ТД „Осогово” гр. Кюстендил осъществи изключително амбициозен преход в Рила планина. След пътуване, продължило по – малко от 2 часа туристите вече оправяха раниците за предстоящото изпитание. Автобусът ги остави на около 1 км. под местността „Зелени преслап”, откъдето стартира приключението. Тръгнаха в посока връх „Кабул“ - 2531мнв. След около 3 часа изкачване и любуване на чудните пейзажи наоколо стигнаха върха.
Планината гледа отгоре и отвсякъде. В това приближаване към нея има много повече смирена възторженост. Оттам продължиха към Отовишки връх 2696 мнв. Докато го стигнат пред очите им се редяха вълнуващи гледки към Мальовишкия дял, района около Седемте рилски езера и безкрайно проточилата се Стара планина.
На върха направиха снимка за спомен и слязохме към хижа „Иван Вазов“, една от най-труднодостъпните в България. Освен, че до нея няма пътища, тя стои в рилската пустиня – местността „Пазардере“, в страни от основните туристически пътеки. Туристите се настаниха и започна подготовката за веселата част – песни с китарата около масата в хижата. Извиха се кръшни хора в малкото пространство наоколо, но в сърцата на всички беше широко от емоциите от отиващия си ден.
На другата сутрин туристите се отправиха към връх „Калин“ 2667 мнв. Те всъщност са два върха с това име – Голям и Малък, като разликата във височините им е само 4 метра. Гледката беше зашеметяваща, накъдето и да се спре погледа. Пирин се беше ширнал на юг в цялото си великолепие. Язовир „Калин“ и езерото „Карагьол“ сякаш се състезаваха, кое да изглежда по – примамливо.
Туристите трудно откъсваха поглед от изобилието на великолепие около тях, но ги чакаше още много път. Ускориха ход и скоро достигнаха връх „Голям Полич“ 2615 мнв. Очакваше ги и малкият му събрат и оттам през връх „Караула“ - 1981 мнв. потърсиха пътя към село Падала. Горещината, голямото спускане изцедиха до краен предел силите им, но накрая се озоваха пред чакащия ги автобус в село Падала.
Така равносметката беше впечатляваща – денивелация само на слизане от връх „Калин“ до село Падала от 1700 метра. Това е изключително престижно постижение за група от 30 човека. Седем покорени върха, езера, гледки.... Така уморени, но щастливи се прибраха по домовете си, осъзнавайки, че природата е велика, позволяваща им да изпитват възторг и да се заредят емоционално за предстоящото им ежедневие долу в цивилизацията.
