Този текст се посвещава на 2020 година и всички, отишли във времето заедно с нея
Започнахме 2020 със симетрия, а хаосът погълна света.
2020 остаря като всеки средностатистически българин, който има поне два кредита на гърба си, който гръб опъва на матрака в панелката до топлите задни части на жена си. 2020 не промени манталитета нито на бедните, нито на богатите, не ги и изравни.
2020 е бруталната истина за непоправимото, повтарящото се, гнусното и болезненото, за необективната истина, срама, страха, объркването, въпросите, яда и яростта, агресията.
2020 – да си го кажем, поне да ни олекне!
Системата ни уби, България почерня, но нито една статистика не оплака онези, отишли си без време от инфаркт, инсулт, диабет и домашно насилие. Те не са пандемия, а некачествен живот, който в Брюксел не се приема с добро око.
Днес светът е изтъкан като вълнено кълбо с изтъркалите се като свински цървули фрази като: Трябва да се научим да живеем с коронавируса, Заедно ще се справим, Останете вкъщи, хоумофис, дистанционно обучение, дистанция, дезинфекция, маска, шлем.
Предпазните средства не са това, което бяха!
Да, 2020 е годината с корона на главата си, натежала от мъртвите души пред болниците, от хилядите проверки и нито един резултат от тях, от чакащите пред кабинета на психиатъра.
Именно здравият разум бе погребан под усмивката на вечно милата съседка, която си закла децата в Сандански. А в Стара Загора разчленяването на хора е олимпийска дисциплина, водеща чак до Радомир. Там хората се поместват в куфар място. Най-големият късметлия за 2020 е малкия Мехмед от Якоруда, вероятно закрилян от пророка. Маугли бе намерен в гората край Бунцево на 1200 метра надморска височина, където същия ден почина ходжата на 32 години – от КОВИД, разбира се.
Последваха го и семейство Вакльови от Краище.
И говорейки за медицина, една от най-древните науки, нека спомним за онези, които ни търсеха по 1000 лв. за избор на екип, по 20 лв. + направление за преглед, ТЕЛК + кутия бонбони, ама от скъпите.
Аплодисменти! Така както силно пляскаха на Марадона.
Нека станем на крака и за доцентите, професорите в София, Варна и Пловдив, до където болните пътуват цял ден, за да видят как в 12 на обяд в петък бялата престилка отива към Боровец на ски.
А сега шапки долу за тези, които си отидоха, защото добрите хора, белите ангели, първи напускат редиците, заслужили топла прегръдка на едно по-добро място.
А тука, на тая земя между гръцкия газопровод и Турски поток, личностите изчезват безследно и дори „казаната дума, хвърлен каскет“ не успява да ги намери. Питайте Янек.
2020 даде причина много хора да се замислят защо днес е така – да няма лекари, да няма медицински сестри, да не ни приемат в болниците от страх и липса на легла, да няма апаратура, да няма достатъчно завивки, ръкавици, костюми, да няма съвет, жал, морал, пари, живот. Защото от десетилетия няма работеща държава, сякаш тя – „милата“, се изолирала сарите и не чува виковете външни, че хората искат глътка въздух, а не прием в болницата, ако имаш положителен тест. Ако имаш херния, спукан далак или рак – не се броиш, следващият моля.
Хората днес се обезвериха. И малкото останало доверие у 240 души в новата сграда на Народното събрание се изпари като глюкоза в празната банка на смъртника. Среднощните брифинги, разписването, отменянето, променянето на заповеди доведе до смяната на здравния министър.
Държавата раздаде милиарди левове за бизнеса, който и без това 5-те лева оборот го накараха да затвори вратата като КОВИД отделение. „Достъпът забранен“ се оказа за много желаещи да получат лев надежда и два за хляб. Рекламата, че се овладява кризата и че Ганьо днес е европеец, бе по-голяма от тази на ваксините на „Пфайзер – Бионтек“.
Как започна всичко?
Нова година – заря, наздравици и статистика с препилите в „Пирогов“.
Йордановден – последното изиграно хоро без масова социална дистанция. Маски имаха само кукерите.
Проведохме Стратегически диалог САЩ – България, докато язовир Студена заприлича на американската пустош от каубойските филми. Кризата в Перник показа, че макар и в назряваща епидемия към пандемия, желязото пернишко и без вода може да се мие, жаден може да ходи, но е велик онзи пернишки дух, заслужил всяка строфа от народното творчество от винкела до голфа.
Годината започна и завърши с мръсен въздух в София.
За мръсните пари и проговориха над 13 обвинения, паднали на Черепа на арабския шейх с български корен Васил Божков. Гешев отиде да го прибере до Дубай, а се върна с фурми.
Спецакцията в „Нове Холдинг“ показа и несметното богатство на българската история, в която Борисов пожела след 100 години да се изучава създаването на магистралите, тъй както преди повече от 80 години „работата е направила свободни“ хората.
Президентът Радев не пожела да бъде част от тази история, затова отвори нова глава и свали доверието си от Кабинета, срещу който се изправиха и за пореден път БСП с вот на недоверие.
С такова подходиха и група протестиращи, които освиркаха „тъпата кърджалийска кофа“ пред лика на Левски. Ах, колко яйца носили българските кокошки!
Тоя борчески революционен дух подклади летните страсти, та чак до късна есен. Мотото на президента „Мутри вън!“ започна рицарски поход срещу записите, шефчетата, пачките, кюлчетата, къщата в Барселона и дроновете на льотчика. „Кажи ми, брате, кривиците, аз ще ти кажа моите, та да ги изправим“ се перифразира в „Напусни, брате, с кривчовците, аз ще дойда със своите, та да се облажим“. „Отровно трио“ „Възроди“ Мая Манолова, защото „Има такъв народ“, който казва „Да България“. И всичко това започна с изгорения трибагреник на плажа в Росенец, разделил народа на вечното дерби между християни и мюсюлмани, бедни и богати, еколози и унищожители, феодали и роби, ДПС и ГЕРБ, Доган и Борисов, Доган и никой друг…
Настъпи „Българското лято“.
Емигрантската криза в Гърция беше проблем до март, когато видяхме за първи път лицето на Спасителя - Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS. О, будители народни, запя в тон цялото общество, пред което се изправиха още в главите си роли от Националния оперативен щаб: проф. Катранджиев, доц. Кунчев, режисьор: БМБ.
Банско под блокада. Малкият Ухан се оказа чист, а затварянето – проба – грешка.
Преди обаче да заговорим за това, че медици нямало, а медицинските сестри за на прага, то три от тях наистина се провесиха през прозореца на Партийния дом. Барикадата им „прокле“ нацията, която бе карантинирана, а българинът, като всеки уважаващ себе си европеец се запаси с тоалетна хартия, за да избърше тоновете боб, ориз, брашно и олио в разредено състояние.
Учението за това как да се справим с вируса и барокамерите за ебола днес в спомените прилича на това да запалиш свещ вместо да си купиш Азитрокс при коронавирус.
Витамините и антибиотиците се превърнаха в скъп и искан деликатес за болни, здрави, здрави в присъствието на болни и болни, лишени от възможност да отида в болница, заради строго изградената медицинска система от определен брой легла в определени болници и заразени, които да се лекуват в домовете си до задушаване, отиващо отново към свещта, с която започна това дълго изречение.
На Деня на жената бе регистриран първият случай на КОВИД у нас, макар че още в началото на януари МнВР ни предупреди: Пазете се от коронавируса в Китай! За него се чуха легенди – на нулевия пациент, прилепи, месо, пазари, счупена колба, чиповете на Бил Гейтс, ракетата на Илон Мъск, дори и за българската ваксина на БАН, която все напредваше, но, видиш ли, Западът пак ни изпревари като Байдън Тръмп на така важните нам избори за президент на САЩ.
Нас ни бива в рушенето – от сградата на ИПК „Родина“ до неспазването на простичките Д-та. Дори и в Рилския манастир маската на Борисов липсваше, но законът е закон - глоба, а после и разпит от Гешев дали премиерът има евро, с което да плати наказанието си.
Безнаказани останаха строителите на къщата за птици на Алепу. В далеч по-луксозни палатки обаче живяха протестиращи на Орлов мост. Той не успя да свърже горния и долния етаж. Но издигна „звезди“ към небето, които очакваме да изгреят през март 2021. Може би и Мангъров ще създаде партия, както повелява традицията“, за да може поне един да реши българо-македонския въпрос рязко.
За избори, но не и оставка говориха и на конференцията на ГЕРБ, но България остава вече в „червената зона“. За нея няма ваксина и фризери, транспортирани необратно. Винаги привърженици на руската ваксина ще има.
Днес кило кренвирши отново стана с цената за златото, а да си поставиш панацея е модерно толкова, колкото и да напишеш статус, че си „преборил“ КОВИД. Борбата за Домуса бе три дни, за Борисов 3 седмици, за Иван Петров от Долно Нагорнище – 3 часа – два в линейката пред болницата, един пред отделението. Бонус – среща със стори приятели без дистанция в моргата.
Нещата днес изглеждат черни, тъмни, тенденциозни. Този текст се посвещава на 2020 година и всички, отишли във времето заедно с нея.
#111
