Съдия Петко Минев от Окръжния съд в Пловдив тази сутрин разказа повече подробности за убийството на Младежкия хълм.
Отнетият живот по жесток начин на 37-годишния Георги Кузев отваря вратите на ада към престъпление, извършено от младежи (не деца!), но не на хълм, а на човешкото дъно.
За първи път от поне 8 години в зала са допуснати медии, които да заснемат определението на съда, който постанови по изключение мярка за неотклонение „задържане под стража“ за извършителите, защото при непълнолетни извършители обикновено се налагат по-леки мерки.
Законът е категоричен — актовете се обявяват публично. Публичността дава възможност обществото да знае какво се е случило. Целта на наказателния процес е не само да превъзпита, но и да възпира, заяви Манев.
Преди да начертае част от изтезанията, прилагани върху младия мъж, съдията заяви, че с 20-годишен стаж по наказателни дела, не е виждал подобно нещо.
Минев потвърди, че между общо 10-имата младежи е имало организираност – били разделени на две групи.
Едната група го е намерила първа и са започнали зверски побой над него. След като се присъединила и втората група, са започнали издевателства, които се изразяват в следното. Започнали са да го унижават на тема мъжко достойнство. Казали са, че ще го кастрират на място. Опитали са се със запалка да горят едно от ушите му. След като черепът му е бил разбит, са използвали раната като пепелник и са си тръскали цигарите, а в последствие са ги гасили върху него. Следващите цигари са гасили върху дланите му. Извадили са носен от тях дездорант, с който са пръскали в раните, шегувайки се, че ще го дезинфекцират. Носили са два колана, с който са го душили със сила. Две от момчетата са се опитали да се намесят, тъй като наистина са се изплашили, че могат да го убият. А бил е сложен по корем на сила и със същите два колана му е нанасен по бой. Попитали са го дали има семейство. Той казал, че родителите му са поразени от мълния, при което са се шегували, че той може би си търси жена, нямайки семейство. И след ритник с кубинка в устата му са му казали, че няма да си търси жена, ще си търси зъбите. Носили са малък авариен чук. Когато са започнали да му преравят вещите, са открили, че той понеже е беден човек, имал стар модел телефон. Подигравали са му се и затова и с този чук са му разбили телефона. А всичко това е било гарнирано от много заплювания. В края на финала на акцията, както те я наричат, един от компанията е възкликнал: „Това е първата ни акция.“. В миг на спонтанност и общ ентусиазъм са извадили знаме със свастика и са си направили като семейна снимка за спомен, а долу отпред е бил трофея на агонизиращия пострадал. След като са му взели парите и са слезли надолу, един от първите разпитани очевидци е баща на дете с аутизъм, който е разхождал в подножието на младежкия хълм детето си, което е издавало нечленоразделни звуци. Непосредствено след всичко, което описаха, че те са извършили, те са минали покрай този баща с детето и са почнали — не мога да намеря по-точна дума от — да грохтят, имитирайки звуците на детето, и са избухнали в спонтанен, ехиден смях. Бащата споделя, че е свикнал понякога да се държат по този начин хора с тях.
Това е цялото описание, което направи съдията, в рамките на съображението, че все още тече разследване и не всичко по делото може да бъде разкрито.
Съдията обаче на първо време, вземайки решение да остави в ареста младежите, е установил, че най-напред има деяние квалифицирано като грабеж, тъй като тази сума, която е отнета, е отнета след като е била сломена съпротивата на пострадалия.
Групата се наричала Куклукс клан 2013 Пловдив.(Ку Клукс Клан е насилствена екстремистка организация, отговорна за тежки престъпления и нарушения на човешките права.)
Този тип агресия обикновено не е първа проява. Много често преди да се стигне до такива крайни деяния, децата са извършили множество по-дребни неща, които са останали безнаказани или са били подминати поради тяхната по-малка обществена опасност и младата възраст, подчерта съдията.
Какви наказания предвижда законът?
Обвинението е по член 116 — квалифицирано умишлено убийство. За непълнолетни има редукция по член 63. За лица между 14 и 16 години: 3 до 10 години лишаване от свобода. За лица между 16 и 18 години: 5 до 12 години лишаване от свобода. Ще бъдат в поправителен дом за непълнолетни, а не в затвор.
Днешното интервю на съдията повдигна поредните въпроси за случая в кв. „Струмско“ в Благоевград, при който Ивана Стойнева бе убита. Глаголът е използван именно в тази си форма по молба на родителите на Ивана, които заявиха публично до медиите, че събитията от нощта на 24 май не могат да се квалифицират като „нещастен инцидент“, нито Ивана, която на 30 юли трябваше да навърши 17, не е „загинала“.
Според Стойне и Наталия Стойневи се касае за тежко умишлено престъпление, а именно – убийство.
Връзката с убийството в Пловдив е, че думите на съдията повдигнаха въпроси за разследването в Благоевград или по-точно паузата, поставена от прокуратурата.
Припомняме, че за смъртта на Ивана има само един обвиняем – Александър Георгиев, който в момента е на свобода след решение на съдия Диана Узунова, потвърдено от Софийския апелативен съд. Образувано бе досъдебно производство срещу Георгиев по член 115 от Наказателния кодекс (НК) за умишлено убийство, а в Пловдив, както стана ясно, убийството е квалифицирано по е по член 116.
Чл. 115: „Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.“
Окръжният съд – Благоевград разпространи позиция, веднага след като постанови решението си, в която завява:
Съдебният акт по мярката за неотклонение „не предрешава въпроса за вината на обвиняемия“.
В конкретния случай съдът е приел, че на този етап липсват достатъчно данни, които да обосновават задържането на лицето.
В позицията се посочва още, че всеки съдебен състав постановява актовете си единствено въз основа на закона, събраните доказателства и вътрешното убеждение, при стриктно спазване на принципите на независимост и безпристрастност.
Пловдивският съдия обаче заяви, че именно жестокостта на извършеното деяние, е мотив да направи изключение и да остави в ареста непълнолетните (предполагаеми – в досъдебна фаза има определение за невинност до доказване на противното) извършители.
А тази жестокост припомня за снимките, които Стойне Стойнев предостави първо на ИНФОМРЕЖА, на трупа на детето си. Ивана има видими белези – явно преди падането, от изгаряния от цигара, синини по цялото, охлузвания и скубане.
Относно групата, с която е била Ивана в злополучната за нея нощ, отново може да се говори за организираност, тъй като тримата младежи – Александър Георгиев, Димитър Смилков и Методи Симеонов, са извършвали различни действия, документирани в разследването.
Смилков е намерен, паднал от петия етаж на блока, след като опитва да прескочи от терасата на апартамента му в съседната под неговата, разказа пред ИНФОМРЕЖА бащата на Ивана. Георгиев е намерен друга стая – седнал, неопасен, неадекватен. Симеонов не е открит в жилището, от което излиза и се завръща, но не подава сигнал – не само на органите на реда, но и не обажда на близките си, че се случва нещо нередно в апартамента на блок 17.
Стойнев показа кадри от местния хипермаркет „Стоми“, заснели придвижването на Симеонов преди той да се озове в апартамента на Смилков. Причината за публикуването на клиповете е твърдение, че има „преднамерен купон в жилището, в което по едно и също време се отправят всички“. Отново тези данни, според родителите, говорят за това, че Ивана е станала жертва на организирано престъпление, в което са намесени трите момчета, само един от които под 18 години.
И относно определението на Пловдивския и на Благоевградския съд – докато според съдия Минев има данни за грабеж, то и до днес от прокуратурата в Пиринско няма производство за открития наркотик в дома на Смилков, който е не един по вид – а именно канабис, амфетамин, райски газ, ЛСД.
Наличието на високорискови наркотични вещества в частен имот е автоматично криминално престъпление по Наказателния кодекс (незаконно държане). Тъй като имотът е под контрола на собственика или наемателя, полицията приема, че това са първоначални данни за негово участие. Лицето се задържа за 24 часа с цел изясняване на обстоятелствата, разпити на свидетели и вземане на ДНК/пръстови отпечатъци от опаковките на наркотиците.
Ако в рамките на първите 24 часа се съберат достатъчно косвени доказателства, прокурорът може да повдигне официално обвинение на собственика/наемателя на дома по чл. 354а от Наказателния кодекс (за държане на наркотици).
Такова обвинение не е повдигнато.
Коментарът на Стойне Стойнев по случая в Пловдив-Благоевград е следният:
МЪЛЧАНИЕТО НА ИНСТИТУЦИИТЕ: Защо за едни убийства се дават брифинги, а за жестокото убийство на дъщеря ми Ивана Стойнева има само тишина?
Обществото ни отдавна е свикнало с един конкретен сценарий: когато в България се извърши тежко престъпление, пред камерите на националните медии незабавно застават окръжни прокурори, шефове на областни дирекции на МВР, а понякога и самият главен прокурор. Дават се извънредни брифинги, чертаят се схеми, показват се доказателства и се съобщава за повдигнати обвинения в рамките на часове.
Когато обаче става дума за жестокото убийство на дъщеря ми Ивана Стойнева, сценарият внезапно се променя.
Вместо напомпани с решителност пресконференции — пълно институционално мълчание. Вместо бързи действия и прозрачност — странно забавяне, смяна на прокурори и абсурдни първоначални версии.
Двойният стандарт: Кога институциите говорят и кога мълчат?
Защо за едни казуси държавната машина бърза да декларира справедливост, а за убийството дъщеря ми Ивана Прокуратурата и МВР в Благоевград са издигнали стена от мълчание?
Отговорът на този въпрос обикновено се крие в три ключови фактора, които обществото все по-често разпознава:
- Моделът „Наши хора“ и чадърът над извършителите
Когато в даден казус изплуват имена на лица с висок обществен статус или техни роднини, институционалният ентусиазъм рязко спада. В случая с Ивана, присъствието на лица, свързани със „системата“, и съмненията за организирана търговия с наркотици поставят логичния въпрос: Има ли чадър? Дали официалните органи спестяват публична информация, за да си оставят вратички за олекотяване на обвиненията?
- Заличаване и бавене с цел забрава
Всяко медийно мълчание в първите месеци след дадено престъпление работи изцяло в полза на заподозрените. Колкото по-малко се говори по телевизията, толкова по-малко обществен натиск има върху разследващите. А без обществен натиск, ключови доказателства биват „почистени“, експертизите се бавят с месеци, а смените на наблюдаващите прокурори се превръщат в удобно извинение за липсата на резултати.
- Страхът от разплитане на по-голяма мрежа
Убийството на дъщеря ми Ивана не е просто единичен инцидент. То повдига въпроси за наличието на разработени наркоканали и чадър над тях в региона. Обикновено органите на реда избягват да дават гласност на казуси, които могат да прераснат в по-голям скандал и да засегнат по-високи етажи във властта.
Търсенето на справедливост продължава
Когато МВР и Прокуратурата мълчат, мълчанието им се превръща в съучастие.
Убийството на дъщеря ми Ивана Стойнева не е просто лична трагедия на едно семейство — той е огледало на скъсаната връзка между гражданите и правосъдието. Ние родителите на Ивана и обществото нямат нужда от оправдания или отбиване на номера. Искаме пълна прозрачност от страна на Главния прокурор и Националната следствена служба.
Защото справедливостта не трябва да зависи от това кои са родителите на заподозрените, а истината за Ивана няма да бъде потулена!
