В България живеят 1 099 696 деца
В България живеят 1 099 696 деца на възраст от 0 до 17 години включително, или 17.1%, според данните на Националния статистически институт към 31.12.2022 година. Децата до 15- годишна възраст са 913 419, или 14.2% от общия брой на населението. Младите хора на възраст от 15 до 17 години включително са 186 277 или 2.9%.
Това сочат данни на НСИ.
Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1%, от жителите на областта. Общо в 18 области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.8%. Относителният дял на лицата 15 - 17 години е най-висок в областите София (столица) - 18.3%, Пловдив - 9.6%, Варна - 6.9%, и Бургас - 6.7%, а най-нисък в областите Видин - 1.1%, Смолян - 1.3%, Силистра и Габрово по 1.4%.
Делът на най-младото население (под 15 години) в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8%, и Малта - 13.4%, а най-висок е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6%, и Франция - 17.5%.
Продължава тенденцията на увеличаване на относителния дял на домакинствата без деца под 16-годишна възраст. Преброяването на населението и жилищния фонд е единственият източник за получаване на изчерпателна информация за домакинствата в страната. Към 7 септември 2021 г. 2 235 322 (78.0%) от домакинствата в страната са без деца под 16 години.
Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 броя и намаляват със 72 938 спрямо 2011 г.
В 62.3% от тези домакинства има само по едно дете в тази възрастова група.
Специфичните особености на отделните области определят и различията между тях по показателя „брой на децата под 16 години в домакинството“. Над 80% от домакинствата в областите Видин, Габрово, Монтана и Смолян са без деца под 16 години. Най-малък е делът на тези домакинства в областите Благоевград - 74.5%, Сливен - 75.4%, и Бургас - 75.9%.
През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета.
В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст е 1 278 412, като спрямо предходната година намалява с 8 185, а спрямо 2011 г. - с 372 063, според данните към 31.12.2022 година.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 г. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 година.
Половината от ражданията през 2022 г. (49.4%) са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3%
трети и от по-висока поредност.
Тоталният коефициент на плодовитост2 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година.
През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица). Регистрирани са 1 052 случая на многоплодни раждания, което е с 48 случая повече, отколкото през 2021 година. При 1 040 от случаите са родени по две деца, а при 12 - по три.
През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок, отколкото в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.
В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).
През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност3 е 4.8‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 г. - 5.6‰.
В регионален аспект през 2022 г. в общо десет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).
През 2022 г. са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност4 е 4.0‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (18 976 ) са сред населението в градовете.
Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените през 2022 г. е съответно 33.0 и 30.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и 0.3 за жените.
За 84.7% от жените и 84.3% от мъжете, сключения граждански брак през 2022 г., е бил
първи.
Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и
Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰.
Броят на разводите през 2022 г. е 9 525, или с 496 по-малко от регистрираните през 2021 година. От всички прекратени бракове 77.1% се отнасят за населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.3%), следват причините „несходство в характерите“ (20.1%) и „фактическа раздяла“ (11.3%).
Разводът не е бил първи за 11.0% от жените и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.3 години.
В преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 лица. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са общо 19 164, или 18.6%, а тези на възраст 15 - 17 години - 1 797, или 1.5%.
През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като eмигрантите на възраст 0 - 14 години са 706 лица или 5.4%, а от 15 - 17 години - 0.8%. Най- предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%). Най-голям е делът на емигрантите на възраст 0 - 17 години към Германия (27.0%), Обединеното кралство (22.0%) и Австрия (7.1%).
През 2022 г. 40 619 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 14% от дошлите да живеят в страната са във възрастовата група 0 - 14 години, а 1.5% са от 15 до 17 години.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.1%), Германия (12.1%) и Сирия (9.0%). Най-голям е делът на имигрантите на възраст 0 - 17 години от Турция (17.9%), Германия (14.8%) и Сирия (12.4%).
Общо 835 самостоятелни детски ясли и яслени групи в състава на детски градини (ДГ) с 33 193 места в тях функционират в страната към 31.12.2022 година. В сравнение с предходната година броят на местата в детските ясли се увеличава с 337, или с 1.0%.
В градовете детските ясли са 726 с 30 968 места, а в селата - 109 с 2 225 места. В сравнение с предходната година местата в детски ясли в градовете се увеличават с 1.0%, а тези в селата - с 1.6%.
Към 31.12.2022 г. осигуреността5,6 с места общо за страната е 19.5%, като най-висока е в областите Габрово (29.4%), Плевен (26.7%) и Благоевград (25.3%).
През 2022 г. в детски ясли са постъпили 29 080 деца, което е с 1 127, или с 4.0%, повече в сравнение с предходната година.
В края на годината в детски ясли се отглеждат и възпитават 30 544 деца, от които момчетата са 15 857, а момичетата - 14 687. В сравнение с 2021 г. в края на 2022 г. децата в детските ясли се увеличават с 820, или с 2.8%.
