Голям обществен интерес предизвика в последните дни публикацията в „ИНФОМРЕЖА“ „За тежкия гурбетчийски живот на един мъж в Гоце Делчев“. В нея неврокопчанинът Петър Герчев описва потресаващи факти за отношението на полските му работодатели в Германия към българските работници там и корупционните схеми, с които посредникът на полската фирма Живко Капчиков от Смолян прибирал неправомерно пари за транспорт, обработка на документи, превоз на багажите на гастарбайтерите от София до фабриката в Германия и нечовешките условия на труд за българите във въпросната фирма.
По този повод в редакцията ни се получиха писма от работещи в същата фабрика българи, както и от немската асоциация AWO, която потвърждава изложеното от Петър Герчев и дори декларира, че нейни сътрудници многократно са съдействали на българи да получат парите си от българския посредник, както и заплати от фирмата.
От въпросната асоциация потвърждават както за условията за работа, така и за нечовешкото отношение на полските работодатели към българите във въпросната фабрика, която се намира в град Реда-Виденбрюк.
По този повод публикуваме без каквато и да е редакция твърденията и на двете страни – на работещи и понастоящем гурбетчии във фабриката в Германия, където преди седмица буквално са избягали група работници от Гоцеделчевско с последните си скътани от България пари, и на немската асоциация.
„Откакто бе публикувана статията за Петър Герчев „За тежкия гурбетчийски живот на един мъж от Гоце Делчев” по време на почивките с колегите коментираме само това и си задаваме въпроса как може мъж на тая възраст да изговори толкова празни приказки. Всеки преди да започне работа във въпросната фирма подписва трудов договор, който е на два езика – полски и български, а условията за работа се обясняват още при подаване на молбите за работа. Четеш какво пише и решаваш да подпишеш или не. Както всяка фирма, така и тази си има своите кусури. Колегите се шегуваме, че нашата фирма е като централна гара - пътници много, но работници малко.
Всяка седмица идват нови хора от България и от осем човека остава най-много един. Никой не кара насила хората да работят. Просто влизаш, слагат те на дадена позиция, ако се справяш – окей, ако не – местят те на друга, докато ти намерят подходящото място и операция.
Друг е въпросът, че някои хора работят само с устата, а ръцете ги ползват само за хранене. Много е важно хората да знаят, че навсякъде се работи, но в Германия много се работи“, пишат в писмото си до „ИНФОМРЕЖА“ гастарбайтери от Гоцеделчевско.
”Мога да оспоря написаното от Петър Герчев не само аз, но и много хора, на които им се работи и работят", пише и Байрам Гета от гоцеделчевското село Корница. Ето какво още коментира той пред "ИНФОМРЕЖА":
"Как така само за 10-ина дни във фабриката Герчев успя да се види с немските и полските управници лично, като той не знаеше въобще къде се намира. Такива като него са пишман гурбетчии. Хората са го казали много правилно "Накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл". Аз и жена ми работим в същата фабрика вече 2 години. Както всяка фирма и тази си има своите плюсове и минуси, но тази работа и средствата, които ми осигури тази фирма за тези две години, моята родина не можа да ми осигури за 22 години.
Аз в България бях 10 години работодател, плащах на хората си заплати, на държавата - данъци, а за мен оставаха само главоболията. Заради такива като този господин „Гурбетчията" се принудих да прекратя работата си в България, защото българинът гледа само в канчето на другия и му се иска, но не знае колко трябва да надроби в това канче, за да яде от него. Текезесето отдавно го няма.
Тук имам съквартиранти от едно хаджидимовско село, които за 4 години без никакво образование и квалификация, благодарение на въпросната фирма, си построиха къща за повече от 60 000 евро и продължават да работят, а този Герчев, щом досега не се е научил да работи - няма и да се научи", категоричен е Байрам Гета.
А ето и какво ни написаха сътрудниците от Германската социална асоциация AWO, сред които има и българи:
"Много хубаво ще е, ако наистина някой се заеме с описаното от Петър Герчев. Аз сама съм свидетел на много ситуации, в които нашите българи са тормозени по жесток начин. Лично вдигнах телефона и се разправях с въпросния български посредник и превозвач Живко Капчиков. Той ми отговори, че всеки преди да замине е предупреден в каква среда ще работи и какво ще го очаква тук, като ми даде обещание, че сам ще се свърже с полския шеф, за да може да се променят по някакъв начин нещата. След този мой остър разговор с Капчиков мъжете, които поискаха помощ от нас, си получиха заплатите, но бяха задължени да напуснат на момента квартирите си.
Имах щастието да започна и аз работа в същата фабрика преди години, която е най-голямата в Европа за производство на свинско и телешко месо, но чрез немска фирма посредник. Сега вече съм доброволец в AWO асоциацията за подпомагане на емигрантите. Именно там се сблъсках с проблемите на българите, работещи чрез полската фирма в огромната фабрика. Всичко това е много жестоко и написаното от Герчев за жалост е пълната истина.
Жалко е наистина, че нашите политици не се интересуват как бедният народ се подлага на такова робство, за да може да изхрани семейството си. Ежедневно ни се налага да защитаваме от своеволията и униженията на полските работодатели много български работници, които непрекъснато се жалват и искат от нас съдействие.
Ние имаме намерение да изпратим в Европейския съюз събраната при нас документация и информация за българите, които работят във въпросната фабрика с настояване да им бъдат защитени човешките права, защото в крайна сметка тези хора са напуснали страната си, семействата си, за да изкарват пари, да покриват банкови задължения, да издържат студенти... Именно на фона на беднотията и липсата на работа в България тежката работа, налагането на военни порядки и циничното отношение на работодателите е недопустимо. В Германия има железни закони, които еднакво важат както за бедните работници, така и за богатите работодатели, дори и да са милиардери като полските собственици", заяви сътрудничка в асоциация AWO, която е от България.
"Не съм вярвал, че в 21 век могат да съществуват законни концлагери, които в Германия се управляват от полската и от българската мафия. Добре, че имах скрити още от България 150 евро, които пазех за черни гурбетчийски дни и неволи, та успях да се прибера. Видяното, чутото и преживяното не може да се опише с думи", заяви 53-годишният Петър Герчев от Гоце Делчев - един от успелите да се приберат благополучно в България преди дни.
"Видяното, чутото и преживяното не може да се опише с думи", категоричен бе пред "ИНФОМРЕЖА" неврокопският гастарбайтер. Той допълни, че над 5000 българи от Гоцеделчевско и цялата страна в момента чакат и дори дават рушвети по 150 евро на посредника Живко Капчиков, за да ги извика и прати на работа при поляците в Германия.
”Обръщам се най-добронамерено към всички кандидат-гурбетчии, които са дали парите си за транспорт и обработка на документите на фирмата на Капчиков, незабавно да отидат и да си ги вземат, защото въпросните плащания му се превеждат от полските работодатели и заминаващите не би трябвало да плащат нито лев. Освен това тези, които искат да работят в тази фабрика, не са наясно в каква измамна схема ще попаднат и какво ги чака там", предупреди още Герчев.
