В Падала не падат духом, селото обитават 13 души

Преди селото отляво стърчат причудиви скали

13 души обитават за постоянно села Падала, „кацнало“ на 1026 м. надморска височина по южните склонове на Рила, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. С виладжиите, обитаващи ги през лятото, бившето родно гнездо на партизани, селото нараства на 30-на души. До него се стига по изкачващ се право нагоре със серпентини асфалтов път с наклони от седем до 12 %, отклоняващ се от този за Рилския манастир след метох „Орлица“.

Преди селото отляво стърчат причудиви скали, които всеки оприличава на каквото си иска. Падала е разположено в едно дере на южния склон на Рила под вр. Караула. Община Рила има само четири села: Смочево, Пастра и Падала, Светата Рилска обител също е със статут на населено място. Падала е най-високоразположеното в общината населено място.

На влизане в селото има малък параклис на „Св. пророк Илия“, издигнат след идването на демокрацията. В селото има 30-на къщи, 90 на сто от тях се саморазпадат след като са необитаеми от години. За един час обикаляне из селото успяваме да срещнем едва четирима жители на селото, носещо странното има Падала. В една от къщите в самия център щъкат две жени, метат верандата, съгласяват се да слязат и и да разговаряме.

„Хубаво живеем, добре сме, тринадесет души живеем тук, аз съм от Благоевград, тук се омъжих и вече 23 г. живея тук“, обяснява Кирилка. Тя живее тук с дъщеря си. 48-годишната жена добавя, че си имат всичко, доволни са, а пъти в седмицата идва подвижен магазин, за да пазаруват, зимата пътя до селото се почиства редовно. Кирилка отговаря нещо като ехо, каквото я питаш, това повтаря. Малко по-нататък виждаме още един човек, казва, че е от София, със съпругата му са пенсионери и сега живеят тук.

По черния и тесен път към вилите, срещаме още един човек. На рамото си е преметнал трион във формата на лък. „Вилхем Тел“ но от Падала, се оглежда плахо, търсейки кое дърво да бастиса, та да има топлина в дома му. Други хора не срещаме, навсякъде ни съпровожда кучешки лай. В една от стаите на бившето училище се помещава избирателната секция, сградата на кметството е продадена отдавна. В селото има и къща за гости, която е единствената нова постройка.

Поради стратегическото си разположение високо в планината, селото е родно място на партизани. На подпорна стена в центъра на селото все още съществуват две плочи с имената на Васил Т. Христов-Чапаев и на Христо Н. Христов-Сокола.

В Падала е роден и партизанинът Васил Христов-Бойчо, ръководител на групата за диверсии на Рило-пиринския партизански отряд, ръководен от Васил Демиревски-Жельо. До самия край на живота си Бойчо живя в малка къщичка в м. Жабокрек. С него си отидоха и невероятните му истории за ловните подвизи на бившите шефове на „Кинтекс“, плаването му на кораба „Афелион“, доставил на Куба трофейно оръжие от Румъния по време на Карибската криза, стрелял по дивеч из цяла Рила с пушката, убила президентът Джон Кенеди, дарена му от италианските комунисти, за акциите му по неутрализирането „враговете на народа“ в бивша Югославия, Турция и други страни на Балканите. На родната къща на Бойчо обаче няма никаква плоча, все едно не е съществувал, и неговата къща се саморазрушава. Така минава денят в село Падала, че не ти остава нищо друго, освен да слезеш надолу, а местните хора остават да си живеят живота, който са си избрали. Над суетата, проблемите и най-вече над себе си. 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2za