио. Бях там с Ромина и останахме една седмица заедно, забавлявахме се и се сприятелихме”, разкрива изпълнителят на вечните хитове „Felicita“ и “Liberta”.
„Той бе малко груб в някои отношения, много мил в други, преди всичко той беше отличен музикант, имаше страхотно чувство за ритъм и познаваше инструментите много добре. Той беше много добър автор и според мен италианската преса не се отнасяше към него както подобава. Той заслужаваше всичко, което постигна в кариерата си, защото беше наистина италиански певец, той също защитаваше италианския дух с пеенето си и имаше гръмки успехи по целия свят, бяхме заедно навсякъде, на Изток, в Европа, посрещнат навсякъде с обич”, разкрива певецът за своя колега.
Тото Кутуньо дори написал песента „Le nostre mani“, която двамата изпълнили заедно, впоследствие по целия свят направили нейни кавъри.
“В музикално отношение написахме много различни неща, но споделихме любовта към мелодията и способността да говорим с публиката по целия свят. Направихме заедно славно турне през половината свят и навсякъде ни посрещнаха със същия ентусиазъм”, добавя Ал Бано.
Според италианеца най-големият подарък, който Кутуньо му е направил, е да го научи да пише песни.
„От него се научих да пиша песни, които хората обичат да пеят. Той беше най-възпятият автор на песни както в чужбина, така и в у нас. Той наистина е оставил своя отпечатък отвъд италианските граници. Той ще липсва на толкова много хора, присъствието му ще липсва. Но всичките му песни ще ни правят компания. Дори тези, които не са ги обичали в Италия, ще ги преоткрият”, заключва Ал Бано. /Телеграф/
