И в 21 век е крайно време етикетите да си останат само на дрехите
Étiquette – красива френска дума, която в днешното общество придобива грозен смисъл. Всъщност, буквално преведена от френски, означава надпис. Използва се и за назоваване на общоприети норми и правила в дадена социална група. Както всичко останало, възприемането и зависи от контекста, разбира се.
Няколко интересни значения:
Дефиницията на label (етикет) в англоговорящите страни е следната – фраза или име, което квалифицира човек или предмет и се отличава с неточност и ограничение на способностите.
Друг нейн превод от френски е предписание, разпореждане. Изглежда, че дори в толкова красив език, има място за некрасиви думи. Не ви продавам синонимен речник, предоставената информация е само, за да съм сигурна, че ще дефинирате понятието правилно, защото и без това, употребяваме много думи, чиито определения са ни очевидно тъжно неясни. В тази връзка, ще спомена, че те точно толкова често влияят негативно на всичко, срещу което дърпаме спусъка и изстрелваме собствената си несигурност. Подобно на секундата, след като сме натиснали спусъка, няма връщане назад. Особено, когато превръщаме тези думи в стигма и прилежно я прилепяме на нечии гръб.
Няколко причини защо това е толкова неготино и е проблем:
В Древна Гърция стигми, телесни знаци са били изгаряни по телата на хората, които били по-различни. Съвременното разбиране за стигма е свързано с психологията – изключително дискредитиращ атрибут. Използваме го, за да изтъкнем индивидите, които (поради поведенчески или визуални характеристики, спрямо нашите възприятия ) са в разрез с установените обществени норми. Между другото, искам да попитам кой ги измисля тези установени норми? Защото личното мнение не е неписан закон, който всички са длъжни да спазват, за да бъдат жигосани. Твърдим, че сме модерно общество, а третираме хората като в антично.
Вероятно е да сте чували историята на Светла Иванова, която публично обяви в ефира на едно телевизионно предаване, че през 90% от съзнателния си живот е била наркозависима. Ако не сте, препоръчвам да го направите. Споменавам името ѝ във връзка с темата, защото една от най-подчертаните причини тя да не успява да пребори зависимостта си, е стигмата “Няма бивши наркомани”. Обаче Светла е едно доказателство, че има. След прекраните години в тъмното, днес тя опитва да помогне на млади хора, тръгнали по същия път, завършила образованието си, работеща в сферата, която познава най-добре. А на въпроса – Защо толкова дълго не спря, тя отговаря – нямах идея какво правят вече бившите наркомани, защото, според обществото ни, такива не съществуват. Харесва ли ви идеята, че с няколко думи можете да отнемете години от живота на друго човешко същество?
Не е необходимо да изолираме по-различните от нас, тези с нетипична история, с друго минало.
Същото се получава и с хората, борещи се с психични заболявания. Налага им се да преодолеят не само собствения си проблем, но и обществено наложения срам, който изпитват. Психическите проблеми са едно от най-стигматизираните състояния, особено у нас. Дискриминационното отношение към тях усложнява разрешаването им, допринася единствено за причиняването на абсолютно излишни трудности. Има достатъчно изследвания, които доказват, че съществуването на етикетът психопат, е факт.
http://infomreja.bg/etiketyt-psihopat-66791.html
Повече трябва да се говори за премахването му, защото употребата му по предназначение пречи на хората да се справят с проблемите си. И ако не ви пука за техните, имайте предвид, че те са част от вашето общество, от вашата социална група, те го изграждат, а когато няколко единици в него не функционират ефективно се получават дефекти. Такива, с които ще живеете вие, аз, те, а наред с нас и бъдещите поколения.
Не ми се обиждайте, но стигмите очевидно не са готини.
https://m.facebook.com/nemiseobijdai/
И в 21 век е крайно време етикетите да си останат само на дрехите.
