Социалното предприемачество като екосистема

В рамките на гръцко-българския проект „План за развитие на социалното предприемачество в граничния регион“, на 30.01.2019 г. в Солун, Гърция, се състоя научен форум "Социално предприемачество: текущо състояние и динамика на социалните предприятия". Организатор на събитието бе Областна администрация на Регион Централна Македония -  водещ  партньор по проекта. В събитието участваха представители на партньорските организации, както и  видни експерти от различни социални сфери.

Форумът бе открит от  Константинос Михаилидис – началник на дирекция „Подкрепа за иновации и предприемачество“ към Областна администрация на Регион Централна Македония. Проф. Г. Галанос - представител на партньорския  Университет Демокрит, представи същността и основните цели на проекта.

Правният експерт К. Дами се спря на правни аспекти в проектната работа, а Н. Подас разгледа перспективите за образование и обучение за социално образование в областта. Финансовите инструменти, с които разполагат социалните предприятия, бяха представени от Н. Стамкос  - ръководител на отдел за микрокредитиране от Центъра за бизнес и културно развитие (KEPA).

Интерес предизвика също и доклъдът „Работата в мрежа и ролята й за развитие на социалното предприемачество“на Е. Папетодосио, президент на NETWORK Централна Македония. Хр. Панту засегна важни въпроси, свързани с опазване на околната среда. Преподаватели от  Факултета по изкуствата към ЮЗУ „Неофит Рилски“ изнесоха доклад, представящ  работата на българската страна по проекта – община Якоруда и Факултет по изкуствата към ЮЗУ „Неофит Рилски“.

На събитието присъства г-ца Кириаки Антониаду от Централата Интеррег Гърция-България, отговаряща за проекта. В доклада се  подчертава необходимостта социалното предприемачество да се разглежда в по-широка социална и икономическа рамка, доколкото опитът  недвусмислено показва, че усилия, насочени  само към непосредствените задачи и конкретната работа на социалните предприятия,  са важни, но категорично недостатъчни за постигане на устойчив растеж в тази толкова важна социална сфера.

В последните години все по-голяма гражданственост придобива терминът „Екосистема на....“ свързан вече не само с природата, но и с  образованието, със социалните медии, социалните иновации,  социализацията, социалните движения и пр. Той образно показва дълбоката взаимна обвързаност и зависимост между елементите в системата на разглежданото социално явление. Поради това изследването на социалното предприемачество като цялостна екосистема, включваща редица взаимосвързани елементи, фактори, страни се смята за особено важно и актуално. Следва да събираме информация и да полагаме усилия за развитие на всички елементи от тази екосистема, за да постигаме трайни успехи.

Какви елементи включва екосистемата на социалното предприемачество?  Според изследвания на Института за глобално развитие на предприемачествот^о[1]  само при предприемачеството те са поне 14. Всяка година този институт провежда изследване за състоянието на предприемачеството в 137 държави в света и върху основата на резултатите формира т.нар. Глобален Индекс на Предприемачеството /GEI /, който показва  равнището на екосистемата на предприемачеството във всяка от тези 137 държави.

Ето показателите от екосистемата на предприемачеството, които се изследват: усет за възможности за бизнес, умения за стартиране на бизнес, отношение към риска, наличие на съществуваща мрежа от контакти в бизнес средите, културна подкрепа на предприемачеството, използване на възможностите за нов бизнес, усвояване на технологии, човешки капитал, конкуренция, иновативни продукти, иновативни процеси, възможност за силен растеж, развитие на външни пазари и рисков капитал.  Вижда се колко много са само базовите фактори, от състоянието на които зависи качеството на предприемачеството в дадена държава.

Според резултатите за 2018 г. България е на последна позиция от държавите, членки на Европейския съюз. Но все пак, за наша радост, бележим известен напредък спрямо предходни години: „Обединеното кралство, България, Италия, Полша и Ирландия подобриха цялостните си резултати по GEIс най-малко 3,5 пункта над техните 2017 GEI резултати, което ги поставя  сред първите десет с най-голям растеж в света“^[2]. В таблицата по-долу представяме получените резултати /в проценти/ по всеки показател за България, ЕС,  Гърция и  Швейцария /страната с  най-висок индекс в ЕС/:

Това са показателите за екосистемата на предприемачеството. Може би при социалното предприемачество сме по-напред? Със съжаление следва за отбележим, че там положението не е по-различно. Според изследване на Европейската икономическа и социална комисия  относно  темповете на растеж при платената заетост на социалната икономика в периода 2010-2015 г.  България бележи отрицателен ръст  от  минус 32%  при средно за ЕС положителен ръст от 3,6%, но примерно ръстът при Хърватия е плюс 74%, в Словения  51%. Или делът на платената заетост в социалната икономика спрямо общата платена заетост в държавата: средното за ЕС  е 6,3%, у нас  е 2,8% , като  в Белгия например е 9%, във Франция -  9,1%[3].

Екосистемата на социалното предприемачество по наше мнение включва показателите, които са в сила при предприемачеството /представени по-горе/, но заедно с това към тях следва да се включат още няколко с оглед социалната компонента на социалното предприемачество - гражданска активност, доброволчество и загриженост за добруването на местните общности и пр.

Гражданската активност в  България е доста ниска. Индексът  на гражданско участие^[4], получен при изследване на БЦНП  и Форум Гражданско участие, сочи обща оценка 3.39  по шестобална скала, което означава „състояние на развиващо се гражданско участие“.  Според данни за Световния дарителски индекс ^[5]  равнището на дарителството и доброволчеството в България са ниски -  едва 19%, с което България се нарежда  на 127 място от общо 139 държави. Три показателя участват при формирането на индекса и нашият резултат по тях е следният: помощ на непознат /34%/; даряване на пари /17%/, доброволчество /5%/.  Вярно е, че българите са услужливи и имат милстиво сърце – те са склонни да даряват пари или предмети за  хора в нужда, болни и пр. Но при социалното предприемачество много важна е активната, съзидателна гражданска инициатива и дейност, които при нас са доста ниски.

Важен елемент от екосистемата на социалното предприемачество  са усилията за развитие на местните общности. Имаме много сериозни традиции в това отношение. След значителен спад поради обективни историко-политически обстоятелства, в последните десетилетия постепено се завръща живецът, инициативността, интересът към възраждане на местните традиции, обичаи, празнична култура, грижата и милеенето за развитие на местната общност. Но все още хората нямат нагласата, че активността на местните общности може да бъде важен фактор за развитие. Резултати от емпирично изследване показват, че едва ¼ от респондентите смятат, че местните общности могат да бъдат „автентични представители на гражданското общество“ ^[6].

В заключение: ако искаме да постигнем устойчиво развитие на социалното предприемачество у нас, следва да отчитаме, да изграждаме стратегии, да стимулираме развитието на всички основни компоненти от неговата екосистема, и особено – в „политиките, предназначени да засилят уменията и способностите на хората и да ги подкрепят да участват пълноценно в трудовия и социалния живот“^[7]. Повишаването на гражданската активност, на доброволчеството и дарителството, усилията за развитие на местните общности, стимулирането на предприемаческия дух, креативност и иновативност със сигурност ще повлияят върху устойчивото развитие на социалното предприемачество.