В Международния ден на учителя се срещаме със Саня. Тя вече има 3-годишен стаж в сферата на образованието и по-лицето ѝ са се прокраднали хиляди усмивки, но и сълзи.
Саня е завършила Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Първият ѝ сблъсък с класната стая не като ученик, а като учител е през 2014 г. Тогава започва да води часове по изобразително изкуство. Децата я гледат с недоверие, но после са пленени от младия човек, който стои пред тях.
"Първата ни среща с класа, в който имаше повече момичета и едва няколо момчета, беше като сън. Не се притеснявах как ще се представя, а по-скоро дали ще се сработим, защото педагогиката е едно, а човешкият характер - друго", споделя младата госпожа.
Влизайки в час, тя винаги е посрещана с обич от децата. Случвало се е, разказва Саня, да се ядосам, защото между учениците са създават дразги и това "отравя" обастновката, но решението на проблемите винаги е говоренето. Може 10 мин. от часа да преминат в това "кой на кого какво и как го казал", но има резултат!"
Относно своите колеги жената е категорична, че вече са отживелици изрази като "Тази учителка е от старото поколение". "Има госпожи, които са набори на моите родители и по-възрастни даже. Те са придобили педагогическа квалификация през времето на социализма, когато методиката е била съвсем различна - тогава индивидуалността не е могла да "разцъфне" сред множеството. Сега тези мои колеги са загърбили старите методи и вече добре боравят с техниката, което ги социализира към модерния свят. Те разбират, че поколенията се променят и че настоиничеството и господарството като начин на преподаване са неефикасни."
Младата предаподавателка е работила и в големия, и в малкия град. Тя забелязва разликата между децата. Казва, че в по-развитите градове като Благоевград гимназистите са с по-свободно поведение. Те са по-самостоятелни, защото някои от тях живеят сами по квартири. Това им дава едно самочувствие, че могат да се справят сами, което не е лъжа. В големя град децата се сблъскват и с пороците по-рано, но това незадължително ги прави "гамени". Тук креативността е по-развита, допълва Саня.
В по-малките градове децата са по-близо до родителите си и контролът е по-голям, просто заради ежедневния контакт, тълкува учителката. В провинцията, както се казва, учениците се "надпреварват" кой повече знае и може, докато в областните градове - кой колко има.
"Имам колеги, които казват, че професията е изключително стресова, но аз имам колежки, които след 20 г. преподаване не са "изкукали", както казват децата. Стресът се нагнетява тогава, когато обстановката не е подходяща, когато работиш само за пари, а не с удоволствие."
За една от големите си мъки учителката споделя, че е била, когато напуска едно училище. "Тогава децата ме попитаха "Госпожо, Вие сега при други ли деца ще отидете?". Те ме имаха за "своя", а моето учителско сърце биеше за тях!"
