Емпирина на Пирина - усмихнатата блогърка от Банско

Снимка: Личен архив

Пирина – най-прекрасната планина и още толкова очарователно момиче.

Тя е от Банско, но от дълги години живее в София, и е блогърка!

Много модерна дума за много модерен човек.

Пирина не спира да се развива лично и професионално.

Тя работи като уеб дизайнер в столична фирма, междувременно следва графичен дизайн в Нов български университет.

Извън тази среда младата жена е съпруга и бъдеща майка.

Завършила е Математическата гимназия в Благоевград, а майка ѝ е учителка по информационни технологии и математика.

Това може би е дало на Пирина онази „инженерна“ мисъл да създава нови светове.

Следейки нейния блог, озаглавен находчиво „Емпирина“ /от емпиричен - 'придобит чрез опит'/, виждаме само позитивни неща. 

Тя споделя за полезни храни, за козметика, за неща от ежедневието, които я интересуват (http://www.empirina.com).

Така е успяла да натрупа доста последователи, които тя самата определя като нейни приятели, с които разговаря за „нещата от живота“.

Всеки, който чете публикуваното, се запознава с Кирил – съпруга ѝ, Фюри – немската овчарка, и джинджифиловата лимонада, която Пирина обожава. 

Какво означава „блогър“? Ясно е, че някои от читателите ни знаят, но думата е чуждица за българския. Ти си IT специалист и най-добре би дала дефиниция?

Най-просто казано, блогър е човек, който списва материали в блог. Има различни видове блогъри според тематиката на техните блого - бюти блогърите пишат за красота, политическите блогъри, респективно, за политика.

В България вече има солидно количество небезизвестни блогове за красота, лайфсайл, мода, здравословен начин на живот, кулинария, технологии, политика. Да не забравяме и личните блогове, защото някои от тях стават много популярни поради нарастващия интерес на хората да следят чуждите животи.

Много хора ще попитат „Какво печели блогърът?“. За пари, за слава или за удоволствие работиш?

С блогърство могат да се изкарват пари, дори вече се случва и в България. Сферата се развива адски бързо, блогърите и инфлуенсърите придобиват все повече популярност. По мои наблюдения това се случва, защото все повече хора подхождат с професионализъм към своите блогове и други медийни канали, но и защото на хората им е омръзнало да ги баламосват с нагласени реклами и се доверяват на личното мнение на човек, който своеобразно са опознали чрез присъствието му онлайн.

За личния си блог Пирина споделя:

Започнах като кулинарен, след това премина през личен и в крайна сметка в момента е лайфстайл блог, където пиша за всичко, което мисля, че може да бъде полезно на хората, които са с мен в любимото ми хоби. Не обичам да казвам, че имам последователи, за мен това са един специален вид приятели, които споделят приключенията в живота ми.

В момента работя за удоволствие. Както казах, блогът е моето най-голямо хоби и му отделям от личното си време с лекота и любов. Със сигурност обаче в бъдеще бих го превърнала и в професия на пълен работен ден, ако ми се отдаде възможност. Както разбрахме, вече подобни планове не са просто мечта дори и у нас.

Има една много тънка граница, която дели личното пространство от служебното, от социалното също. Ти минала ли си тази граница? В твоята страница забелязваме, че споделяш всякакъв вид факти от своя живот – сватба, обяви бременността си. Това е с цел? Да споделиш мигове от живота си, да съпреживееш нещо, което преживява и друг?

Често получавам подобни въпроси от медии или приятели. Не, не съм минала границата. Няма и да я мина, тя за мен е абсолютно ясна. Изглежда сякаш споделям много лични неща, но всъщност истински личните никога не съм споделила. Споделям позитивни моменти от живота си, мнението си за продукти или събития, рецепти за интересни неща от ежедневието ми, например любимата ми джинджифилова лимонада. Това са неща, за които бих говорила на по чаша вино с човек, с когото току-що съм се запознала.

Не се ли страхуваш от „злобните езици“? Хората наблюдават личното ти пространство, но както се казва, не са ти вкъщи. Всеки би могъл да остане с погрешни впечатления за теб.

За 4 години блогърство не съм се сблъскала с нито един "злобен език". Не вярвам в бабини деветини, урочасвания и прочее. А и, както казах, в социалните мрежи не се позиционира и половината от личният ми живот. Никога не бих споделила нещо, което в последствие би ме притеснило, ако бъде обсъждано. Това са нормални неща, за които си говорят нормалните хора на по чаша кафе. Аз просто ги бетонирам в блога, където повече хора могат да ги намерят по всяко време и да се възползват от информацията.

Изцяло пленена ли си от компютъра и телефона? Следиш ли лайкове, споделяния, коментари или приемаш всичко като едно хоби, с което се разнообразяваш?

Инстаграм е най-голямата ми любов. Там се вдъхновявам и се опитвам да бъда вдъхновяваща. Фейсбук и блогът са следващите по ред уеб пространства, където обожавам да намирам и споделям информация.

Следя лайкове и споделяния, разбира се, за да разбера коя част от съдържанието, което споделям, е по-полезно на хората и да се опитвам да генерирам повече от същия тип. В същото време смея да кажа, че не съм попаднала в мрежата да правя каквото и да било самоцелно, в името на споделянията и лайковете. За мен те служат като индикатор до колко споделеното от мен е наистина смислено. Следвам собствената си мантра, че ако съм била полезна на един човек, значи си е струвало усилието.

Как започна всичко? Банален въпрос, но истински. Как човек се решава да създаде своя, ама наистина своя страница, в която да сподели нещата от живота (си)?

Всичко започна от скука и любопитство. Решаването не беше трудно, поне не за мен. Започнах блога за себе си и продължавам в голяма степен да го правя именно за мен самата.

Какво мисли Кирил за това твое начинание. Той съгласен ли е да бъде споделена и неговата част от живота, защото тя неизменно е обща?

Дори не сме имали нуждата да го обсъждаме. Животът ни е общ отдавна, а както няколко пъти вече споменах, много малка и незначителна част от него намира мястото си в уеб пространството.

С децата, работата, годините времето намалява – ще попречи ли това на блога ти?

Блогването и онлайн присъствието като цяло не е шега работа и изисква много време и внимание. Разбира се, че всяко друго нещо, което изисква много време и внимание е в състояние да го измести. Само времето ще покаже къде сред приоритетите ми ще се позиционира блогът занапред.

Имаш приятелки и колежки, така да се каже, блогърки? Има ли конкуренция между вас. Коя колко ще се хареса? Коя колко „последователи“ има? Или всичко е индивидуално?

Момичетата, с които аз лично общувам, не са такива хора. Няма съревнование. Има подкрепа, взаимност и много приятни емоции.

Един много деликатен въпрос. Въпросът за езика! Всичко, което публикуваш, е напълно правилно чисто граматически, правописно и пунктуационно. Това впечатлява всяко око. Какво би казала за „неграмотните“ статуси и честите грешки, които се срещат навсякъде в интернет пространството? Трябва ли да се стремим да пишем правилно?

Разбира се, че трябва да се стремим да пишем правилно. Далеч съм от мисълта, че съм перфектна, но това нещо никога не е било под въпрос за мен. Оправданията, че това е просто интернет и няма значение дали пишеш правилно е глупост и заблуда. Особено когато имаш някакво влияние и знаеш, че десетки, стотици, дори хиляди хора те четат. Вече не става дума само за собствения ти имидж, а и за отговорността, която носиш с това и примерът, който даваш.

Относно речника ти. Често използваш чуждици. Например, когато се обръщаш към почитателите ти с „guys”. Това модно ли е или се е превърнало в част от речника ти?

Разбира се, че е част от речника ми. Уча английски език от детската градина, чета статии и книги на английски, пиша на английски, играя игри на английски, понякога дори се улавям, че мисля на английски.

Обожавам българския език, много харесвам думи като "благодаря" вместо "мерси" и ги използвам. Чуждиците обаче са част от развиващия се свят. Никога не са ме притеснявали - нито в моята реч, нито в чуждата.

Каква е разликата между София и Банско? Защо не работиш в родния си град? С какви чувства се прибираш в Банско?

Да сравняваме столицата на България, където бизнесът се развива с чудовищни темпове и животът върви на много високи обороти, с малко курортно градче е немислимо. И двете имат своите качества.

В Банско се връщам с любов и сантименталност, за почивка и срещи с близките ми хора, за откъсване от ужасяващо натоварващата среда, в която ми се налага да живея в момента.

Не работя и няма да работя в Банско, защото не е моето място за постоянен живот. Не си представям да отгледам децата си там, както и не си представям да ги отгледам в София. За мен тези два града представляват две крайности. От едната страна е летаргичното откъм бизнес Банско, където единствено курортните професии имат бъдеще, а от другата - забързаната и главоломно пълнеща се с хора и бизнеси София. Нито една от тези реалности не е по вкуса ми. 

 

Снимка: Част от сайта на Пирина
Снимка: Страницата във Фейсбук

КОМЕНТАРИ

Коментарите са забранени за тази статия.