Мизерия, празни джобове и скъсани галоши. Това е действителността в зеленчуковата борса край Петрич. Десетки производители предлагат реколтата си за жълти стотинки в нетърпимо лоши условия. Тук зелето върви по 10-20 стотинки и не носи никаква печалба за стопаните.
Заради липсата на големи изкупвателни фирми те са принудени един ден да работят на полето, за да изкарат реколта, на другия ден да висят на масата, чакайки да продадат нещо от нея. Земеделците са категорични, че поминъкът на най-плодородния край у нас ще загине без голям играч на пазара, който да взима на едро стоката и дори да я изнася за чужбина.
Това не е пазар, а цигания, оплакаха се производителите пред Николай Бареков, който днес гостува в Петрич с дискусионния си клуб "България без цензура".
Летем температурата не пада под 35 градуса, масите са натрупани една до друга, няма място за щайгите. Борсата дори не е лицензирана, а работи със статут на обикновен пазар. "Нищо не изкарваме, продаваме на дребно – по няколко кила и печалбата е далеч под разходите", възроптаха земеделците.
"Вижте ми цървулите, ходя със скъсани галоши, защото нищо не изкарвам от труда си", ожали се един от продавачите.
"Снимайте тези роби, по цял ден се бъхтим на полето, но защо ли – за да продаваме зелето по 20 стотинки", възнегодува мъжът. Трябваше да сме най-голямата борса, да си имаме и собствено летище, разказа на Бареков друг производител.
Пазарът е изграден през 1998 г. по програма ФАР. Първоначалният замисъл е бил продукцията да се товари на самолети от близката писта и да се изнася директно за Русия. Всичко обаче остава на хартия. В момента борсата е с неизяснен статут. Тя е между селата Кърналово и Рупите на площ от 17 дка, но само 10 от тях могат да се използват. Според специалистите необходимите инвестиции за нормалното функциониране са триста хиляди лева, но няма кой да ги намери.
Борсата е без алтернатива за района, който е традиционен производител на селскостопанска продукция. Единственият друг вариант за производителите е да излязат на главен път Е-79, но и там ще продават продукцията си на дребно. Отдавна вече търговци не обикалят нивите и не изкупуват още на място цялата реколта.
"Стигнали сме до там, че да разменяме грозде за зеле, като във феодализма", жалват се стопаните. Те напълно подкрепиха идеята на Бареков за фирми с държавно участие, които да поемат изкупвателната дейност. Без място, където да пласираме реколтата, фалираме, категорични са земеделците. Те се оплакаха, че няма държавна политика, която да ги подпомага.
"Дори за оранжериите няма помощ нито от общината, нито от земеделското министерство. Има програми по еврофондовете, но агрономите в кметството нехаят", разказа собственик на оранжерия.
"По 30 лева на декар субсидии дава държавата, а иска от нас хиляди за такса смет", разказаха родните парадокси стопаните. Всички се оплакват от липсата на финансови стимули. Стига се до безумни нареждания, които земеделците отказват да изпълнят.
Ангел Шапков разказа как от поземлената комисия поискали да изсече 40 дка дъбова гора, за да си направи пасище за добитъка. Човекът отглежда 120 кози и от две години не е видял нито лев субсидия. Отказал да унищожи дръвчетата и му лепнали глоба от 5 000 лева. Сега се съди с комисията, но оттам изхитрели и разпоредили сечта устно, без да подписват заповед.
Нямаме помощ от никъде. Досега все уж за ново гласуваме, а то все старото излиза, оплака се политиката възрастна жена, която чакаше купувач на продукцията от нивата си.
