Неговото верую е: Немаш ли чувство за хумор, пиши се бегал!
Едва ли има някой, който да не е чувал за чудатия и оригинален образ на Дедо Скръц, но той винаги си остава автентичен, колоритен, желан, натурален, харесван и предизвикващ с особен интересен образа си със своята нестандартна логика и специален хумор. Този хумор води до смях, размисъл и възхита, както с пиперливия си език и с чорлавите си мисли в неговите книги, така и в живия контакт с този голям българин роден в гр. Враца.
Потомък на опълченеца Ангел Перцански, който завежда дружината си в боевете при Шипка и се завръща от ожесточените боеве като герой в онова смутно и робско време, но въшлясал и брадясал и толкова променен, че и жена му не могла да го познае. Когато почукал на вратата на баба му Мария, ѝ поискал вечеря, тя го помислила за гладен и изнемощял странник и не разбрала , че това е мъжът ѝ и баща на тринайсетте и деца.
Прадядо му е общувал с цигани , турци комити и се е борил с всички неправди в онова тежко и винаги е имало възмездие.
Прадядо му Ангел Перцански е бил и комикът и в Ботевата чета и се е обръщал към четниците: Кавгата пречи на боя.
Дедо Скръц прославил северозападния диалект и врачанските традиции, той не слиза от екраните на телевизионните предавания и статиите във вестниците като иронизира другите, така се самоиронизира.
Неговото верую е: Немаш ли чувство за хумор, пиши се бегал!.
Неговите творби в няколко книги са написани на чист врачански диалект , изпълнени с вицове, житейски хумористични случки , шеги и анекдоти, чорлави мисли, поднесени диалектно и натурално, които със своята ненадмината особеност предизвикват усмивки на лицата на хората, а понякога ги карат да се захласват от смях.
Неговото амплоа са късите разкази, а правилно му име е Цветан Дочев, познат повече под името Дедо Скръц, което измества истинското му рождено име , за което той не крие, че ревнува.
Той не се прави на Хемингуей, нито на Елин Пелин, но притежава множество грамоти и награди и го наричат още смешно-тъжния трубадур на Северозапада.
Неговият хумор е вроден, който го спасява още от 18-годишна възраст от тежка болест и прави животът му поносим като стопява тъгите и неволите, през които е преминал. И той оздравява със собственото си оръжие наречено хумор.
Преживял и преминал през различни перипетии в живота си, той разбира, че хуморът спасява от тегоби и тежки мисли и го издига в култ, за да оцелее до днес, когато вече е на 66 г.
Пие си ракийката, журира невестите по улицата и готви нечувани и неписани манджи по строги негови рецепти и не изглежда стар, както под калпака и облечен в народната си носия. Определя се като зодия „шашкънин”, яде и пие и каквото дойде под лъчите на слънцето.
„Я да съм мобилен да меря с мъжкия термометър и да има моми и невести и да ме обикаят”. Той се определя като зодия ПУСТГИНЯК.
Участва в Международни фестивали с „чекоряци, ботуряци, камъняци и всякакъв вид пустиняци”.
Твори в сферата на кулинарията и флористиката, участвал в безброй кулинарни конкурси за творби на гозби и напитки. Ето една рецепта бърза, лесна и вкусна: Слагаш мента, ют пиперец, джодженец, салвия, тученица, чукаш две яйченца и готово.
Той е един от създателите на вестник „Музовиринъ” и музовирското движение на смехотворната академия „Мюзевир”.
Завършва в Дупница - Учителския институт, след това в Благоевград в ЮЗУ защитава две магистратури за начална и социална педагогика.
Спомня си за мъжките си подвизи в Дупница, Кюстендил, Благоевград и региона. Работил е какво ли не от пощальон - две години в Дупница, а после и като шлосер, товарач, учител в помощно училище, директор на училище до работа в Народния театър в столицата.
Играел е даже и на неговата сцена. Споделя, че може да бъде поправим романтик и да ходи на босо напук на всякакви догми. Цветан Дочев има особена заслуга за извеждане на архаичния врачански говор на бял свят, който е по-забавен и впечатлява като например със своите бисери изисквания и етикети, които „постинясват и зеленясват” и са на ръба като шляп у барата, муйте ме апат, бравинец лази, дуа у пенджеро и много други.
Със своя пиперлив език той се явява забележително явление като пише и интересни случки. Например късото му разказче за известния някога адвокат Бобошевски, който се явява пиян на бляскава пледоария, гаврътнал чашка-две за отскок. Съдията го подушва и му заявява строго: „Вие сте пиян, господине!“. Адвокат Бобошевски отговоря Може да е пиян, но законът винаги е трезвен, го’син съдия.
Неговите книги „Галерия от образи/омрази врачански“, „Рецептите на Дедо Скръц от гр. Враца – ютики и баници без граници преди сичко за ора с раници“ или „Врачанщини чрез Дедо Скръц - они ще ни кажат как се кара влако! Суеци!“… И следва – екологично чист - блажен фолклор.
„Смях до един вица и обратно” преразказани автентични врачански... и те така те!“. И особено забележителна е зелената му книжка „Властелинът на мухобойката... и сапун соделия“.
Приятни мигове с творчеството на този забележителен автор на България да ви разсмива в моменти на българските кризи... Той съветва: „Носете с чест и достойнство името си, поставяйте си дръзки цели и не правете компромис със съвестта си”.
