Ректорът на ЮЗУ в топ 3 на ръководителите с най-високи заплати

Снимка: Infomreja.bg

На второ място по годишни доходи е ректорът на Медицинския университет във Варна

Вестник "Сега": Класацията на ректорите с най-високи годишни заплати вече се оглавява не от ректора на Югозападния университет проф. Борислав Юруков, а от ректора на Пловдивския университет проф. Румен Младенов. Той е обявил 166 001 лева годишна данъчна основа от трудови доходи за 2020 г., плюс още 4096 лв. от друга стопанска дейност, което по груби изчисления прави по над 13 800 лв. на месец. За сравнение, проф. Анастас Герджиков - ректор на Софийския университет, който е начело на рейтинговата система по редица показатели, се е разписвал срещу скромните 39 518 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, или 3293 лв. на месец, като той има и доходи от друга стопанска дейност в размер на 8 914 лв. 

На второ място по годишни доходи е ректорът на Медицинския университет във Варна - проф. Валентин Игнатов е получил 163 893 лв. през 2020 г., плюс още два вида доходи - от трудови правоотношения, извън тези за заеманата длъжност - 215 996 лв. и от друга стопанска дейност - 3 550 лв. Това прави по над 13 000 лв. на месец.

Ректорът на ЮЗУ проф. Борислав Юруков не пада много по-надолу - неговата годишна данъчна основа от трудови доходи е 144 325 лв. (над 12 000 на месец). 9 150 лв. той е спечелил от друга стоп дейност. Както "Сега" писа, през 2018 г. и 2019 г. проф. Юруков си бе определил допълнително възнаграждение от 110 000 лв. сам на себе си в конфликт на интереси. Това бе заключението от проверка на просветното министерство във вуза от август-септември 2020 г., която установи и други нарушения. След сигнал на МОН до КПКОНПИ и от антикорупционната комисия потвърдиха, че става дума за конфликт на интереси, поради което наложиха глоба на ректора от 10 000 лв. и отнемане в полза на държавата на цялата сума от 142 300 лв., представляваща получената материална облага.

В групата на ректорите с годишна заплата от над 100 хил. лв. е още ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф. Мариана Мурджева - тя е обявила годишна данъчна основа от трудови доходи в размер на 114 769 лв., което означава, че месечно тя е получавала над 9500 лв. Проф. Мурджева е получила още 7331 лв. от друга стопанска дейност и близо 30 хил. лв. от трудови правоотношения, извън тези за заеманата длъжност.

Значително по-високи суми от останалите ректори са получавали ръководителите на още четири-пет висши училища. Проф. Евгени Станимиров, ректор на Икономическия у-т във Варна е обявил 97 854 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи за миналата година, или над 8100 лв. на месец (плюс още 5804 лв. за годината от друга стопанска дейност). Ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев може да се похвали с 99 545 лв. годишни доходи, или над 8300 лв. месечна заплата, както и с още близо 34 хил. лв. доходи от друга стопанска дейност. Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пък е декларирал 90 057 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи за 2020 г., или над 7500 на месец. Ректорът на Техническия университет-Варна проф. Венцислав Вълчев е посочил 81 499 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, или 6791 лв. (плюс 18 544 лв. от друга стопанска дейност), а ректорът на Медицинския университет - Плевен проф. Славчо Томов - 81 055 лв. на година, или към 6750 лв. месечно. (той има и внушителните 491 хил. лв. доходи от трудови правоотношения извън тези за заеманата длъжност).

Годишната данъчна основа от трудови доходи на ректора на Националната спортна академия проф. Николай Изов е 72 762 лв., а на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов - 71 362 лв. на година.

Други ректори получават доста по-ниски възнаграждения. Проф. Магдалена Миткова, ректор на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас е декларирала 56 795 лв. година данъчна основа, а ректорът на Химикотехнологичния университет проф. Сеня Желязкова - 48 524 лв. Ректорът на Университета по хранителни технологии в Пловдив проф. Пламен Моллов е посочил 52758 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев - 61 361 лв., на Шуменския университет проф. Георги Колев - 64 200 лв., на Университета по архитектура, строителство и геодезия проф. Иван Марков - 43 890 лв.

 

ЗАКОНОВО

Ректорските заплати се подчиняват на наредбата на МС за структурата и организацията на работната заплата - според нея възнагражденията на ректорите се договарят в колективен трудов договор между синдикатите в университета и ректорското ръководство. От години обаче някои ректори не се съобразяват с нея и въобще не договарят заплатите със синдикатите. Някои ръководители на висши училища например си начисляват клас прослужено време не само върху доходите, които се получават за преподавателска дейност, както е по наредба, а и върху възнагражденията за ръководна длъжност. От синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ са сезирали многократно МОН за неправилното формиране на заплатите на някои ректори, като тогавашният министър на образованието Красимир Вълчев бе издал препоръки за изготвяне на нов дизайн на работната заплата. Въпреки това, те не се спазват навсякъде.

През август 2020 г. влезе в сила нова наредба на просветния министър за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с него. Според нея най-високи възнаграждения могат да получават ректорите, които имат най-висока оценка за постигане на заложените междинни целеви стойности за изпълнение на политиката на висшето училище, като максимумът е 36 000 лв. на година. Очевидно е, че тя не е започнала да се спазва.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn