"Всяка реклама е добре дошла" - така ли е?
Личен конфликт, породен от употребата на алкохол, отново възроди въпроса за качеството на работната ръка в курортите ни, не само летни, но и зимни.
Става дума за физическа саморазправа между работодател и работник в механа в Банско. Темата обаче е по-обширна и засяга струната на туристическия бранш.
От години се коментира липсата на качествена работна ръка и като цяло недостигът на персонал, което доведе до „внос“ от трети страни.
В същото време всеки един курорт регистрира през сезона инциденти не само с почиващи, но и с работници – недоволни от заплащането, недоволни от условията на труд, или пък работодатели – заявяващи добро възнаграждение, но не и достатъчно усилия от страна на наетите лица.
Последният пример бе от Созопол, където в близост до къмпинг „Каваците“ пламна пожар. Оказа се, че пожарът е умишлен, а задържан е габровец.
Неофициално се сочи, че скандал с работодател е предизвикал агресията, но властите тепърва ще установяват дали това е така.
А ето какъв е случаят от Банско…
Вчера в сутрешния блок на Нова телевизия видео включване направи Васил Гидженов. Той е бил готвач в местната механа „Воеводите“ едва от 10 дни. Живее в Банско от две години.
Механата се намира на главната улица „Пирин“ и работи целогодишно.
Тя не е собственост на банскалия. Помещението е наето от Стоят Стоянов, който заявява в ефир за себе си:
Аз съм човек, завършил висше образование, прибрал се е в България и гради за бизнеса.
В частната национална телевизия Гидженов разказа, че навъръх рождения си ден е бил на работа, а след работно време шефът му – Стоян, го поканил да се почерпят.
Тръгвайки си след няколкочасов запой, Гидженов бил ударен в гръб от шефа си, повален на земята и налаган жестоко.
След като майката на собственика, която живяла под наем в къщата над механата, се намесила, чувайки викове, медици помагат на Васил.
Майката дори придружава потърпевшия в разложката болница.
По думи на работника, жената споделила, че това не е еднократна проявя на сина ѝ. Днес Стоянов напълно отрече думите на Васил, че има и други случаи на бити работници.
Проявих съпричастност и го поканих да го отбележим заедно. Той бе видимо пиян и каза „Налей ми още едно“. Шефът отказал, но и споделил за липсата на добра работна хигиена и дейности, които работникът не изпълнявал, разказа Стоянов, който се появи в ефир с македонска носия.
От своя страна Васил казал, че напуска. Шефът пък имал информация, че Васил крал от предни работодатели.
Пръв Васил ударил Стоянов, казва работодателя.
Нанесох му два тупаника, за да го парирам. Той продължи да го блъска и удря. Майка ми дойде. Подаде ми телефона, от който аз се обадих на полицията, а не майка ми, заяви още Стоянов като контрапункт на твърдението на Гидженов, че майката на шефа му се обадила на 112.
Стоянов потвърди, че е бил задържан, защото „това е нормална реакция на полицията“.
Работникът не бил задържан, защото бил с „повече щети“.
На следващия ден след сбиването, изписан от болницата, Васил разбива вратата на механата и нахлува в двора с майка си. Заварени са от бармаката в заведението. Отново са извикани органите на реда. Установено е взломяване.
Шефът е установил, че не липсват пари и документи.
И двамата мъже са с издадени медицински удостоверения за нанесени телесни повреди.
Вероятно ще бъде заведено дело в съда и от двете страни.
Работим с всякакви хора. С всякакви работници. Хора, които идват пияни на работа, хора, които идват надрусани на работа. Няма как да не се стигне някой път до конфронтация, но никога не е имало еякулации. Оценката за работата на механата е отлична допреди конфликта, казва Стоянов.
Бивши работодатели на Васил оказали подкрепа на Стоянов със заявка, че могат да дадат показания в полицията за кражби и агресивно поведение. Те обаче не искат да се афишират.
Така спорът между шеф и работник е достояние на цяла България, а на фокус е Банско.
Всяка година курортът е спряган като „скъп“, заради касови бележки със супи за „милиони“. Така е и по Черноморието – там цената на цацата или фрапето пък определят сезона.
В крайна сметка остава идеята за позитивната реклама на курортите ни, която сякаш липсва не заради положителни оценки от страна на туристите, а заради недостатъчната инициатива на държавата и медиите да работят за имиджа на туризма.
„Турция финансира изключително добре кампаниите за популяризиране на страната си – и като страна с богата култура, и като целогодишни курорти, и като място за забавление. Когато отидете на почивка в съседката ни, първото, което ще забележите, е, че съдържанието във Фейсбук се променя, защото държавата там налага регулации, но и рекламира изключително активно дестинациите си. В България „се притоплят манджи“ за цените в менютата, но по-рядко се изтъкват предимствата на страната ни като достъпна дестинация, приветлива и развита. За поредна година хотели доказаха, че имаме европейско ниво на обслужване, все повече работодатели влагат средства в обучение на кадри, в техника, в модерност за развитие на бизнеса“, коментира пред ИНФОМРЕЖА Магдалена Клечерова – собственик на къща за гости в Банско.
„Драмата, която се разигра в национален ефир и хвърлянето на обвинение, че в Банско „шефовете пият по цял ден“ е недопустимо. Личните взаимоотношения не бива да пречат на туризма и поставянето на етикети на обекти – било механи, ресторанти, хотели, комплекси. Насилието не е решение, също е недопустимо, но – пак казвам, личният конфликт не трябва да носи оттенъци за цялостното обслужване и развитие на един курорт или бранш“, допълва Клечерова.
Държавата дава милиони за реклама, но дали тя е ефективна е под въпрос, казва Зорка Тумбакиева пред медията ни.
От едно слънчево лого до изложение в Дубай – за всичко това са похарчени много пари, а ние показахме, че с минимален бюджет също правим реклама и то доказано ефективна, допълва Тумбакиева от Съюза на туристическия бизнес в Банско.
Всеки, който се изказва в медийното или социално пространство, прави една оценка, която се тиражира като последна инстанция. Това прави журналистите не журналисти, а журналя, защото така не се прави. От едно изказване не можеш да правиш статия, с която съсипваш бизнеса на цял курорт. Журналистите имат огромен грах! За мен е ясно, че се търси читаемост и клюките са за предпочитане, но хората трябва да знаят, че зад всичко това стоят живи хора – с бизнеси, с работа и с много труд. Това не бива да се подценява, казва Тумбакиева.
Ролята на антирекламата в туризма ескалира с годините, категорични са от бранша.
Нещата ескалират сериозно и това, което се допуска да излиза в медиите. Не става дума за регулация в медиите, а за това, че подобни теми минават граници. Тук не става въпрос за Банско и морето, а за туризма в България. Защото тези две дестинации са лицето на туризма, сподели Тумбакиева и допълва:
Всички ние сме пътуващи хора. Ходим навсякъде – ходим в Англия, по гръцките курорти, в Тайланд. Виждаме какво се случва в Тайланд и защо англичаните ходят там. Никъде не съм чела, въпреки че чета западна преса, но не се набляга на това, че държавата е „секс дестинация“. В Англия пък през събота пред баровете се превръща в къмпинг за пияни, но не съм чула толкова много да се набляга на това и да се вади от контекста това Лондон какъв прекрасен град е. Докато в Банско това се вади от контекст. Банско има почти 3000 души, които трайно са се заселили. Ако бе толкова страшно – с дрога, алкохол и т.н., едва ли щеше да изберат това спокойно място за децата си. Изважда се от контекста това и всички хубави неща, които могат да се кажат за Банско. Не виждам нито една друга причина това да се случва, освен злонамереност на някого и обикновена алчност за полярност и публика на други.
Къде обаче е държавата в стопирането на тази антиреклама?
Казано е отдавана: Когато си мълчат отвратените, идват отвратителните. Тази антиреклама няма срещу себе си отпор. Когато някой каже нещо, никой от министрите и ведомствата или пък от засегнатите не казва „Това не е така! Вие може да публикувате бележки от 100 лв., но има касови бележки и от 5 лв. И вие преди да влезете, знаете, че в менюто има ястия за 100 лв.“. Това не могат да го направим ние – ресторантьорите, защото винаги ще има обратна реакция, че се самозащитаваме. Тази защита трябва да дойде от клиентите и от държавата.
Аз лично никога нямам предвид лошите коментари в сайтовете, които чета за определено място. Аз виждам! Когато някой си тръгне от моя обект и остави бутилка вино за благодарност и уверение, че това е неговото място и той пак ще дойде и ще доведе до година и други, никога не са писали ревю „Това е прекрасно място!“. Докато някой, който е дошъл на ски и е валяло дъжд през цялото време и той не е карал, но всичко останало е било ок, той си отива и пише възможно най-ниската оценка. Затова аз много рядко давам ухо на подобни оценки. Но обикновените потребители нямат такава нагласа и могат да погледнат по всякакъв начин на това, завършва Тумбакиева.
Потърсихме за коментар и Ели Джолева – собственик на хотел и заведение в Банско.
От години в Банско се насажда мнение, че собствените на обекти са диви капиталисти, които се отнасят зле с работниците си. Но държавата не се намесва в това да промотира дестинациите. Държавата я няма.
Бизнесът на Ели е семеен и големите ѝ синове стопанисват ресторанта, но спънките с работната ръка са големи, признава Джолева.
Персоналът, който идва в Банско, е най-голямата утайка на обществото. Аз бях потресена от определени действия на работници. Няма кадри, има текучество на персонал. 98% от работещите са наркомани, 98% алкохолици и 100% са комарджии.
Джолева коментира и думите на засегнатия в скандала работник, който заяви в ефир, че в Банско „е култура всички шефове да пият“.
„Недопустимо е. Това е личен конфликт, в който може да визираш един човек, но не и цяла браншова общност и дестинация.“
Има достатъчно много банскалии, които си стопанисват хотелите и заведенията брилянтно. Аз познавам и обратната страна обаче – за персонал, който е… Нямам думи.
Работодателите са принудени да работят с такива хора, заради липсата на работна ръка.
Последният случай, при който системно пиян работник е идвал на работа в ресторанта на Джолеви, е от изминалия сезон.
Децата ми разбраха в последствие, че изборът са самите те!
В завършек Ели споделя, че възпитанието на трудови навици у децата са решението на проблема. Липсата на желание за работа в новата генерация, у младите хора, е огромен проблем, който дори не опира до заплащане, условия на труд, а до това, че апатията към труда е огромна.
И разбира се, това не се отнася за всички. И проблеми има във всяко населено място – било Банско, Търговище или Видин. Но остава промяната на нрава – да ценим, да не съдим и да се трудим, обобщават дамите.
