Като го видиш за пръв път, първата ти реакция е какво ли търси самият Робърт де Ниро в някакво си сръбско село в Западната Стара планина. Едър, с широки плещи и грубовато лице, което излъчва особена смесица от сила и добродушие.
Пет минути след като си говорил с него, това вече не е никакъв Робърт де Ниро, ами си е Саша Прокопич – един истински балканец, който е пуснал здраво корените си в родната Сърбия, чувства се прекрасно на мястото си и си е посветил живота на това – всеки да се почувства прекрасно в неговото създадено от ръцете му етно село „Сърна”.
Селото, където ще го срещнете, е Иново, някъде на северозапад от Пирот, на североизток от Ниш, в община Княжевац, в полите на Стара планина, която там още не е пресякла границата с България.
Започнах този мой проект с тогавашните германски марки. Правих, каквото правих – година след година нещо ново, да става по-хубаво и да радва повече хора.Идеята ми беше да вложа парите и труда си в нещо, което хем на мен да ми харесва и да ми е драго да се занимавам с него, хем да идват гости и да се потапят в чистата атмосфера на едно автентично сръбско село. Какво ми трябваше за това?
Пари, здрави ръце, търпение, подкрепата на семейството ми, добър готвач в кухнята и добра музика в ресторанта. Направих го. Другото ми го даваше самата природа – чист въздух, бистра вода, зеленина, планински склонове за ски, риба в реката, дивеч в гората…Всичко, от което човекът в съвременния град е лишен и дори е забравил вкуса му. Придойде преди няколко години реката обаче отнесе голяма част от това, което бях създал с толкова труд. Над 100 хиляди евро ми отнесе. Но мечтата ми не можа да отнесе – тя си ми остана в сърцето, а неволята сякаш ме амбицира повече. Не може един порой да отнесе ината на един сърбин!
И започнах отново: архитектура в стария селски стил, зелени дворове, плодни дръвчета, зеленчукови градини, басейн, ресторант с домашна сръбска кухня.
Плюс винаги хубава музика и широко отворено сърце! Пълно е с гости - и душата ми е пълна. Всеки гост ми става приятел и ми е живата реклама по всички посоки. Особено са ми драги гостите от България. И песните, които ни отварят сърцата, едни и същи, и приказките ни еднакво пиперливи, и вкусовете за храна – близки. За виното и ракията да не говорим!Всичко се лее от душа, сърцето ти се отваря, а като виждаш как им е хубаво на хората при теб, правиш нови и нови планове все по-хубаво да става. Вярно, не е никак лесно. Да имах готови пари накуп, лесно щеше да стане, знам какво искам и как да го направя. А сега всеки ден всеки динар връщам обратно в мечтата си.
Но като я гледам как оживява пред очите ми, нищо не жаля.Научиха ме братята българи и идват при мен сватба да вдигнат, кръщенка на дете да направят, с приятели да се повеселят на воля, ски да карат, въдица да хвърлят в реката…Освен това уютно и дискретно е при мен – ако искаш спокойствие и никой да те не види и да ти не завиди с кого си, как си , е тука ти е мястото.
Много хора и от Сърбия, и от България вече го знаят това, аз съм им като свой - и посред нощ да ме вдигнат, на тяхно разположение съм. Това е моят живот. Не ми трябва да съм Робърт де Ниро , не ми трябва американската мечта – аз съм си Александар Прокопич и моето етно село”Сърна Иново ” е моята Америка. Който я открие за себе си, и той е щастлив. Защото не е измислена, Старата планина и моите приятели я правят истинска.
Това чух да разказва този Саша с едрите рамене и широкото балканско сърце, когато попаднах в неговото етно село като гост с журналисти от България и Сърбия по един европейски проект за трансгранично сътрудничество. Робърт де Ниро е мъжага, но по холивудски тертип. А този си е автентичен, сръбски, балкански.
Ще взема да заведа през лятото мои приятели при него да видят сами как неуморно работи той по своя проект за трансгранично сътрудничество, да опитат от сърнешкия гулаш и агнешкото на сач в ресторанта му, да си поговорят с него досред нощ на каничка с чиста домашна гроздова и като станат сутринта, да хвърлят по една въдица в рекичката, която ще отнесе надалече градските им ядове. Айде, живели!
