Нов специализиран автомобил подобрява услугите на Обредния дом в Разлог

Община Разлог обнови материалната база на Обредния дом с нов специализиран автомобил, предназначен да подобри качеството на предоставяните услуги и да осигури по-добри условия за жителите на общината.

Новото превозно средство е по-модерно и функционално от използваното досега. Освен че разполага с необходимото пространство за транспортиране на покойници, автомобилът е оборудван и с две допълнителни места за близки и роднини, които могат да пътуват заедно с него.

Придобиването на автомобила е част от усилията на местната власт за повишаване нивото на обслужване и създаване на повече удобства за гражданите. Новата придобивка ще улесни организацията на погребалните ритуали и ще осигури по-добри условия за семействата в един от най-трудните моменти от живота им.

От общинската администрация подчертават, че обновяването на техническата база на Обреден дом – Разлог е важна стъпка към предоставянето на по-съвременни и качествени услуги, съобразени с потребностите на хората.

С инвестицията в новия специализиран автомобил Община Разлог затвърждава ангажимента си да подобрява обществените услуги и да оказва необходимата подкрепа на гражданите в трудни житейски ситуации.

Банско отново отличава личности с принос към културния и духовния живот

Община Банско даде старт на процедурата за избор на „Будител на община Банско 2026“ – отличие, с което се отдава признание на личности, допринесли със своя труд, идеи и обществена дейност за развитието на културния и духовния живот в града.

Призванието на съвременния будител е не само да съхранява традициите и наследството, но и да ги превръща в жива част от настоящето, като ги предава на следващите поколения. Това са хора, които вдъхновяват със своя пример, обединяват общността и оставят траен отпечатък върху културния и обществения живот на Банско.

Инициативата има повече от две десетилетия история и всяка година отличава личности, чиито дела са оставили значима следа в развитието на общината. И през 2026 година ще бъде определен носителят на званието измежду хора с доказан принос и активна обществена ангажираност.

Право да правят предложения имат граждани, организации и институции. Всеки може да номинира личност, която според него заслужава престижното признание.

Съгласно обявените критерии кандидатите трябва да притежават високи личностни и професионални качества, да са допринесли за културното и духовното развитие на Банско през годините и да са свързани с каузи от обществено значение, оставили траен положителен отпечатък върху местната общност.

Мотивираните предложения за номинации се приемат на електронен адрес press@bansko.bg, като крайният срок за подаването им е 26 октомври 2026 г.

Победителят ще бъде определен от комисия с участието на представители на Община Банско, Общинския съвет, културни, образователни и граждански организации. Решението ще бъде взето след разглеждане и оценка на всички постъпили кандидатури.

От местната администрация призовават жителите активно да се включат в инициативата и да предложат личности, които чрез делата си поддържат живи духовните ценности, културните традиции и обществения дух на Банско.

Символите на Благоевград заеха място върху обновена стена на „Славянска“

Подпорната стена на ул. „Славянска“ в Благоевград вече има нов облик след реализирането на художествена композиция, вдъхновена от най-разпознаваемите символи на града. Върху нея са изобразени емблематичното за Благоевград конче, както и логата на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Американския университет в България.

Проектът съчетава характерни елементи от местната идентичност, природното богатство на района и ролята на Благоевград като утвърден академичен център. В композицията са включени растителни и животински мотиви, както и силуети на планини, които подчертават връзката на града с природата и близостта му до планинските масиви.

Авторите на художественото оформление залагат на природните мотиви не само като декоративен акцент, а като важна част от цялостното послание на творбата. Чрез тях е представен обликът на Благоевград като място, където градската среда и природата съществуват в хармония.

В стенописа намират своето естествено място и символите на двата водещи университета в града. По този начин художественият проект отбелязва и две значими годишнини за академичната общност. През тази година Югозападният университет „Неофит Рилски“ чества 50 години от създаването си, а Американският университет в България отбелязва 35 години от своето основаване.

Освен художествено послание, инициативата има и практическа цел, свързана с подобряването на градската среда. Благодарение на новото оформление подпорната стена придобива завършен и отличителен вид, който допринася за атмосферата и естетиката на района.

Реализацията на проекта продължава започнатата през 2024 година линия на художествено преобразяване на градски пространства. Тогава по повод 20-ата годишнина от присъединяването на България към НАТО беше създаден стенописът „България – по-красива в НАТО“.

Правителството преструктурира ДАНС с пет нови териториални дирекции

Министерският съвет прие постановление, с което се създават нови териториални дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и се определят техните седалища и райони на действие.

С решението се въвежда нова организация на териториалната структура на агенцията, като основната цел е да бъде подобрена ефективността на работата и да се осигури по-рационално използване на наличните ресурси.

Предвижда се създаването на пет териториални дирекции, чиито райони на действие ще обхващат териториите на няколко области в страната.

Според мотивите на правителството новата организация има за цел да оптимизира дейността на ДАНС и да подобри координацията при изпълнението на задачите, свързани със защитата на националната сигурност.

С приетото постановление се отменя Постановление №316 на Министерския съвет от 2009 година, с което досега се определяха териториалните дирекции на ДАНС, техните седалища и обхватът на дейност.

 

ДПС: Правителството знае кой стои зад атаките срещу корабите в Черно море

Представителят на ДПС Станислав Анастасов заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, че изпълнителната власт разполага с достатъчно информация, за да посочи кой носи отговорност за инцидента с двата търговски кораба в Черно море.

По думите му един от основните въпроси, по които участниците в заседанието не са успели да постигнат съгласие, е бил свързан с определянето на агресора и причинителя на войната.

„Темата, около която нямаше консенсус, е кой е агресорът в тази война и кой е причинителят в тази война. А той, мисля, че е пределно ясен. Конкретно, дори и за случая с двата кораба, правителството има достатъчно информация, за да посочи кой е причинителят, но това трябва да бъде направено от тях“, заяви Анастасов.

Той призова правителството да оповести публично наличната информация по случая и да предостави на обществото ясен отговор относно атаките срещу плавателните съдове.

Според депутата България следва да заеме категорична и публична позиция по темата, като държава член на Европейския съюз и НАТО.

„Българските граждани искат отговор. Отговорите са достатъчно ясни. На България ѝ отива, като член на Европейския съюз и НАТО, да излезе и открито да посочи кой е причинил този инцидент с двата кораба“, подчерта той.

Анастасов посочи още, че за представителите на ДПС, присъствали на заседанието на КСНС, отговорът за извършителя е станал ясен след представените доклади и информация по време на съвета.

Въпреки това той не назова конкретна държава и отбеляза, че официалното обявяване на заключенията трябва да бъде направено от правителството.

„Ние разбрахме кой е причинил този инцидент и правителството много добре знае, че трябва да излезе и да го каже“, заяви народният представител.

Той акцентира и върху позицията на ДПС по отношение на външнополитическата ориентация на страната, като подчерта, че партията ще продължи да защитава евроатлантическата принадлежност на България.

„От ДПС никога няма да позволим България да се отклони от курса си на член на Европейския съюз и НАТО“, допълни Анастасов.

Изявлението му идва на фона на продължаващите политически спорове след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, където отделните политически сили демонстрираха различни позиции по темата за войната в Украйна, сигурността в Черно море и атаките срещу търговски кораби.

Източник: Изявление на Станислав Анастасо

Костадинов: Не можем да говорим за мир, докато изнасяме оръжие

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, че България трябва да се стреми към ролята на посредник между Русия и Украйна, вместо да участва в политики, които според него допринасят за продължаването на военния конфликт.

По думите му по време на заседанието не е било постигнато съгласие около предложеното от президентската институция становище, поради което не се е стигнало до общо решение на съвета.

Костадинов посочи, че не е подкрепил предложения текст, защото според него в него присъстват редица неясноти и липсват отговори на най-важните въпроси, свързани с причините за възникналата ситуация.

„Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище и предложение от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори“, заяви той.

Според лидера на „Възраждане“ в документа основното внимание е било насочено към последствията от събитията в Черно море, без да бъдат разгледани факторите, довели до свикването на Консултативния съвет за национална сигурност.

„В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, към който се свика Консултативният съвет“, посочи Костадинов.

Той съобщи още, че неговата политическа формация не е подкрепила частта от предложенията, свързана с активното участие на България в процесите за постигане на мир, тъй като според него липсва яснота как страната може да изпълнява подобна роля при настоящата си политика спрямо войната.

По време на заседанието Костадинов е поставил въпроса как България би могла да бъде възприемана като фактор за мирно разрешаване на конфликта, след като поддържа санкции срещу Русия и продължава износа на въоръжение за Украйна.

Лидерът на „Възраждане“ е настоял държавата ни да предприеме различен подход и официално да предложи посредничество между двете воюващи страни.

„Когато поисках България да бъде посредник, аз казах, че мога да направя компромис, но при едно условие: България да бъде посредник в този конфликт. Нещо, за което ние от „Възраждане“ настояваме от 2022 г.“, заяви той.

Костадинов аргументира позицията си с географската близост на България до региона, както и с историческите, културните и религиозните връзки, които според него биха могли да позволят на страната да поддържа диалог и с Москва, и с Киев.

„България е най-близката черноморска държава, която би могла да разговаря едновременно и с Украйна, и с Русия, защото сме близки по език, по култура, по религия, по история“, каза той.

По думите му обаче това предложение не е било обсъдено по същество в рамките на заседанието.

Костадинов изрази убеждението, че в момента България не изпълнява ролята на посредник, а провежда политика, която според него насърчава продължаването на конфликта.

„Когато България не е в ролята на посредник, а в ролята на подстрекател“, коментира лидерът на партията.

Той определи като „лицемерно“ говоренето за мир и дипломатически решения на фона на продължаващия износ на оръжие за Украйна.

Според него към настоящия момент България продължава да реализира доставки на въоръжение за значителни суми, което влиза в противоречие с декларираните призиви за прекратяване на военните действия.

„Когато България води политика, която очевидно фалира в момента, защото ние и в момента изнасяме оръжие за стотици милиони евро. Сега, в този миг изнасяме оръжие. Не е спрян въобще износът“, заяви Костадинов.

В заключение той подчерта, че според него не може да се говори убедително за мирни инициативи, ако паралелно с това страната участва в процеси, свързани с военно подпомагане.

„Как може България да говори за постигане на мир при условие, че ние подстрекаваме войната? Това е чудовищно лицемерие и точно поради тази причина нямах как да подкрепя това предложение“, каза още лидерът на „Възраждане“.

ПП-ДБ отхвърлиха решенията на КСНС и поискаха нота до Русия

Представителите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Ивайло Мирчев и Николай Денков обявиха, че не са подкрепили предложенията, приети след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, тъй като част от техните ключови идеи не са получили необходимата подкрепа.

Повод за коментарите им станаха заключенията от петчасовото заседание, посветено на рисковете за морската сигурност, критичната инфраструктура и последните инциденти с търговски кораби в Черно море.

Мирчев заяви, че първото неприето предложение на коалицията е било България да изпрати официална нота до Русия заради нарушение на международното морско право и да поиска гаранции, че подобни атаки срещу търговски плавателни съдове в изключителната икономическа зона на страната няма да се повтарят.

„Първото предложение е да бъде изпратена нота до Русия за нарушаване на морското право и да бъдат поети ясни ангажименти от Русия повече подобни атаки към търговски кораби в изключителната икономическа зона на България да не се случват“, заяви Мирчев.

По думите му това предложение не е получило подкрепа от останалите участници в заседанието, като зад него са застанали единствено представителите на „Продължаваме промяната“ и ДПС.

Второто предложение, изготвено от „Демократична България“ като част от по-широк пакет мерки, е било КСНС да препотвърди позицията на 51 държави, включително България и страните от Европейския съюз, подкрепяща незабавно прекратяване на огъня и начало на мирни преговори между воюващите страни.

Според Мирчев тази идея също е била отхвърлена.

„Следващото ни предложение – от „Демократична България“, като ние бяхме подготвили цялостен пакет от предложения – което също не беше подкрепено, е КСНС да призове незабавно и да препотвърди позицията на 51 страни, включително на България и на Европейския съюз в ООН, за незабавно спиране на огъня от двете страни и започване на мирни преговори“, посочи той.

Въпреки че официалното разследване на инцидентите все още не е приключило, Мирчев заяви, че според него по време на заседанието е имало достатъчно основания да се говори за руска намеса.

„Това, което стана категорично ясно от този КСНС, е, че има достатъчно индикации за ясна руска намеса в потапянето на единия кораб и удара върху другия кораб“, каза народният представител.

На въпрос дали украинският президент Володимир Зеленски е подвел обществеността с изявленията си за координация между българските и украинските служби, Мирчев отговори с ирония.

„Няма такова нещо. Не съм се чувал скоро със Зеленски. Като се чуя, ще ви кажа“, заяви той и припомни, че малко по-рано премиерът Румен Радев е посочил, че все още няма категорични данни дали дроновете са руски или украински.

Попитан дали има конкретни доказателства за руско участие, Мирчев не даде допълнителен отговор и прекрати темата с думите: „Следващ въпрос“.

От своя страна Николай Денков заяви, че според него приетият текст не е бил подкрепен от четири политически формации – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ДПС и „Възраждане“.

Той изрази и съмнение дали е изпълнено изискването за мнозинство от три четвърти от участниците, необходимо според вътрешните правила на съвета за официално приемане на решенията.

„Даже тук стои въпросът дали всъщност е приет този текст, защото по вътрешните правила са необходими 3/4 от участниците. Така че аз изчаквам да видя това гласуване“, заяви Денков.

По думите му значението на подобно гласуване е съществено, тъй като само текст, получил необходимата подкрепа, може да бъде считан за официална позиция на Консултативния съвет за национална сигурност.

Денков подчерта, че независимо от политическите спорове всички участници са се обединили около необходимостта разследването на инцидентите да бъде доведено до край и резултатите да бъдат публично оповестени.

Той заяви още, че според него няма логично обяснение Украйна да предприема действия срещу кораби, използвани за износ на зърно.

„Няма логика Украйна да стреля по собствените си кораби – те не са нейни тези кораби, с които тя превозва зърно от пристанищата в Румъния и Одеса. Няма никаква логика в това“, коментира Денков.

След въпрос дали подобно твърдение означава предварително обвинение срещу Русия преди приключване на разследването, бившият премиер подчерта, че думите му се интерпретират неправилно.

„Аз казах съвсем ясно, че няма логика някой да стреля по собствените кораби, когато го интересува да може да си изнесе зърното“, поясни той.

По време на разговора с медиите Денков посочи още, че в рамките на обсъжданията е била разглеждана и възможността атаката да е извършена чрез дронове с украински произход, които впоследствие да са били прихванати и управлявани от други сили.

„Атаката може да стане и с украински дронове, ако те бъдат прихванати и се управляват от руските служби. Това е ставало“, заяви той.

Въпреки това Денков неколкократно подчерта, че очаква окончателните резултати от официалното разследване и отказа да прави категорични заключения преди тяхното оповестяване.

Дискусията между журналистите и представителите на ПП-ДБ разкри значителни различия в оценките за случилото се в Черно море и показа, че част от въпросите около нападенията срещу търговските кораби остават без окончателен отговор до приключване на проверките.

В заключение репортерът отбеляза, че основният извод от проведеното заседание остава категоричното осъждане на атаките срещу търговското корабоплаване, както и настояването да бъде извършено пълно разследване за установяване на извършителите.

Подчертано бе още, че България трябва активно да търси гаранции за собствената си сигурност и да участва в международните усилия за осигуряване на безопасността в Черноморския регион.

Радев: Не можем да обвиняваме Русия без доказателства за атаките в Черно море

Премиерът Румен Радев заяви след края на КСНС, че към този момент липсват доказателства, които да позволят категорично да бъде посочен извършителят на атаките срещу товарни кораби в Черно море, независимо че определени обстоятелства пораждат различни предположения.

По думите му анализът на товара и маршрута на плавателните съдове логично може да наведе към извод, че последствията от атаките са в полза на Русия, но това само по себе си не е достатъчно основание за категорични заключения.

„Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия, но това не означава, че можем да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства. Това е една хипотеза, а когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези“, подчерта държавният глава.

Радев обяви, че България ще организира съвместни действия на правителствено ниво с Турция и Румъния, като ще бъде потърсена и подкрепа от Съединените щати за обследване на района на атаките.

Особен интерес представлява корабът „Ейъл“, който все още е на вода въпреки нанесените поражения. Според премиера именно там могат да бъдат открити отломки, които да помогнат за установяването на произхода на използваните дронове.

„За да можем да кажем категорично по намерените отломки дали тези дронове са били руски или украински“, заяви Радев.

Той съобщи още, че след отправено запитване е получено предложение от ЕМС за безвъзмездно изследване на останките от потъналия кораб, което също може да даде допълнителна информация за оръжието, използвано при атаките.

„Едва тогава можем да кажем какъв е дронът, който е осъществил атаката“, подчерта премиерът.

В отговор на въпрос защо не е реагирал на твърденията на украинския премиер Володимир Зеленски, че атаката е руска и че информацията е съгласувана с българските служби, Радев бе категоричен, че неговата задача е да установява фактите, а не да влиза в публични спорове.

„Моята работа не е да репликирам Зеленски, а да установявам истината“, заяви той.

Премиерът посочи, че по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност са били представени доклади от министъра на отбраната, началника на отбраната и ръководителите на службите за сигурност, според които не е осъществявана комуникация с украинската страна относно идентифицирането на дроновете.

„Какво е казал Зеленски – това си е за негова сметка“, добави държавният глава.

Запитан дали съществува опасност за България, Радев заяви, че в момента не може да се говори за непосредствена заплаха за националната сигурност, въпреки че рисковете остават реални.

„Не мога да кажа, че има непосредствена заплаха за националната сигурност. Разбира се, има рискове. Недалеч от нас се води война“, коментира той.

Премиерът отбеляза, че военният конфликт постепенно разширява своя географски обхват и вече засяга райони в близост до българската изключителна икономическа зона, но подчерта, че към момента няма директна заплаха за страната.

По повод въпроси за нивото на защита срещу подобни атаки Радев посочи, че дори държави, вложили огромни финансови ресурси в противодействие на дронове, продължават да бъдат обект на нападения.

„Колко стотици милиарди долари се изляха за защитата на Украйна специално от удари с дронове? Продължават ли ударите? Продължават. Колко огромни средства отделя Русия за защита от дронове, но дроновете продължават да нанасят удари“, заяви той.

Според премиера България използва всички налични възможности в рамките на бюджета си и работи съвместно с Европейския съюз и НАТО за изграждане на система, която да осигурява адекватна реакция при подобни ситуации и да вдъхва увереност на обществото.

Във връзка с изявленията на украинската страна Радев отново подчерта, че между българските Военноморски сили, службите за сигурност и украинските институции не е водена комуникация, в рамките на която да е установена самоличността на атакувалите дронове.

На въпрос дали ще бъде поканена руският посланик Елеонора Митрофанова, държавният глава отказа да коментира хипотетични сценарии и отново насочи вниманието към информацията, представена по време на заседанието на КСНС.

Премиерът коментира и операцията по издирване на моряците от потъналия кораб, като подчерта, че проведените действия ясно са показали мащаба на инцидента.

„Този кораб е потънал за по-малко от 3 минути. Остава да гадаем какво е имало на борда му, за да потъне толкова бързо“, заяви Радев.

Той уточни, че в спасителната операция са участвали самолет Су-25, вертолет „Кугър“ и плавателни съдове, които през целия ден са извършвали действия по търсене и спасяване в района на бедствието.

На въпрос за твърдения, свързани с доставки на оръжие за Украйна и предполагаеми срещи на негови съветници, премиерът отказа да се ангажира с подобни теми.

„Моля ви, с конспирации не се занимавам“, каза той.

По отношение на възможностите за прекратяване на войната Радев отбеляза, че дипломацията разполага с далеч повече инструменти от обикновените разговори между страните.

„Дипломацията не означава само разговори. В арсенала на дипломацията има много инструменти, които към момента не са мобилизирани напълно“, посочи премиерът.

Той изрази мнение, че международната общност продължава да се опира основно на военни средства и икономически санкции, без да използва в пълна степен потенциала на дипломатическите механизми.

Запитан какви действия би предприела България, ако бъде доказано, че дроновете са руски, Радев уточни, че същият подход ще бъде приложен независимо дали атаката е извършена от Русия или Украйна.

„Ако се окаже, че дроновете са руски или украински, ние моментално ще изпратим нота до съответната страна и ще поискаме консултации“, заяви държавният глава.

Той подчерта, че основен приоритет остава установяването на безспорни доказателства чрез експертиза на откритите отломки.

Като пример Радев посочи случая с дрона, паднал край Кардам, когато институциите първоначално са се ограничили до констатацията за паднал безпилотен апарат на българска територия, а едва след приключване на експертизите са обявили неговия произход.

„Когато говорим за такъв сериозен въпрос като националната сигурност, ние не можем да си позволим да работим въз основа на хипотези“, заяви още веднъж премиерът.

В заключение Радев потвърди, че към момента българските институции не разполагат с информация, която да доказва дали дроновете, поразили товарните кораби в изключителната икономическа зона на България в Черно море, са руски или украински.

 

Йотова предупреди: Ескалацията в Черно море поставя под риск сигурността на България

Илияна Йотова представи решенията и предложенията, приети по време на извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на темата за актуалните рискове и заплахи пред морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в условията на продължаващата война в Украйна.

„Ще ви запозная със становището и предложенията, направени след днешното заседание на Извънредния консултативен съвет за национална сигурност на тема „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна“, заяви Йотова пред медиите.

По време на заседанието е било отчетено, че военната агресия на Русия срещу Украйна е довела до осезаемо влошаване на средата за сигурност в региона, като специално внимание е било отделено на нарастващото напрежение в Черно море и последните инциденти, регистрирани в акваторията.

Участниците в Съвета са констатирали засилване на военните действия между Руската федерация и Украйна, което поставя под заплаха сигурността на морските маршрути и свободното корабоплаване в Черноморския басейн.

Особена тревога е предизвикала тенденцията към увеличаване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби. Отчетено е, че подобни нападения водят до сериозни щети по плавателни съдове, потапяне на кораби и човешки жертви.

Според анализа на КСНС тези действия вече оказват пряко влияние върху морския транспорт чрез ограничаване на свободното корабоплаване, значително намаляване на трафика, увеличаване на разходите за застраховане, икономически последици за бизнеса и риск от екологични щети в региона.

По време на дискусиите е било постигнато единодушно разбиране, че използването на все повече, все по-модерни и все по-далекобойни безпилотни системи значително разширява заплахите за критичната инфраструктура на България не само по Черноморието, но и на територията на цялата страна.

Съветът е отчел също, че след възникналите инциденти в стратегически предприятия от българската отбранителна индустрия страната е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с гарантирането на сигурността на ключови инфраструктурни обекти.

Било е подчертано, че настоящите рискове за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от невъзможността военният конфликт в Украйна да бъде решен по дипломатически път и чрез мирни средства.

Участниците в заседанието са се обединили около необходимостта да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на съществуващите заплахи. Наред с това е била отчетена необходимостта от анализ на действащото законодателство и подготовка на нормативни промени, които да подпомогнат реализацията на тези мерки.

Йотова уточни, че предложенията към изпълнителната и законодателната власт са били приети с изискуемото от закона мнозинство от три четвърти от членовете на съвета, като представители на три парламентарни групи са гласували против.

Сред най-важните предложения е категоричното осъждане на ударите срещу търговски кораби в Черно море, които според КСНС представляват грубо нарушение на международното морско право. Съветът настоява за незабавно разследване на инцидентите и публично оповестяване на резултатите след приключването му.

В предложенията се подчертава, че най-сигурната гаранция за националната и регионалната сигурност остава незабавното прекратяване на огъня, както и използването на всички възможни политически и дипломатически механизми за постигане на траен мир, като България следва да бъде активен участник в подобни усилия.

КСНС подкрепя продължаването на предприетите от държавата мерки срещу рисковете и заплахите, както и засилване на морската осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за наблюдение и разузнаване.

Сред препоръките е и ускоряване на модернизацията на българските въоръжени сили чрез придобиване на съвременни антидрон системи с възможности за кинетично въздействие, в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Изпълнителната власт следва да анализира необходимите законодателни промени и да предложи на Народното събрание мерки за подобряване на физическата защита на стратегическите обекти и за укрепване на морската сигурност на страната.

Предлага се също поддържането на националната система за морско търсене и спасяване в максимална степен на готовност.

По отношение на НАТО се препоръчва България да използва в пълна степен възможностите си като член на Алианса и Европейския съюз за защита на сигурността, икономическите интереси и екологичната стабилност в региона. Като възможни действия са посочени увеличаване на съюзническия принос към сигурността в Черно море, разширяване на въздушното и морското наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и засилване на антидрон защитата в рамките на инициативата „Източен страж“.

Според КСНС тези предложения не противоречат на Конвенцията от Монтрьо. В същото време е отчетено, че задействането на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор към настоящия момент не би довело до нови практически мерки и се оценява като непродуктивно.

Към Европейския съюз България предлага разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море, който да стане част от стратегическия подход на Общността към региона. Йотова отбеляза, че макар морската сигурност да е сред основните приоритети в Черноморската стратегия на ЕС, страната ни може да допринесе с конкретни предложения за нейното развитие.

Сред предложенията е и възможността при възникване на екологична заплаха да бъдат използвани механизмите за гражданска защита на Европейския съюз, инструментите за наблюдение на Сателитния център на ЕС, както и механизми за финансова компенсация на евентуални щети и загуби.

КСНС препоръчва България спешно да започне консултации с Румъния и Турция за координирани действия с цел прекратяване на атаките срещу търговски кораби и гарантиране безопасността на корабоплаването в Черно море.

Съветът настоява страната ни да поеме по-активна роля в процесите по търсене на консенсус между шестте черноморски държави – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция – за налагане на мораториум върху бойните действия в акваторията и превръщането на Черно море в зона на споделена сигурност.

Предлага се темата за рисковете, заплахите и необходимите решения за безопасността в Черноморския регион да бъде поставена във всички европейски формати с българско участие, включително на предстоящата среща на върха на Европейския съюз.

По отношение на Организацията на обединените нации е отправено предложение България да поиска съдействие чрез механизмите на Международната морска организация за извършване на технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и да бъде инициирана резолюция в подкрепа на свободното и безопасно корабоплаване в региона.

В края на изявлението си президентът благодари на присъстващите и приключи представянето на решенията на извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.

 

Катастрофа между лек автомобил и камион блокира движението по Е-79 край Симитли

Пътнотранспортно произшествие между лек автомобил и товарен камион е станало този следобед на главен път Е-79 в района на Симитли.

По информация на Областната дирекция на МВР в Благоевград при инцидента са пострадали двама души. На този етап не се съобщава информация за състоянието им.

Заради катастрофата движението в участъка е временно спряно, а на място са изпратени екипи на полицията и пожарникари.

Причините за сблъсъка се изясняват. Очаква се допълнителна информация след приключване на огледите и процесуалните действия на място.