Господин Саватинов, дълъг ли е пътят за един българин от Гоце Делчев до Америка и титлата „Третият най-силен мъж“?
Роден съм в Русия, в Мичуринск, който се намира на 400 км на юг от Москва. Баща ми е българин, а майка ми е рускиня. Когато бях на 2 години се прибрахме да живеем в Гоце Делчев. Винаги съм бил едър, още от малък. Като дете спортувах футбол. После се захванах с борба. Тренирах седем години при треньора Виктор Ролев от Гоце Делчев, на когото дължа любовта си към спорта. Той е човекът, който ме научи как да се боря, за да печеля титли. След казармата започнах работа в София като охрана по заведенията. Аз тогава не бях толкова голям /смее се/. Не ми се е налагало да се бия, докато работех по дискотеките. Поработих само пет месеца и после ме поканиха в частната циркова трупа „Икар“. Имах участие в акробатичните номера. На сцената правихме нещо като пирамиди – аз бях най-отдолу, върху мен се качваха другите акробати – по трима или по четирима. Не беше тежко – колко да тежат четирима човека, не повече от 200 кг.
Знаете ли си силата?
Е много ясно. Но все още не съм толкова силен. Тежа 145 кг, а съм висок около 178 см. В спорта, в който се изявявам, не е важно само колко тежест можеш да повдигнеш, но и колко бързо ще пробягаш дадено разстояние.
300 кг проблем ли са да ги вдигнете?
Ами аз съм дърпал камион. Най-големият, който съм теглил е ТИР, тежък 31 тона. Това се случи в Америка. Вече работех в цирка там и го издърпах с цяло тяло, с хамут, с една верига и с въже отпред. Направих го ей така. Просто си тренирах.
Как стигнахте до Америка?
Заминах с цирковата трупа през 2006 година. Пътуваме постоянно, живеем на колела.
Има ли хляб за цирковото изкуство в Америка?
Там хората обичат цирка, гледат ни, не е като тука… Но и програмите са по-различни. Не искам да обидя тукашното цирково изкуство, но разликата между българските и американските циркови програми е голяма.
Вие кога открихте силата си?
През 2007 година започнах да тренирам като за състезание. Така се получи, че с трупата работехме в Ню Мексико. Ние пътуваме много и във всеки град си намирам зала да тренирам. Намерих и там зала, където разбрах, че след няколко дни има състезание по силов трибой. Решихме с още двама приятели да се запишем за участие. В Америка този спорт е много разпространен. Отидохме без подготовка, без нищо, просто така и тримата се отличихме в категориите си тогава. Аз се състезавах в категория до 125 кг с клек, лежанка и мъртва тяга.
Това елитно състезание ли е?
Това е най-голямото състезание на Америка по „айрън мен“. Участваха общо 180 души, но в моята категория бяха 68 души. Тя беше тежката категория, над 105 кг. Взех трето място в супертежката категория. Другите участници бяха американци. Аз съм един от малкото чужденци. Спомням си, че в леката категория имаше един поляк. В САЩ ме познават вече като състезател, защото аз се занимавам усилено с този спорт от няколко години.
Знаят ли, че сте българин? Какво е за Вас титлата „Трети най-силен мъж в Америка“?
Има хора, които са чували за България, други не. За мен това трето място… не бих казал, че се зарадвах особено, защото не е първо. Бях подготвен за първо място, но по време на състезанието бях малко болен и не се чувствах във върхова форма. Състезанието беше от седем различни атрактивни дисциплини. Трябваше да местим различни тежести. Например за финалната дисциплина имаше 160 кг камък, който трябваше да го прехвърляме на височина 1,40 см. Идеята беше да го прехвърлиш колкото се може повече пъти за една минута. Аз направих само пет повторения, а победителят напарви десет повторения. За тази дисциплина е много важно дишането, а аз тогава не можех дишам, целият бях запушен.
Предстои Ви участвие в световно първенство.
Да, на световното камъкът ще е тежък 190 кг. Състезанието ще е през март. Надявам се да нямам контузии и да участвам. Състезанието се казва „Арнолд спорт фестивъл“ на името на Арнолд Шварценегер.
Пазите ли хранителен режим? Колко кебапчета можете да изядете например?
Зависи. Ако са в Америка не мога да изям повече от четири, защото са много големи. Ако са български… не знам /разсмива се/. Всъщност не ям кой знае колко. Храня се по три пъти на ден. Ям всичко. Гледам последните две седмици преди състезание да се храня повече. Иначе нормално – максимум три пъти на ден. Е, мога да изям и един килограм месо. Преди време като на шега се включих в нещо като състезание в Америка. Там трябваше да изям за по-малко от час три килограма тележки стек, гарниран с картофи, хляб, скариди и салата. Аз се справих без проблем и получих някаква награда.
Има ли някой, който се грижи за хранителния Ви режим например?
Аз си знам доста за храненето, за добавките, просто с времето се изучих. Контактувам с хора от най-високо ниво, които са най-силните хора в света. Най-добрият ми приятел също е от тези среди. Той ме научи на много неща, казва се Влад Алхазов и държеше три години и половина световния рекорд за клек. Той ме научи как да вдигам, как да изпълнявам упражненията, как да стана по-силен. Той е евреин и е по-голям физически от мен – 1,90 см. е висок и тежи около 170 кг.
Това може ли да бъде професия? Изкарват ли се пари от този спорт?
Да, изкарват се пари. Аз искам да бъда най-силният мъж на света. Това е мечтата ми, не толкова парите. Парите ще дойдат после. Имам сила да стана най-силинят мъж на света. В доста от упражненията съм на световно ниво. Мога да победя доста професионалисти в някои движения.
На кого приличате в рода си?
На баща си приличам. Той беше нисък, но дядо ми е бил висок 1,90 см. и 110 кг тежък. Нося българския ген, но и руският ми дядо е бил не толкова голям, колкото мускулест. Всяка вена му е личала по ръцете. Аз го помня – беше вече на 70 години, но можеше да му видиш мускулите.
Някой от България поинтересува ли се от Вас, след като спечелихте титла в Америка?
Засега никой не се е поинтересувал, че съм българин и че славя България. Според мен като направиш нещо, хората тогава започват да се интересуват от тебе. Но това, което съм постигнал дотук, всичко съм постигнал сам. Съпругата ми ми помага. Тя е американка и се казва Кет. Работи в цирковата трупа с мен. Тя е от Охайо, където ще бъде и световното.
В Америка харесва ли Ви животът?
И американци са ме питали същото. Смятам, че някои неща там са по-добре уредени, но други неща в България ми харесват повече. Там ми липсват приятелите, майка ми, семейството, българската храна. Там хората са по-отчуждени.
Очаквате ли подкрепа от България за световното?
Надявам се, но засега никой не ми се е обаждал, макар че и на тези състезания се вдига българския трикольор.
