ОТ РУБРИКАТА "СТАНИ АВТОР"
На фона на нарастващото политическо напрежение в страната и безкрайните опити да се насади чувството за етнически междуособици в района на Родопите, децата от едно родопско село показаха една друга, по-красива, паралелна реалност.
Представители на младежката секция на Дружество за ООН в България имахме честта и привилегията да бъдем поканени на двудневните чествания по случай 15-годишнината от учредяването на Клуб за ООН в с. Сатовча. Това, на което станахме свидетели там, не би могло да се опише по друг начин освен като нещо изключително.
Учениците от СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” с. Сатовча, които членуват в Клуба, бяха подготвили невероятна програма, състояща се от „Кръгла маса” за дискусия, разходка из Архитектурно-исторически резерват „Долен”, „хоротека”, вечер под звездите и не на последно място посещение на някои от известните 700 чешми на Сатовча.
Децата се бяха готвили повече от месец в името на това тези два дни да останат завинаги в сърцата ни.
Още с пристигането в това селце човек усеща мира, спокойствието и задружността, които струят не само от децата в клуба, но и от всеки уличен минувач. Особено голяма заслуга за това, че и ние усетихме тази толкова положителна емоция, има координаторът на клуба Калоян Шишков, който от 15 години посвещава много време и усилия на пълноценното функциониране на клуба.
Неговата обич и всеотдайност към децата, а и тяхната към него, биха могли да умилят дори и най-коравосърдечния човек.
Първите радостни сълзи блеснаха в очите ни още при откриването на празника, когато Калоян Шишков започна да разказва колко дейни и трудолюбиви са децата – членове на клуба.
Да видиш, че в едно обикновено българско село живеят толкова необикновени деца, които дават всичко от себе си в името на каузата, и то абсолютно безкористно и чистосърдечно, такива, които печелят олимпиади по различни предмети и същевременно проявяват множество таланти, това е което може да накара всеки българин да се почувства горд.
Трудно е да се опишат в пълнота тръпката и положителните вибрации, които буквално се носеха във въздуха. Когато Каалоян Шишков ни покани да заповядаме на площада, за да видим изпълненията на талантливите ученици от сатовчанското училище, ние установихме, че в това село празникът за един човек, или една организация е всъщност празник за всички.
Сплотеността на хората там, начинът, по който българи и роми, православни християни и мюсюлмани съжителстват в хармония и толерантност и най-вече страстта, с която действат членовете на Клуба за ООН, просто кара човек да забрави за всички лоши новини, които медиите всекидневно „бълват” за безбройните дразнещи битовизми и „слаби места” на майка България и да се усмихне, успокоен от мисълта, че с такива български деца, няма как страната ни да не процъфти във времето.
„Ние, народите на обединените нации, заедно за едно по-добро бъдеще” това е мотото на Дружество за ООН в България. Мото, което в най-голяма степен представя духа и същността на случващото се в клуба в с. Сатовча.
Още с пристигането в това селце човек усеща мира, спокойствието и задружността, които струят не само от децата в клуба, но и от всеки уличен минувач. Особено голяма заслуга за това, че и ние усетихме тази толкова положителна емоция, има координаторът на клуба Калоян Шишков, който от 15 години посвещава много време и усилия на пълноценното функциониране на клуба.
Неговата обич и всеотдайност към децата, а и тяхната към него, биха могли да умилят дори и най-коравосърдечния човек.
Първите радостни сълзи блеснаха в очите ни още при откриването на празника, когато Калоян Шишков започна да разказва колко дейни и трудолюбиви са децата – членове на клуба.
Да видиш, че в едно обикновено българско село живеят толкова необикновени деца, които дават всичко от себе си в името на каузата, и то абсолютно безкористно и чистосърдечно, такива, които печелят олимпиади по различни предмети и същевременно проявяват множество таланти, това е което може да накара всеки българин да се почувства горд.
Трудно е да се опишат в пълнота тръпката и положителните вибрации, които буквално се носеха във въздуха. Когато Каалоян Шишков ни покани да заповядаме на площада, за да видим изпълненията на талантливите ученици от сатовчанското училище, ние установихме, че в това село празникът за един човек, или една организация е всъщност празник за всички.
Сплотеността на хората там, начинът, по който българи и роми, православни християни и мюсюлмани съжителстват в хармония и толерантност и най-вече страстта, с която действат членовете на Клуба за ООН, просто кара човек да забрави за всички лоши новини, които медиите всекидневно „бълват” за безбройните дразнещи битовизми и „слаби места” на майка България и да се усмихне, успокоен от мисълта, че с такива български деца, няма как страната ни да не процъфти във времето.
„Ние, народите на обединените нации, заедно за едно по-добро бъдеще” това е мотото на Дружество за ООН в България. Мото, което в най-голяма степен представя духа и същността на случващото се в клуба в с. Сатовча.
АВТОР:
