Следите остават. Животът продължава
Там, където сега пасат бял и черен кон, на тази поляна – кризисен щаб събра пожарникари, военни, журналисти, доброволци. Дядо Йосиф – млад човек, но побелял и сбръчкан, държеше магарето си и се молеше да отиде да види дали дома му не гори. Само той му остана, защото преди няколко часа жена му „се спаси“ от огъня и отиде на по-добро място.
Ощава след 4 години. Стара Кресна след 4 години. Мечкул след 4 години. Влахи след 4 години.
Следите остават. Животът продължава.
На 24 август 2017 година около обяд сиво-бял облак се издига над Южен Пирин. Вижда се от Благоевград и прилича на „атомна гъба“. Мобилизация на пожарни екипи от цялата област оглася със сирените си, че предстои нещо, което досега като мащаб не е регистрирано в страната.
Гората гори! Дом на защитните лешояди, на бягащите през пътя лисици с малките си, на неспасилите се костенурки, чиято къщичка остана „жива“ в пепелта.
7 дни продължи битката с огъня, в която се включи и вертолет. На седмия ден дойде дъждът. Поляната – където беше щабът, се опразни и селата отново запустяха, този път в пустиня от черна пепел, изгорели дънери, прах, горяла торф, пропукани от жегата камъни.
Още месец въздухът „беше развален“, а първи като лешоядите, дойдоха дървосекачите, за които бе празник.
Евакуацията създаде смут у хората, които живеят на райско място – и от Бог високо, и от цар далеко. И пак дядо Йоско се молеше да иде до дома си, останал без покрив, но все пак спасен. А на дядо Димитър домът беше останал до каменните основи опожарен. Днес Димитър живее във възстановения си дом. А дядо Йоско е при жена си – на по-доброто място. Той имаше тъга в очите си, заради стихията, дошла в живота му. Димитър бе благодарен до болка, че хора отвсякъде му правят къщата.
Намерен бе и „подпалвачът“ – Костадин Митрев. Черномур, слаб, млад, изплашен все едно отива на каторга. Задържан около час след началото на пожара. Забележете! Прокуратурата се похвали с фаса на Костадин, открит в тревата, която пламнала. Той се опитал да гаси с дрехите си, но не успял. Избягал и казал на жена си за пожара. Дошла полицията. Взели обгорените дрехи и ботуши на Костадин. Отвели го в ареста на град Симитли. После в съда Костадин каза, че съжалява. Жената на Костадин го напусна. Взе си и детето с нея. Той „лежа“ в ареста 9 месеца, а след това – поради липса на достатъчно доказателства бе освободен срещу гаранция. Костадин гледаше в камерите и обективите на апаратите с най-тъжния и неразбиращ поглед на света. Все едно малко дете е набедено, че е блъснало братчето си. Днес никой не знае къде е Костадин, нито дали фаса му „още живее“ в шкафа на някой следовател. Всичко друго изгоря, но не и този фас!
Още чувам вика на жените от Влахи, молещи се полицаите да ги пуснат да гасят. Помня и подутите ми почернели крака от ходене. Тя пареха, защото всичко се бе нагряло до неузнаваемост. Помня и как колегите ми, независимо от стража си и мъдростта на професията, гледаха с ококорени очи как поредният огнен език излиза от гората.
За спомените от преди 4 години разказва и заместник-кметът на Община Кресна В. Стойчков:
Г-н Стоичков, ще започнем с един спомен, от който започна всичко? Помните ли кога за първи път Ви звъннаха и Ви казаха, че има пожар, който никой не очакваше, че ще бъде в такъв мащаб?
Това е наистина неприятен спомен. Точно на 24 август 2017 година, спомням си беше четвъртък. Бях отпуск и се намирах в село Ощава. Към обяд ми се обади кметицата на село Мечкул, че има пожар в района на селото. Попита дали ние го наблюдаваме и дали има опасност пожарът да стигне до Стара Кресна и Ощава. Около 19 ч. бяха първите признаци да започне този пожар. И около 20 ч. пожарът беше в стихията си в Ощава и Стара Кресна.
Какви бяха първите Ви реакции?
Първото, което направихме, беше да уведомим органите. Включихме се заедно с местните в гасенето.
Той се разпространи най-бързо към хладките минерални бани и махала Миланчовци, която пострада от най-много. Там изгоряха 9 къщи, в Стара Кресна – 1, в Стара Кресна, в махала Русинци изгоря лек автомобил и покрив на къщата. В резултат на бързите действия и евакуация, хубавото беше, че нямаше човешки жертви.
Колко от къщите, които изгоряха, бяха обитаеми?
Само къщата на Димитър Златков, която изгоря напълно. И покрива на къщата на покойния вече Йосиф Ковачев, както и лекия му автомобил. Това бяха къщи, които бяха възстановени от Община Кресна чрез дарителската кампания, която поде общината.
Ще премина към темата за г-н Костадин Митрев, кравар, който хвърлил цигарата си, намерена при огледа, в района на Мечкул, и оттам е тръгнала „белята“. Имаше слухове, че палежът е бил умишлен, вярвате ли в това?
Не. Каква умисъл ще има този овчар да изгори 15 000 дка гора. Не съм се интересувал и за развоя на нещата.
Казахте „хиляди декари гора“, бяха правени кампании от ЮЗДП за залесяване, но има ли шанс гората да бъде залесени изцяло?
Община Кресна подаде заявление по проект за залесяване на горските територии, по който се отпуснаха около 6 млн. лв., който обаче са собственост на горското стопанство. В момента в тях се извършва залесяване с черен бор, дъб, дива круша. Но има територии, които няма да може въобще да бъдат залесени. Виждам, че на много места има саморасли акациеви храсти. Но ще минат много години преди всичко да се залеси. Това е една екологична катастрофа, но там, където се е залесило – се поддържа и има ефект.
Освен тези горски територии, Общината ни има собствени общински гори, от които изгоряха около 400 дка. Общината кандидатства по проект за залесяването им, но сумата, която отпуснаха беше много малка, тоест покриваха само покупката на фиданките. А самото залесяване иска и поддържа, за която ние нямаме пари. Затова кметът на общината се отказа да подпише договор, който щеше да доведе до хорчове, с които ние не можем да се справим.
В момента сме в процес на обществена поръчка за изработване на горски пътища. Защото един от проблемите за бързия достъп на пожарни автомобили в гората, е липсата на тези пътища. Имаме и проект за стоеж на водоем, който постоянно да бъде пълен с вода. Отделно ще се изработят и противопожарни ивици в горските територии.
Има ли страх в хората, че това може да се повтори?
Естествено, че има опасност това да се повтори. Наскоро в пожара при Петрово загина наш служител. Мисля, че хората имат силата и стабилността, вярата, че има кой да се грижи за тях. Около 600 души доброволци се появиха в дните на пожара от МВР, МО, ЮЗДП и др. Има страх, но има и увереност, че огънят ще бъда потушен.
По време на тази седмица на гасене кое бе по-трудно – да се изгаси или мисълта какво ще се случи след това?
По време на пожара никой не мислеше за след това. След пожара се започна търсенето на помощ от собствениците на къщите. Държавата заплати по 300 лв. еднократна помощ за всяка изгоряла къща.
В дарителска кампания, организирана от общината, се сърбаха около 25 000 лв. Имаше дарения – строителни материали, храни, дрехи, телешко месо от Мюфтийството в Благоевград. Дарени бяха храни за животните. Йосиф Ковачев получи една лека кола като дарение. Имаше и такива, които не бяха удовлетворени, Общината нямаше средства за всичко.
Добро все пак има?
Добро – да, добро! Независимо от бедствието, благодарение на силния дух на хората в Ощава и Стара Кресна животът продължава и след това.
ОЩЕ ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО И СНИМКИТЕ
Три разказа - едно начало: Резачки вместо птички
Три разказа - едно начало: Дядо Йоско изгаси огъня със сълзите си
