Едно необикновено интервю… в рими
Едно необикновено интервю… в рими. Така, както само го може Александър Думанов. Творецът от Банско е известен на широката публика с умението си да римува на един древен, но велик език – банския. Той е автор на стихосбирки, за които „предупреждава“, че са предназначени за „онези, които ще могат да разберат написаното“ – все пак не всеки знае какво означава џóстурица. Александър Думанов е оня тип творец, освободен от суетата да бъде първи и единствен, но говорейки в рими на бански се превръща в такъв.
Името на Сашо е свързвано с първата видеотека в града, с механджийството и хотелиерството си – типично за Банско. Той е страстен ловец, добър земеделец и още по-предан баща.
Той пише по актуални теми, за хората от Банско, за това, което сам споделя, че го вдъхновява. Именно за музата да бъдеш „римувач“ на бански говорим със Сашо... Нека римата започне сега!
Откъде идва това желание и талант да се родят всички тези стихове, и то на бански. Или иначе казано – къде и коя е музата?
- Молишь Бога да стана,
меч в могъщи му ръце.
Перо по-яко от стомана,
дари ми бедното сърце.
Ти си автор на няколко стихосбирки. Завещанието, което оставяш след себе си – да се помни диалекта и той да се говори, ли е основната цел, която изпълняват книгите?
- Шо са тия старски рими,
дека ги не вдева секой?
Верно са неповторими,
ма да ги превожа некой!
Таа реч не е от вчера,
сус векове е оцелела.
Бансчия ни е завера,
родата да остане цела.
За Перина и за Банско,
да кажуваме на Бансчи!
Гостето от преоданско,
да се учаа на нашенсчи!
Имал ли си момент, в който римата е секвала?
- За тукашните я писувам,
отсъце ви ги кажувам.
Отвътре ми сами извира,
белчем нинга не запира...
Като човек, който говори и твори на родния си език – банския, разкажи за неговото богатство и сила.
- Борис Първи ни кръстѝ,
Симеон Величи ни възвисѝ.
Чирил и Тоде ни азбукуваа,
Митър и Кочо им превеждаа.
Написаа книже а се знее,
нинга а се не забурее:
Банския език е непреходен
и банския дух е непреклонен!
Да не ти пука от тия-ония,
щом си роден банскалия!
Защо на диалект – имаш възможността да го направиш и на книжовно?
- Родна реч омайна, сладка,
друга ми е сем паратка...
В нашия разговор ти ми каза, че си готов на интервю, на разговор „щом е за Банско, винаги“. Какво е Банско, какво е Банско през очите ти и стиховете ти?
- Во сърце ми сенга има,
мешка за Банско и Перина!
Пандемията те очерта като един известен сред местните творец, как съгражданите ти виждат това авторство?
- Да ми се радуваа повечето се надам,
ма има и оядени предполагам...
От римата отивам в една твоя страст, за която споделяш в мрежата – събираш книги, свързани с Банско и от бански автори. Защо? Какво има в тях?
- В старите книже и писания,
има закодирани послания.
Ка е било Банско през вековето
и ка да го биде в'бъдещето.
„Възпяваш“ делник и празник, личности, познати в града, а себе си как би описал?
- Превъзмогнашь си греовето,
пороците и страовето.
С едно не мога да се справа,
единствено ми то остава.
Секи ден ме съблазнява
и не се съпротивлявам.
Пала джипо и заминавам,
бая време там оставам.
Утолява ми копнежите,
насърчава ми надеждите.
Вир - вода в нея изпота се,
обновен в кашчи прибера се.
Не ме саде изкушава,
сенга дарове ми дава.
В селото доло ага слазем,
нинга се не врашчам празен.
Дали с габи и малини,
ели с билчи и къпини.
И пъстърва може има,
от дашната ми любима.
И мъмрене да зслужавам,
таа страст не си я давам!
Грешен може си замина,
ма не мога без Перина!
А как описваш тях – банскалите. Не са малко хората, които творят, изключително много самодейци излязоха от залите и показаха носии и умения на празници. Откъде тази жажда за традиция – или по-скоро мода е това?
- Ага в Банско беа горди,
предците ни свободолюбиви,
не се предадоа на орди
и нашественици диви.
Даже ага потурчия,
Отечеството родно,
Султане написа тапия,
Банско да седи свободно.
Кашчите ни бея крепост,
една до друга та в гората.
Сус проходите срещу напаст
и бойниците вув стената.
Колко патеве пробаа,
башибозук и арнауте,
вув Банско нинга не преспаа,
сред планинците ни люти.
Конако беше вув Разлог
и там седеа си чалмите.
Да дойдаа в Банско на ручог,
свидея им се главите.
Нашето си беше нашо,
между нас не се ядейме.
Сичко чужо беше лошо,
ама БАНСКАЛИИ бейме!
И последно – ч’ê се радýваме лê на нóва кнѝга, сêкой прéд пóгледо á я надѝга, нá бáнски á чéте, тéбе á споменê?
- Бърже че е нова книга,
писуване мене ми не стига.
Друго душа ми радува,
на бански да се дума тува...
