По повод 130 години от рождението на известния български поет философ, литературен критик, писател, художник, полиглот, преводач общественик и будител Емануил Попдимитров, Македонския научен институт към БАН, Институтът за исторически изследвания и Културно-информационен център „Босилеград“ проведоха научна конференция "130 години от рождението на Емануил Попдимитров – глас и съвест на нашия народ“.
В началото на конференцията д-р Ангел Джонев от Регионалния исторически музей в Кюстендил откри фотодокументална изложба в КИЦ за Емануил Попдимитров.
Конференцията се проведе в две заседания и в нея участваха около 30 учени и граждани от двете страни на границата, които изчетоха 11 доклада за различните аспекти на личността и делото на Емануил Попдимитров и каузата на Западните покрайнини, на която той посвещава значителна част от живота си.
Повечето доклади и последвалата дискусия бяха посветени основно на обществената и литературна дейност на Емануил Попдимитров, насочена към защитата на правата и интересите на българите в Западните покрайнини. Някои факти от неговата биография и родословието му бяха изнесени за пръв път. Участниците се съгласиха, че признаването на българите в бивша Югославия за малцинство се дължи на неговата дейност през август 1929 г. на Конгреса на европейските малцинства в Женева.
В поезията си и литературата той е представител на символизма – устремен към високи духовни идеали и хармония с природата и вечната женственост. В стихотворенията си той е възпял родния си босилеградски край по най-модерния за времето си художествен и ненадминат и до днес начин.
Общата оценка бе, че Емануил Попдимитров е интелектуалец от национална и европейска величина, поникнал в Босилеградско и символизиращ стремежите за духовното единство на българите от Западните покрайнини с майка България. В такъв дух, освен Иван Николов, се изказаха и докторант Нена Василева от Босилеград, доц. д-р Александър Гребенаров, доц. Веселин Методиев, проф. д-р Михаил Неделчев, проф. Людмила Григорова, д-р Володя Милачков, проф. Анна Чолева и писателят Константин Еленков.
Десетилетия наред поетът, литературният критик и философ Емануил Попдимитров са осъдени на забрава в родния му град заради идеологическите предразсъдъци по отношение на правозащитната му дейност на българите в Западните покрайнини и криворазбраните „добросъседски отношения“ между двете държави.
