ДБ: Малкият бизнес получава по-лоша среда за развитие
Продължаваме промяната направиха изявление пред медиите по тема Бюджет 2025, който късно снощи бе приет на първо четене.
Най-скандалното в проектобюджета на държавата е взимането на 7 млрд. лв. дълг. Това, което видяхме снощи, е липса на каквато и да било защита от страна на ГЕРБ на този бюджет, но това не е необяснимо, защото бюджетът трудно може да бъде защитен, каза Асен Василев.
Обяснението на министъра на финансите Теменужка Петкова беше, че тези пари се взимат, за да се раздадат извън дефицита чрез държавните предприятия и Българската банка за развитие, заяви съпредседателят на ПП, определяйки действията на Петкова като „връщане на стари схеми“.
Съпредседателят на ПП Кирил Петков попита къде отиват тези 7 млрд. лв., след като нито са в бюджета, нито са в дефицита, нито са в енергетиката, като подчерта, че в пленарна зала финансовият министър Теменужка Петкова не е успяла да защити бюджета и "отговаряше много общо", че отиват "във важни проекти за България".
"Ще отидат в ББР и ще отидат в държавните дружества, защото е много по-лесно да харчиш държавни пари в ББР. Спомняте си, че 8 човека бяха взели над 1 млрд. лв. от ББР. Над 100 млн. лв. бяха дадени в хотел в Гърция, в Халкидики. Човекът, който управлява този хотел, е братът на сегашния министър на спорта. Явно Петкова не иска да каже къде ще отидат парите, защото ако каже, всички ще видят, че те ще отидат в ББР", заяви Петков.
Според Николай Денков през последните седмици са казани много лъжи по отношение на ПВУ. Той поясни, че България трябва да има реформи по отношение на енергетиката, както и реформи в правосъдната система, свързани със специалния механизъм, по който се наблюдава България по това време. "Това е изрично искане на Европейската комисия (ЕК) – че тези реформи трябва да бъдат заложени там", каза още бившият премиер.
Денков добави във връзка с пътната карта и либерализация в енергетиката: „Докато ние се опитвахме да ги реализираме, имаше силна съпротива.“
Денков отбеляза, че колкото по-голяма е корупцията, толкова по-бавно напредва държавата и констатира, че „имаме фундаментален проблем с корупцията“. "Ако те не изпълнят тези реформи, техният бюджет гръмва", допълни той.
Като антиреформаторски и бюджет на най-голямото харчене в най-новата ни история определиха депутатите от “Демократична България” приетия на първо четене проект.
Те заявиха, че очакват подкрепа на второ четене за предложените от ДБ десни реформаторски мерки.
“Бюджетът е антиреформаторски и е препятствие пред основната цел - бързо развитие на икономиката, достигане на средноевропейските доходи и влизане в еврозоната”, каза народният представител Мартин Димитров. Той очерта няколко ключови проблема в бюджета и 3-годишната бюджетна рамка.
На първо място е невижданият ръст на разходите - 19 млрд. лева допълнителни разходи, плюс 7 млрд. под черта, които под формата на заеми ще бъдат давани на държавни фирми като ББР и БЕХ, и които ще се харчат непрозрачно.
Вторият проблем е, че малкият бизнес получава по-лоша среда за развитие. От една страна се повишава данъчно-осигурителната тежест през 2027-2028 г с 3 процентни пункта - за пръв път след 17-годишно удържане от различни правителства и парламенти. От друга страна, премахва се наложената от ПП-ДБ мярка за повишаване на прага за регистрация по ДДС на 166 000 лв., която засяга 200 000 малки фирми. А това е и нарушение на евродиректива, според която прагът за ДДС при трансгранична търговия трябва да е 200 000 лв. От трета страна, увеличава се максималният осигурителен доход, който е втори удар по малкия бизнес.
“Нито една от реформаторските мерки, която предложихме, не е отразена в бюджета. Нито реформа в сектор сигуронст, нито съществена реформа в администрацията, нито поетапно освобождаване на пенсионерите - само в МВР те са 6000 души, нито провеждане на обществени поръчки в частните болници при ползването на пари от НЗОК”, каза Димитров. И предупреди, че този бюджет не само не осигурява ускорено развитие на България, но и рискува да бъде подложен на актуализация след септември месец заради сериозно надценената приходна част в него, особено заради заложените приходи от ДДС. “Това е бюджет на най-голямото харчене в най-новата българска история. Искаше ми се да можем да кажем добри думи за бюджета, дано за второ четене да ни дадете възможност за това. С голямо харчене не се върви напред”, заключи снощи в изказването си от парламентарната трибуна Мартин Димитров.
Депутатът Божидар Божанов напомни за внесените от ПП-ДБ законови изменения в здравеопазването, насочени към по-ефективно изразходване на публичните средства и подобряване на здравните услуги. “Например предлагаме да се изпращат уведомления на всеки пациент, когато той или негово дете е хоспитализирано или са извършени медицински дейности спрямо тях. Има случай на осем пъти фиктивно хоспитализирано дете, без майката да разбере, който е струвал на здравната каса 15 000 лв.”, каза Божанов.
Той напомни за отдавнашното предложение на коалицията частните болници да правят обществени поръчки при разходването на пари от НЗОК, което се изисква и от европейска директива и ще плащаме глоби, че не я спазваме. И отново даде конкретен пример - за лекарство, което в държавна или общинска болница струва в 66 лв., а в частна - 1800 лв.
“Такива аномалии струват десетки милиони левове на НЗОК”, подчерта Божанов. И заключи, че само с тези мерки - уведомленията за извършени на пациентите дейности, с които се ограничават фиктивните хоспитализации и медицински процедури, като се ограничат разходите за лекарства чрез провеждане на търгове, и като се публикуват всички данни на НЗОК за всяко реимбурсиране, за да може обществото да контролира тази институция, ще може да се постигне много по-висока ефективност на публичните разходи за здравеопазване. “Без тези реформи ни е не можем да подкрепим здравния бюджет”, каза депутатът от ПП-ДБ.
Народният представител д-р Александър Симидчиев подчерта, че предвидените в бюджета брой хоспитализации една хоспитализация средно излиза 2000 лв. Проблемът обаче не е в тази сума, а в пропорциите - че хоспитализациите у нас са два пъти повече от тези в развитите страни, а доболничната ни помощ не функционира добре.
“Хоспитализираме около 40% от населението, но профилактираме едва 50%”, каза Симидчиев и подчерта необходимостта от ускорена дигитализация в здравеопазването, за да може адекватно то да бъде управлявано и къде и какво да променяме.
Материалът е с цитати от dnes.bg и прессъобщение на ДБ
