От 1989 година не е регистриран толкова голям пожар в района
Пожарът започна около 20.30 ч. Страшна работа беше. Започна от горния квартал. Имаше вятър, раздухва го наляво, надясно. 7 къщи изгоряха. Ние сме селски район, с това се препитаваме. Имаше сено събирано през цялото лято. Стана белята. Пострадали няма, има две-три изгорели животни. Обаждаха се много хора от нашата хубава родина да помогнат с каквото могат. Благодарни сме на всеки, който направи стъпка за помощ.
Кметският наместник на село Кръстава, община Велинград, област Пазарджик, Салих Узунов, изказа тези думи преди репортер на ИНФОМРЕЖА, който пристигна 16 часа след пламването на големия пожар изпепелил именно тези 7 къщи, 9 плевни, автомобили и мотори, селскостопански постройки, сено, зимнина, зеленчукова продукция.
На посещение в селото е бил и общинският кмет – Костадин Коев.
Социалните мрежи показват силата си и за минути започва капания, подета от различни институции и хора за набиране на средства за помощ на пострадалите 20 възрастни и 10 деца от 10- до 3-годишна възраст. Това е профилът на семействата, живели в тези къщи, както всички ги наричат по журналистически или домове, както изглеждат по човешки.
До тук с „новината“ за пожара, оттук насетне в текста следва излиянието на репортера в Аз-форма, който видя как Адът носи името Кръстава, нищо, че селото е по-близо до Рая и по разстояние, и по добрината на хората.
Пристигам в 12 ч. на обяд. Пожарни автомобили – два, продължават погасителните дейности на тлеещите гредореди, на тухлите. Покрив няма нито един от домовете. Личат красиво украсени фасади, които са крайно почернели от пушека на скръбта. Няма пострадали, никой не е загинал, „слава на Всевишния“, както казват местните. Но мъката е всепоглъщаща. Сълзите липсват. Жените са гасили с очите се пожара в домовете им и вече са пресъхнали. Сега седят на групи – разделени на полове, покрай празните обгорени пространства около домовете им и гледат безмълвно – нито говорят помежду си, нито с останалите, защото няма какво да си кажат.
Огънят се гаси с огън или казано иначе, пожарът в очите им, оня плам на човечност, простота на живота и филология, че всяко зло за добро, е изгасен от ония пламъци, обгърнали граденото с години.
В миризмата от изгорялото се надушва оптимизма, че „важното е, че сме живи и здрави“, „важно е, че децата са тука“, казва баба Емине. Нейното мазе е пълно с пресварени след пожара буркани със зимнина.
Хората стъпват по пепел и изгорели картофи и тор. Мъжете стоят с почернелите си от гасенето ръце и гледат. Отново тихо.
Всички са се снижили и не задават въпроси, не питат къде ще спят, какво ще ядат, ще имат ли дрехи. Единствената дума е „помощ“, следвана от „държава“. Оксиморон!
Кръстава е гасила цяла нощ нещо, което не гасне, тъй като в квадрат от 7 къщи, разположени една до друга, в средата е пламнала плевнята. Предполага се от късо съединение в плевня. И вятърът е направил услуга на дявола и заедно си играли на криеница между човешките прозорци и дворове. Кравите, моторите, УАЗ-ките, плевните са горели в невероятен синхрон под музикалния съпровод на крещящите в ужас жени и пищящите, все едно при баташкото клане, деца. Да видиш, че животът ти гори е равносилно на това да гледаш в операционна зала как лекарите губят битката с тялото ти. Те режат сърцето ти, а съществото ти крещи – „Не там, не така. Боли“.
Това е поредният пожар, поредната новина, поредният репортаж, за тази година и този век. За местните – това събитието, което остава второ по реда си след 1989 година, когато отново горели домове в селото. Демокрацията обаче дошла с огън и жупел, а след това оправила и пътя до Кръстава, за да може „чужденците“ да се прибират в къщите си, останали без прозорци, покрив, посуда.
Парадоксът е толкова голям, че се споменава името на една партия, за която не се чуват особено благодарни отзвуци, тъй като политиците обичали изборите, а местите не обичат политиците. Не ги долюбват тъй като обещанията през 4 години не връщат граденото.
Картината показва, че надясно от центъра, точно до училището, 7 дома си отидоха заедно с душите в тях, а детето видяло как плевнята гори, викнало, та заплакало. Днес кравите пасат в двора на същото това училище, ходжата „вика“ за намаз. А мерцедесите пристигат за обещания.
Добре дошли в Кръства, добре дошли в България!
Ако имате дрехи, съдове, обувки, завивки и всичко за един живот, свържете се с кметския наместник – той ще ви насочи как точно да помогнете.
Послепис: Съсипаните хора ме изпратиха с благодарност, че в обектива ми влиза разрухата и пепелта, защото така ще дойде и помощта. Някой от тях ще отседнат при роднини, друго в осигурените от община Велинград временни фургони. Хората имат само дрехи на гърба си, нямат пари и документи, нямат и канче с вода, с което да загасят и последната тлееща греда. Хората там са човеци с изпепелени домове, които са живели нависоко в Родопите, в Рая, докато Адът не се отворил, за да погълне имането.
Развръзка след послеписа: Тръгвам си от Кръства по път, виещ се като змия край населени места с женски наименувания – Пашови, Кандеви, Чаушеви – именуващи всъщност махали. Красиво е! Има иглолистна гора, има въздух, хората помахват на всеки чудо преминаващ в района. Те са усмихнати!
