Посланието е загадъчно
Ново свидетелство за присъствието на траки сред елита на Хераклея Синтика след едикта на Каракала от 212 г. тепърва ще привлича вниманието на световната научна общност. При разкопките на античния град край с. Рупите под ръководството на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) върху колона на форума бе открит надпис на старогръцки, който д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Кл. Охридски“) разчете така: „На беския Дионис“.
Епитетът насочва към бесите – най-войнственото и най-известното през Античността тракийско племе, обитавало земите от левия бряг на р. Струма до района на р. Места (според Плиний Стари). Но въпросният епитет досега не се е появявал като прозвище на божеството. Николай Шаранков отбелязва и че първата асоциация при споменаването на „беския Дионис“ е с прочутото светилище и прорицалище на бога, посещавано в търсене на предсказания от знаменити личности като Александър Велики.
Ето и анализът, който направи д-р Шаранков пред Archaeologia Bulgarica:
Колона с този надпис (на старогръцки език, Διονύσῳ Βέσσῳ) и украса от два грозда беше открита от екипа на проф. Людмил Вагалински в едно от помещенията на западния портик на централния площад на Хераклея Синтика сред развалините от земетресението, поразило града в края на IV в. сл. Хр. Според формите на буквите може да се предположи, че колоната с надписа е била поставена много по-рано – във времето между втората четвърт на III и първите десетилетия на IV в. сл. Хр. Отвор на горната ѝ повърхност подсказва, че отгоре е било закрепено още нещо – капител или дори подложка с малка статуя.
Макар и само от две думи, текстът е забележителен с епитета към името на Дионис, който е идентичен с етнонима на бесите – най-известното тракийско племе в античния свят. Този епитет се появява за пръв път като прозвище на божество и без съмнение ще породи обширни научни дискусии. Дали това е означение за култ, свързан с конкретно светилище или със специфични ритуали? Или е бил добавен, за да се подчертае, че богът не е идентичен с Дионис в традиционните „гръцки“ представи?
В античния свят било обичайно имената на божествата да се „превеждат“ в зависимост от използвания език. Така един и същи бог можел да е „Дионис“ на гръцки, а на латински „Либер патер“ („Свободният баща“) – това не били „лични имена“ на божествата, а обобщени представи за тяхната същност и функции; с тези имена наричали и божествата на други народи, включително когато хора от тези народи използвали гръцки или латински език. За да постигнат все пак някакво разграничаване, допълвали имената на боговете с различни епитети – много често географски, свързани с определен култов център, което можело да означава и определен начин на почитане, или наблягащи върху важни функции, които се очаквало божеството да прояви в конкретна ситуация.
Първата асоциация, която предизвиква споменаването на „беския Дионис“, разбира се, е с прочутото в Античността светилище и прорицалище на бога, споменато още през V в. пр. Хр. от Херодот и посещавано в търсене на предсказания от знаменити личности като Александър Велики или бащата на бъдещия император Октавиан Август Гай Октавий. С него вероятно е свързан и „тракиецът бес Булогес, жрец на почитания при тях (бесите) Дионис“, който чрез предсказанията си спечелил множество последователи и през 11 г. пр. Хр. вдигнал въстание срещу царя на Тракия Реметалк I, потушено с римска помощ. Това е най-късното събитие около светилището, за което до нас са достигнали сведения. Но дали то е продължавало да действа и три века по-късно, когато е издигната колоната от Хераклея? Впрочем не е сигурно дали беското светилище на Дионис е било само едно, или различни древни автори са познавали и споменали няколко отделни светилища. А за мястото му в последните двеста години се водят ожесточени спорове, като не спират да се появяват и нови предположения, макар и в много случаи неподкрепени с убедителни аргументи.
Изследователите най-често търсят светилището на Дионис в югозападна Тракия, т.е. в не толкова отдалечен от Хераклея район. През 70-те години на I в. сл. Хр. римският автор Плиний Стари съобщава, че бесите населяват земите от левия бряг на р. Струма до района на р. Места. През 40-те години на II в. сл. Хр. в официалните дипломи, давани на войници, служили в римския флот, „Бесия“ е наречена областта, в която се намирали градовете Никопол на р. Места (при с. Гърмен близо до гр. Гоце Делчев) и Топир в долното течение на реката (западно от гр. Ксанти в Гърция).
Поради близостта си с рано създадената римска провинция Македония бесите неведнъж нападали територията ѝ и трябвало да бъдат отблъсквани от римски войски. Тъй като били сред първите тракийски племена, с които римляните имали контакт, а и били известни с войнствеността си, името им постепенно започнало да се използва за означаване на хора с тракийски произход въобще, а не само за принадлежащите към племето на бесите. След създаването на римската провинция Тракия в средата на I в. сл. Хр. названието „тракийци“ вече обхващало всички жители на провинцията и губело етническата си натовареност, и ако трябвало да се наблегне на етно-културния произход, по-подходящо било определението „беси“. В латински надписи виждаме стотици тракийци, постъпили в римската войска, които са добавили към името си „natione Bessus“ („по народност бес“), за да заявят етническата си принадлежност. През късноантичния период етнонимът продължавал да се използва в това значение, например в прозвището на императора на Източната римска империя с тракийски произход Леон (Лъв) I „Беса“. Дори тракийският език вече бил наричан „бески“, оттам и условното име „Библия Бесика“, дадено от съвременните учени на тракийския превод на Светото Писание.
Разбирането на „бески“ като равностойно на „тракийски“ може би е по-подходящо и за надписа от Хераклея. Още повече, че съществуват два примера за посвещения на „тракийски Дионис“, макар и твърде отдалечени един от друг по време и място. Първият е от средата на II в. пр. Хр., от Тива в Египет, в посвещение от членове на сдружение на наемни войници, по всяка вероятност с тракийски произход. Другият пример е четири века по-късен – от 50-те години на III в. сл. Хр., от Филипопол в Тракия (дн. Пловдив). Отново религиозно сдружение, със сложна структура и членове както с тракийски, така и с малоазийски произход, почита „Дионис Предводител Тракиец“ – божество, което очевидно съчетава функциите на характерния за гр. Пергам в Мала Азия Дионис Предводител и почитания в Тракия бог, наричан със същото име.
През елинистическия и ранноримския период хората с тракийски произход сякаш били държани настрана от обществения живот в Хераклея Синтика, но през 212 г. сл. Хр. император Каракала дава римски граждански права на всички свободни хора в империята и така старият градски елит загубва своите привилегии. Както показаха редица открития от последните години, тракийското население незабавно се възползвало от новото си положение. Откритият през 2021 г. списък на ефеби, с дата само две години след императорския едикт, 214/215 г. сл. Хр. (246 г. от местната Августова ера), съдържа 28 имена, 18 от които са частично или изцяло тракийски. А през 2023 г. беше намерена част от релеф на Тракийския конник, датиран в същата година (246 от местната ера = 214/215 г. сл. Хр.) според надписа на горната рамка. Дали и посвещаването на колоната „на беския Дионис“ на централния площад, освен религиозния си смисъл, не е имало за цел и да покаже, че един от най-почитаните богове в града има и тракийски „вариант“, като символ на осъществената интеграция и равнопоставеността на тракийското население в Хераклея?
