Да отидеш в Мелник и да не опиташ от виното на Митко Шестака е все едно като да отидеш в Рим и да не видиш папата. Неписано правило е всеки гост на най-малкия град у нас да се отбие в избата на най-прочутия винопроизводител – 40-годишния Митко Манолев. Пето поколение винар, Шестака е известен не само с уникалния гроздов елексир, който произвежда, но и с това, че на лявата си ръка има шест пръста. „Нищо необичайно. Това е наследствен белег. Прадядо ми също имаше на ръката шест пръста. Оттам идва и този прякор, който носи целия ни род”, обяснява той и размахва ръката си с шест пръста.
Фамилната изба на Шестака е с над 100-годишна история и е една от най-старите в Мелник. За да стигнеш до нея и да опиташ чаша от прочутото червено вино на Манолев трябва да се изкачиш на единия от хълмовете, обгърнали градчето, и да стигнеш почти на ръка разстояние от пясъчните пирадими на боговете.
Храмът на виното се усеща отдалеч. Сластният аромат на уникалния местен сорт широка мелнишка се долавя на метри от избата на Шестака, а следобедната тишина се нарушава от музикалната уредба, от която се носят песните на народния бард Володя Стоянов, който пее „Дай ми, майко, да се напиям“. Пред избата, на пейката е приседнал стопанинът на прочутата изба, който се припича на зимното слънце в очакване на някой клиент.
„Мелник вече не е същият като едно време. Туристи много, клиенти малко. Всеки идва да се разходи, да види къде се прави напитката на боговете, да се снима за спомен и да качи фотографиите във фейсбук. Вече ги няма хората, които идват да пият. Българинът просто забрави вече как се пие вино”, въздиша Шестака. „А туризмът е велика наука, той е индустрия, от която в България никой не разбира”, философски заключава винопроизводителят, докато сгъва прочетения за десети път вчерашен вестник.
Вече 20 години от своя живот Манолев е посветил на лозята и на правенето на хубаво вино. Никога обаче не се е чувствал толкова несигурен, както сега. „В целия Санданско-Петрички регион има около 15 000 винопроизводители. Регистрираните официално обаче са не повече от 15-20 на брой. Всички са нелегални, никой не плаща данъци, а продават вино. В същото време държавата гони до дупка не нелегалните, а такива като мен, които работят на светло”, признава Шестака.
В прохладната си изба, 40-годишният винар първо показва не грижливо запечатаните с тазгодишната гроздова реколта бурета, а специален уред, наречен разходомер, който отчита какво количество е продал на клиентите. „Убеден съм, че такова чудо няма монтирано дори в „Нефтохим”, но ето, аз броих 2000 лв. и го купих. Категоричен съм, че подобен апарат няма в нито една друга изба в региона”, обяснява разпалено производителят с единайсет пръста на ръцете си.
Иначе тази година реколтата е повече от добра – не толкова като количество, колкото като качество. Манолев и семейството му отглеждат около 60 дка лозя, от които правят вино за клиентите на бутиковата изба, както с любов Шестака нарича помещението, в което пази като очите си буретата, пълни с гроздов сок. В момента съдовете са запечатани, тъй като елексирът все още е в процес на така наречената тиха ферментация. Стопанинът има обаче и около 2 тона готово вино, с което впечатлява клиентите си. Като истински технолог, Шестака знае, че виното вече е придобило онзи примамлив черешов цвят, така характерен за истинското червено мелнишко. Сега остава само да хване и необходимия аромат и всичко ще бъде готово.
„Това е моят живот – виното и лозята. Аз от работа не се плаша, ама нещата не вървят както трябва – хората обедняват непрекъснато, няма туризъм, няма пари. Тук туристите идват за разходка и за снимка. Ама виното не е за снимане, то е за пиене”, повдига отчаяно рамене Манолев и все търси вината в държавата. „Ама как да не я търся, като от 2006-а година насам шест пъти досега ме караха да променям категоризацията на механата си, и то все, за да изпълня изискванията на държавата“, обяснява той.
Според него най-добрите туристи си остават българите и руснаците. Славянската кръв си иска вино. Гърци, англичани – не стават“, категоричен е той. Потомственият производител е убеден, че хубавото вино се прави с любов и с мерак. Отдалече познава истинското мелнишко и е върл противник на онези свои „колеги”, които предлагат на туристите ментета. „Сервират ли ви тъмно вино, значи то не е от Мелник. Местният сорт е черешов на цвят – наситен, но не и тъмен”, обяснява тънкостите на местния сорт Манолев. Другата характерна черта на истинското мелнишко е пикантната тръпчивост при пиене, от която устата леко изсъхва. Ароматът му пък е на костилка на вишна и се усеща дори във вече празна чаша. „Най-важното е, че нашето вино е изключително пивко. То не е тежко, не е трудно за пиене. От него човек може да пие още и още. То се пие до забрава и никога не омръзва и на човек от него не му става тежко”, усмихва се дяволито известният винопроизводител.
През изминалите два-три дни в избата на Шестака не са идвали клиенти, но той е спокоен. Виното ще бъде продадено. Идват празници – все ще дойдат туристи. Пък и нещо от готовата продукция да остане, то винаги отива на семейната трапеза, където винаги се изпива до дъно. Това е нещо обичайно за местните хора, които не сядат на масата без чаша червено вино. Всеки жител тук отглежда лозя и правенето на собствено вино е въпрос на чест. Иначе през този сезон градчето е в своя обичаен есенно-зимен сън. Мелничани не спират да пълнят каните, а денят минава в сладки приказки за миналите по-добри времена. Да разсее скуката в ноемврийския ден с чаша червено мелнишко опитва и 48-годишният Стоян Котов, който е от близкото село Хотово, но често прескача до градчето. Той живее сам, защото от пиене на вино е нямал време да се ожени, както сам признава. Старият ерген вече се е отказал да си търси булка, но не се отказва от най-голямото си удоволствие – виното.
През седмицата в Мелник по-голяма част от механите не работят, а къщите отчаяно предлагат евтини нощувки за 10-15 лв. По улиците рядко се мяркат туристи, а тишината се нарушава единствено от песните на Володя Стоянов.
ОЩЕ СНИМКИ ВИЖТЕ ВЪВ „ФОТО МРЕЖА“
