Навръх Тодоровден говорим за надеждата с Надежда
Навръх Тодоровден говорим за надеждата с Надежда. Тя е на 28 години, майка, съпруга. Завърша висше образование специалност „Култура и медии” и магистър „Данъчна администрация” в ЮЗУ. От година е секретар на НЧ ”Просвета-1908”.
Надежа ни напомня колко важно е да се съхрани традицията, да има народ и род, да бъдем помнещи и почитащи историята, а с работата ѝ в читалището доказва още нещо – че младите са мост между историята и бъдещето.
Надежда или Надето, както я наричат всички, от горда възпитаничка на Разложката гимназия е дейна, организирана, силна. Тя е опора за майка си и сестра си в трудни за семейството дни, а днес гради своето щастие с Георги и Мартин.
По пътя на традицията – с Надежда Кехайова…
Наде, намираме те в читалището на село Баня. Откъде започна твоят път към този храм на културата?
Моят път към читалището започна много преди да постъпя на работа тук. Откакто се помня съм в танцовия състав…от много малка. Това са най-хубавите ми спомени. Танците ме изпълваха с енергия и до ден днешен ги обожавам. За съжаление образованието и семейството ми прекъсна това мое хоби за кратко. Ежедневните пътувания за лекциите и изпитите, докато завърша. След това се омъжих, роди се синът ми, и така самият живот ме отдели за няколко години от читалището.
От миналата година отново съм част от танцовия състав и това ми доставя огромно удоволствие.
Вече една година съм и от другата страна, не само като самодеец, а и като секретар на нашето читалище. Опитвам се да бъда полезна, да бъда отзивчива и да помагам за развитието на читалището и селото ни.
Какво съхранява баненското читалище и какво дава на публиката? Колко са самодейните състави и какво прави Баня уникална сред останалите населени места?
Баня е село с многовековна история, бит и култура. Ние, хората, които работим в читалището, се опитваме да пресъздаваме и да запазваме красивите традиции, вечните песни, обичаи, хора и цялото културно наследство, което знаем и е запазено през годините.
В момента имаме много действащи състави:
Мъжка певческа група, женска певческа група, групи за хора, танцов състав, вокална група, тамбурашка група, група, пресъздаваща мъжките пролетни игри и „Кулата”, група за обичаи, група за модерни танци.
Аз се гордея с нашите самодейци, които са отговорни, възпитани, хора които съвместяват, работа, образование, семейства с репетиции и концерти. Просто за всичко си трябва мерак!
Нещото, което отличава Баня от всички други населени места в нашата община, е запазеното и до днес Триетажно, мъжко хоро – „Здравче венче” по-известно като „Кулата”. Това е традиция, водеща началото си от нашето село, а аз силно се надявам и занапред да се запази!
Как живее едно българско читалище в условия на кризи? Личните усилия на самодейци и персонал ли са в основата на този „живот“?
В условия на пандемия работата ни е много трудна. За няколко месеца, поради пандемията от Ковид-19, ни бяха преустановени репетиции, концерти, фестивали… но дейността ни никога не е спирала.
Спазвали сме стриктно всички мерки, защото знаем, че здравето и живота са най-важни. Всичко се постига с общи усилия, с много желание, с търпение и от двете страни - на хората, които работим в читалището и на нашите самодейци. Надявам се повече да няма никакви препятствия пред хората, занимаващи се с културно-масова дейност, а пандемията да е зад гърба ни.
Какво е за теб културата и как тази материя се разглежда днес от хората?
Светът на човешката култура е свързан с традициите и ритуалите, това са норми и ценности, това са творения и неща – всичко, което е запазено и до днес. Културата отразява идеите за света, които са се развивали от векове в условията на определено природно и историческо време.
От културата тръгвам по пътя на традицията. Става ли съхранението на обичаи и празници „мода“ или се възражда патриотизма и силата на родното?
Не смятам, че съхранението на празници и обичаи се превръща в „мода”.
Може би, времето ни налага да осъвременяваме част от нещата, но изцяло се водим от това, което е запазено и съхранено като записки и данни. Опитваме се да показваме традицията такава, каквато е била.
Имаме и школа по модерни танци за всеки, който желае да се включи. Но определено повече са желаещите да се занимават с български народни танци, което може само да ни радва!
Защо е необходимо това на една общност – защо трябва да има носии, обичаи, музика, кукери, огньове?
Нашите традиции, нашите носии, това са нещата, които ни правят различни и уникални. Всеки народ си ги има и трябва да си ги пази!
Аз съм много щастлива от факта, че нашият край е край-пазител на традициите. Ние имаме едни от най-красивите носии в цяла България, имаме концерти, фестивали, имаме си традиции, с който само можем да се гордеем. Надявам се в читалищата да има все по-млади хора, деца, които да имат желание да черпят знания от по-възрастните. Нашата мисия е една – познаване, съхраняване и предаване на традициите за идните поколения. Само така ще съществуваме като народ!
Твоето семейство – твоя крепост. Какво днес казваш на сина ти, когато става дума за празник, как съхраняваш неговото желание да бъде част от онези пъстри хора, излизайки на площада?
Моят син е още много малък, но се надявам да успея да го възпитам и отгледам в духа на българското и родното. Опитвам се да му разказвам, да му показвам снимки, да присъства на концерти, обличан е многократно в българска народна носия. Не всичко още може да осъзнае, но аз се надявам, че ще заобича нашата култура когато стане по-голям. Аз смея да кажа, че нашето семейство е пазител на традицията, а знаете, че децата са отражение на родителите си и затова силно се надявам и в неговото сърчице да се „запали” искрицата за любов към българското.
И последно, но много откровено… Наде, какво му трябва на българина, за да запази българското?
Какво му трябва на българина – трябва му мерак!
Трябва му възпитание, съзнание, че точно той е този, който трябва да предаде това, което знае на децата си!
Трябва да обича България!
Позволете ми накрая да поздравя хората, с които работя, самодейците на Баня. Те са хората, които заслужават възхищение и уважение за своя труд. Различни по характер, по професии, но с едно нещо, което ги свързва – любовта към българския фолклор!
