Към турската етническа група са се самоопределили 14 028
Към 7 септември 2021 г. на територията на област Благоевград българската етническа група обхваща 236 951, или 85.2% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 3.4 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 14 028, или 5.0% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2011 година.
Към традиционно третия по численост ромски етнос са се самоопределили 12 318, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група нараства с 1.0 процентен пункт в сравнение с 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 11 197 души, или 4.0%.
Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 1 210 (0.4%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 2 558, или 0.9% от отговорилите лица.
Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 63.1% от българския, 18.0% от турския и 61.6% от ромския етнос.
Българската етническа общност преобладава във всички общини на територията на област Благоевград.
Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в общините Белица (22.0%), Якоруда (19.7%), Гоце Делчев (18.8%) и Гърмен (17.9%).
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на областта. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Струмяни - 21.0%, и Гърмен - 12.6%, следвани от Белица - 8.3%, Петрич - 6.5%, и Симитли - 6.3%.
Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 22.6%, при 15.4% и 6.1% съответно за турската и ромската етническа група.
Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 27.6% от самоопределилите се към този етнос. Делът на младите при турската етническа група е - 15.8% и най-нисък е този дял при българската общност - 12.7%.
Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 73.8% са с високо образование (21.2% с висше и 52.8% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 47.6% (7.8% с висше и 39.8% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 13.3%, съответно 0.8% с висше и 12.5% със завършено средно образование.
В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.6 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 7.8% сред турската и от 16.0% през 2011 г. на 21.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.
Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 9.9% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 0.7% и 0.4% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.
Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 60.1%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 21.5%.
Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.8%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Почти всеки четвърти икономически активен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група - 11.3% от икономически активните лица.
Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак.
Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.
Българският е майчин език за 254 268 души, или 93.6% от населението на област Благоевград, турският - за 5 252 души, или за 1.9%, и ромският - за 8 620 души, или за 3.2% от отговорилите на въпроса.
Друг майчин език са посочили 1 930 души, или 0.7%.
Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 414 (0.2%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 1 224, или 0.4% от отговорилите лица.
Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.
Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.5% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 614 (0.3%) - турския, 135 (0.1%) - ромския, и 284 (0.1%) - друг.
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 4 473 души (31.9%) майчин език е турският, а за 9 442, или 67.4%, майчин е българският език.
Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език:
-
8 461 души, или 70.4%, са посочили ромския за майчин език;
-
3398, или 28.3% - български;
-
65, или 0.5% - турски.
Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други).
Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 196 841, или 72.4% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 191 976, или 97.5% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 3 703 (1.9%), католическо - 366 (0.2%), и 18 са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 778, или 0.4% от отговорилите на въпроса.
Мюсюлманско вероизповедание са посочили 52 958 лица, или 19.5%, юдейско - 46, а други вероизповедания изповядват 127 лица.
Към 7 септември 2021 г. 3 925 (1.4%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 6 648 (2.5%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 11 163 (4.1%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.
Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание - 30.4%, а най-нисък сред младите хора на възраст 0-14 – също е при лицата от това вероизповедание - 6.5%.
523 (1.1%) лица, а „не мога да определя“ – 4 281, или 1.9% от самоопределилите се към българската етническа група.
За 13 611 души (97.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 178 (1.3%) са избрали източноправославно вероизповедание, 23 (0.2%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 41 (0.3%) не са успели да се самоопределят.
Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 4 129, или 34.4%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 748 (6.2%) от ромите, протестантско - от 2 191 (18.2%), „нямам“ вероизповедание са отбелязали 1 175 (9.8%) и „не мога да определя“ – 1 875 (15.6%) от самоопределилите се към ромската етническа група.
Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група - 11.7%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се към турската етническа група (0.5%).
В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в общините Кресна (96.1%), Сандански (91.3%), Петрич (91.2%) и Струмяни (89.3%), а най-нисък - в общините Сатовча (6.7%), Якоруда (12.2%) и Белица (19.2%).
Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в общините Сатовча (90.6%), Якоруда (84.5%), Белица (79.1%), Гърмен (72.8%), Хаджидимово (44.8%) и Гоце Делчев (33.4%). Най-нисък е този дял в общините Струмяни, Кресна, Сандански и Петрич - от 0.0% до 0.6% от отговорилите на въпроса.
Към 7 септември 2021 г. 216 241, или 79.6% от отговорилите на въпроса „Религиозен ли сте?“, са отбелязали „да“, 7.4% са отбелязали „не“, 7.3% „не мога да определя“, а 5.7% са избрали отговор „не желая да отговоря на въпроса“. От отговорилите с „да“ 52.8% са жени, а 47.2% са мъже.
Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 90.7% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 84.5%.
