Благоевградчанинът, който отиде в Лондон да снима кралицата

Владимир е роден и израснал в Благоевград. Завършил е специалност „Приложна лингвистика с английски и гръцки език“ като възпитаник на Югозападния университет.

Това може би е средностатистическото описание и на друг младеж от града, но необикновеното при Владимир Дудаклиев е това, че той снима – снима така, сякаш английската кралица ще ти проговори. Да, той е снимал и нея, снимал е и Лондон бридж, снимал е и всичко останало, което ние виждаме по списанията, рекламите и фейсбук.

Владимир носи в себе си изкуството под формата на един фотоапарат, с който заснема истории, защото една снимка е равна на част от секундата, в която се е случило нещо.

Днес светът е толкова глобален, че всеки може да присъства на парада по случай рождения ден на Елизабет II, но не всеки би я видял през обектива, тогава изживяването е различно.

От Благоевград до Лондон, от лингвистиката до фотографията – говори Владимир:

Заминах за Англия, защото искам да се докосна отблизо до английската култура, език и начин на живот.

Снимам за удоволствие, но понякога се занимавам и професионално с това. Да, виждам се като професионален фотограф в бъдеще. Както се казва "Когато работиш това, което наистина обичаш, няма да имаш нито един работен ден в живота си!”

Какво за теб е фотографирането – заснемане на образ или история на кадър?

Всяка фотография съдържа определено послание, емоция и история. Когато снимам или разглеждам фотографии се опитвам да гледам отвъд нещата. Фотографирането ни дава възможност да бъдем свидетели на събития, да запазим миналото и да създадем бъдещето. То ни държи будни, отваря ни очите за света около нас. Веднага се сещам за едно изображението, което предизвика огромен социален интерес не отдавна и е чудесен пример. Става въпрос за снимка на едно морско конче, което плува с изхвърлена клечка за уши във водите на Индонезия. Фотографията е на Джъстин Хофман от 2017 година и отразява проблема със замърсяването на моретата и океаните.

Имаш ли афинитет към определени кадри?

Да, голяма страст са ми архитектурните снимки и портретите. Харесва ми да снимам по залез слънце, в така наречения златен час, когато снимките са с по-топли цветове или когато случайно преминаващи хора се включат в пейзажа. Портретната фотография ми е изключително интересна, защото ми дава възможност да се запознавам с нови хора и да усетя техния характер и емоция.

Ти си един млад мъж, който бе един от зрителите на парада по случай рождения ден на кралицата. Не само, че видя събитието на живо, но и през обектива. Каква е тръпката да видиш Бабата?

Беше интересно да присъствам на военния парад по случай 92-рия рожден ден на кралица Елизабет II. Удовлетворен , че успях да заснема Кейт Мидълтън и току-що завърналите се от меден месец младоженци - Хари и Меган. Когато живееш в Лондон, възможността да посетиш подобни събития е огромна. Бих казал, че да живееш в столицата и да не видиш Бабата, е все едно да отидеш до Рим и да не видиш Папата. Като един любител фотограф искам да отразявам всичко случващо се около мен и да го представя през моята гледна точно.

Каква е твоята история на снимането – от къде започна, имаш ли участия в конкурси?

Всичко започна когато получих първия си телефон с камера. Започнах да снимам всичко, което ми хващаше око. Тогава разбрах, че най- сетне съм открил призванието си. Това ме насърчи да чета по фотография и няколко години по-късно си купих първата ми огледално-рефлексна камера - Никон Д3000.  Беше точно след като завърших средното си образование и вече 8 години още снимам с нея.

Бях доброволец фотограф на българската селекция за Евровизия от 2011 до 2013, а през 2016 бях акредитиран като фотограф на EBU на Детската Евровизия в София.

Явих се за първи път на изложба през 2010 г., организирана от доц. д-р Шопова в Югозападния университет в Благоевград. Там участвах с една от първите ми фотографии и завърших втори с пейзажна снимка “Седемте рилски езера - гледка на връх Харамията”.

През 2016 заминах на студентски обмен по Еразъм+ в Карлов университет, Прага и един от предметите ми там беше фотография. В края на семестъра бях награден с първа награда в категория “Алтернативна европа” на конкурс организиран от програма за чуждестранни студенти (ECES) към философския факултет с творбата “Love In Blossom”. Опитах се да пресъздам деня на любовта в Чехия; Всяка година на 1-и май чехите целуват своята “половинка” под цъфнало дръвче. С двойката учехме в един университет и станахме приятели. Вече 5 години са заедно и всяка година не пропускат да отпразнуват любовта си в парка Петрин до пражкия замък.

Кои са най-запомнящите се фотографии?

Мисля, че най-запомнящите се фотографии трябва да предизвикват определена емоция в наблюдателя.

Казваш, че снимаш из Лондон, а какво има там?

Снимам предимно градските пейзажи и сгради. Най-много обичам да се разхождам по-скритите и малки улици в централната част и да улавям хората в тяхното ежедневие. Лондон е една голяма смесица от архитектурни стилове. Интересен е контраста между новото и старото - от сградите в стил Тюдор до модерните стъклени небостъргачи.

Можеш ли да сравниш Лондон и Благоевград по нещо… по снимки, може би?

Това са два различни града с различна архитектура, уникални са сами по себе си. Благоевград е много спокоен град сравнение с Лондон. Но както в Благоевград, така и в Лондон може да срещнеш различни хора, места и обекти за заснемане.

Всеки, който желае може да разгледа фейсбук страницата - Vladimir Dudakliev Photography.

ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ ФОТО МРЕЖА

 

 

Фотографията е на Джъстин Хофман от 2017 година и отразява проблема със замърсяването на моретата и океаните
“Седемте рилски езера - гледка на връх Харамията
“Love In Blossom”

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода i2d