"Тракийски полъх"

„Тракийски полъх” е повест, съвсем скоро излязла от печат под непресъхващото, точно и нетърпеливо перо на романиста Стоян Петров.

След обширните романи "Лабиринтът на мечтите” и "Комбинации и коловози", както и поезия, поднесена на най-красивата за него жена, авторът ни изненада с тази нова, кратка повест, като литературен сценарий, която се чете бързо, увлекателно, с преброени удари на сърцето и ароматен дъх на вдишването и издишването по минали, но незабравими спомени, за да се навлезе по-скоро в същността на повестта, която всъщност е и киноповест.

Стоян Петров е все още млад и нелишен от очарование, начетен и високообразован мъж, който попада във водовъртежа на сложни професионални ситуации, които за известно време се налагат в неговият живот, но той успява да излезе не след дълго време от дълбочината на водовъртежа.

В образите, които Стоян Петров рисува в своята повест на Емил, Борислав и Васил, той излиза от рамките на действителността, за да ги изобрази по- убедителни, по-интересни и по-романизирани.

Вплетени в тях са и отношенията им с пет красиви жени - Лидия, Таня, Диана, Айтен и Теодора. Годините са си оказали своята роля върху техните чувства и живот, но за една от тях все пак има светлина в тунела, или както е казал народът „старата любов ръжда не хваща”.

Стремежи, страсти, срещи и раздели, както и появата на различни предизвикателства към главния герой, съборен от житейската буря, която върлува в момента в нашата страна, но той съумява да се изправи на крака и със светъл поглед да продължи пътя си напред в бъдното, което доказано вече е многобещаващо с много любов и просперитет.

Повестта завършва с хепиенд, главният герой се оженва и повторно сключва брак с първата си любов, т. е. с една и съща жена - Лидия, първата си жена.

Преживява втори меден месец след изгубени в балтаене хубави мигове през годините. При едно посещение на двамата, повторно оженили се младоженци, прозвучава мелодия на Шопен „Валсът на цветята”, която те са слушали в началото на своята любов.

Това ги вдъхновява още повече за по-щастлив и по-истински живот с най-любимия човек-мечта за всеки.

Нека всички ние, читателите, да им пожелаем никога да не пресъхва тяхното щастие заедно с техния син, а защо не и една дъщеря... И дай, Боже, да видим повестта на екран, като кинопродукция.

 

Авторът Стоян Петров, снимка: Личен архив

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g

FACEBOOK